Решение № 72 от 11.11.2021, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Монтана, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Людмила Драгомирова

Аделина Тушева при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова като разгледа докладваното от Людмила Драгомирова Въззивно гражданско дело № 20211600500241 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното производство П. Т. М., чрез пълномощник адв.М.Любомиров,с която се обжалва решение № 260202 от 17.05.2021 г., постановено по гр. д. № 2578/2020 г. по описа на Районен съд-Монтана,с което в производство по предявен установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК, съдът е признал за установено в отношенията между страните, че ответницата П. Т. М. дължи на ищцовото дружество

„хххххх“ ЕООД, сумата в размер на 600 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит № хххх, сключен между хххххх/ и ответницата, ведно със законната лихва от 16.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като съответно са присъдени и разноски за заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди неправилност на решението,като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.Сочи се,че съдът не се е произнесъл по направеното от жалбоподателката доказателствено искане ,обективирано в подадена от нея молба-становище по делото, да задължи ищеца да представи в оригинал двата договора за кредит 1 и ОУ към договора за кредит,направено във връзка с оспорването ,че между нея и ищеца не е налице.валидно правоотношение.Твърди се,че исковият съд неправилно е приел,че договорите за кредит не са оспорени.Поддържа,че съдът не е изследвал дали договорът за кредит е действителен поради противоречието му със задължителните разпоредби на ЗПК,ЗЗП и ЗЗД и дали съдържа нищожни клаузи.Твърди ,че не е доказано по безспорен начин, че е налице подписан между страните договор за кредит-на жалбоподателката не са известни нито самия договор за кредит,нито общите условия към него и такива не са подписвани от нея.Сочи,че законодателят е приравнил електронния на писмения документ,но представените по делото на хартиен носител договор и общи условия не са годно доказателствено средство,тъй като не са заверени от нея,а от друго лице и не установяват тя да ги е подписала.На следващо място,в условията на евентуалност счита,че договорът за кредит е изцяло недействителен, като противоречащ на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП-не са и известни и не е подписвала нито договорът ,нито общите условия към него. Отделно от това в специалните условия на договора за кредит не е включен размер на лихвен процент на ден в нарушение разпоредбата на чл11,ал.1,т.20 от ЗПК, което води до пълна недействителност на договора.Поддържа и че лихвения процент по договора /ГЛП/ в размер на 40.88% противоречи на добрите нрави ,като надхвърля повече от три пъти размера на законната лихва.Сочи,че при пълна недействителност на договора, кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност-евентуално 600 лв., ако ищецът установи,че сумата реално е получена от кредитополучателя. Излага съображения и относно клаузата за наказателна лихва. Оспорва , че вземането е валидно цедирано на ищеца с твърдения,че по делото не е представен пълния рамков договор за цесия.Оспорва,че представеното приложение №1 към договора за цесия установява прехвърляне на процесните вземания. Твърди,че по делото не е установено, да е надлежно уведомена за цесията. Моли съда да отмени обжалваното решение и да се произнесе с акт по същество,като отхвърли предявения иск.Претендира разноски пред двете съдебни инстанции и в заповедното производство. Направено е искане въззивният съд да задължи ищеца да представи в оригинал двата договора и общите условия към договора за кредит във връзка с оспорването, че между ответницата и „ххх не е налице валидно облигационно правоотношение.

2

С писмен отговор на въззивна жалба, въззиваемата страна „хххххх чрез пълномощник-юрисконсулт Г. К са заявени доводи във връзка с направените в жалбата оплаквания, като същите се считат за неоснователни. Излагат се съображения по същество.Моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено изцяло,като правилно и законосъобразно.Претендира разноски за настоящото производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд констатира, че жалбата е допустима-подадена е от надлежна страна, в определения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК , срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

При служебната проверка на решението, извършена по чл. 269 от ГПК, Окръжен съд-Монтана намира, че същото е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422,ал. 1 от ГПК, предявен от хххх против П. Т. М. за установяване в отношенията между страните,че ищецът има изискуемо и ликвидно вземане срещу ответницата в размер на 600.00 лв., представляващо неплатена главница по договор за кредит №хххх ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 19.12.2015 г. между „хххх опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „хххх и ответницата П. Т. М. е сключен договор за кредит №хххххх по реда на чл. 6 от ЗПФУР, оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 вр. чл. 2 от ЗЕДЕУУ и при спазване на съответните процедури. Кредитополучателката е подала заявка за отпускане на кредит в размер на 350 лв. и ползване на услугата експресно разглеждане на заявката след регистрация в системата на ххххх“ на интернет страницата на кредитодателя –хххххкато на посочената страница се предоставят стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация и Общите условия към договора, които кредитополучателят трябва да приеме. След подаване на заявката , проект на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „ххххх и с натискане на бутон „подпиши“, кредитополучателят трябва да подпише договора,ако го прима.С натискането на бутона „подпиши“ от 3 кредитополучателя се счита, че е подписана всяка страница от договора и ОУ. Така на ответницата бил отпуснат заявения кредит в размер на 350 лева за период от 30 дни,с падежна дата 18.01.2016 г., която сума,съгласно заявката и условията на договора й била преведена по нейна банкова сметка хххххх на 21.12.2015г. Твърди се, че на 29.12.2015 г.ответницата заявила искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 250 лв., като отново заявила услугата експресно разглеждане на заявката.При отпускане на допълнителен кредит, съществуващия договор за кредит се изменя чрез подписване на нов договор за кредит ,като всички условия по съществуващия договор с изключение на размера на дължимите суми, остават непроменени.

Договорът е изменен на същата дата-29.12.2015г. Посочва се,че съгласно клаузите на изменения договор за кредит и на основание т.8.3 от ОУ ,за всеки изтеглен допълнителен кредит се дължат пропорционално лихви и такси .С изменението на договора,ответницата се е задължила да върне сума в размер на 731.71 лв.,от които главница в размер на 600 лв., договорна лихва в размер на 17.39 лв.за периода на ползване на кредита и такса експресно разглеждане в размер на 114.32 лв. Твърди се,че ответницата се е възползвала от правото си да удължи срока за връщане на кредита, съгласно т. 11 от ОУ, като по този начин крайният срок на погасяване е бил удължен на новата падежна дата22.04.2016г., откогато поради неизпълнение на задълженията си по договора, ответницата е изпаднала в забава. Твърди се също, че съгласно клаузите на договора и т.13.3 от ОУ ,от 23.04.2016г.кредиторът е започнал да начислява наказателна лихва върху неизплатената главница за периода на просрочието.

На адреса на ответницата са изпратени четири напомнителни писма ,но въпреки това ответницата не е погасила задълженията си. Ищецът посочва, че на 23.11.2018г. вземанията към ответницата , произтичащи от договора за кредит № ххххв общ размер на 1 573.15 лв., от които главница-600 лв.,договорна лихва-17.39 лв.,такса за експресно разглеждане-114.32 лв.,наказателна лихва -811.44 лв. и такса събиране -30 лв.,подробно описани в приложение №1 към договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018033/23.11.2018г.са прехвърлени от хххх на ищеца ххххх.По силата на сключения договор за цесия ,цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърляне на задължението му.

Такова уведомление е изпратено от „хххх и е получено от ответницата лично на 27.12.2018г.На 17.08.2020г. ххххххх е подало заявление за издаване на 4 заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,в което се претендира главница в размер на 600 лв.и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.Образувано е ч.гр.д.

№ 1755/2020г.по описа на МРС.Срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено възражение по чл.414 от ГПК , поради което ищецът е предявил иска за установяване на вземането си.

Ответницата не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока п о чл. 131 ГПК.Преди първото по делото заседание е подала писмено становище,в което е оспорила иска с доводи , идентични с изложените във въззивната жалба.

За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявения положителен установителен иск за неплатена главница по договор за кредит, районният съд е приел за установено, че междуххххххи ответницата е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние със задължение в общ размер на 731.71 лв.след изменението на договора с искане за отпускане на допълнителен кредит,с падеж-22.04.2016г.,от които 600 лв.главница, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.Съдът е приел,че при сключване на договора са спазени разпоредбите на относимото законодателство-ЗПФУР,ЗЕДЕУУ,ГПК,като договорът за кредитпървоначален от 19.12.2015г. и изменен от 29.12.2015г. и ОУ към него е представен по делото на хартиен носител на осн.чл.184,ал.1 от ГПК ,като препис,заверен от страната,неоспорен от ответната страна в срока по чл.131,ал.1 от ГПК и не изискан в оригинал. Като доказателство за сключване и едновременно с това за усвояване на кредита от ответницата са представените с исковата молба 2 бр. платежни нареждания,с които по банковата сметка на П. Т. М. са преведени 350 лв.и след това още 250 лв.Ответницата не е погасила дължимите суми и с настъпване на падежа на договора-22.04.2016г.е изпаднала в забава.С договор за цесия № ххх г., сключен между хххх и „х, вземанията към ответницаххххххта са прехвърлени на купувача-ищцовото дружество,описани в Приложение № 1 към договора и ответницата е надлежно уведомена за цесията.

Въззивният съд изцяло приема за правилни изводите на районния съд.

Твърденията на ищеца за сключването на процесния договор за кредит от 5 разстояние при посочените от него клаузи и неизпълнение на задълженията по договора, както и за прехвърлянето на вземанията с договора за цесия, не са оспорени от ответницата. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от П. Т. М. и в този срок тя не е направила възражения за недействителност на договора за кредит, вкл. и поради липса на съгласие и за неуведомяване за извършената цесия. С изтичане срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, възраженията на ответника срещу предявения иск се преклудират.След като в срока за отговор на исковата молба,ответницата не е оспорила представените по делото документи и в подаденото по-късно писмено становище не се е позовала на пропуск да стори това поради особени непредвидени обстоятелства, правилно районният съд е оставил без уважение направените със становището доказателствени искания и не е разгледал направените извън срока по чл.131,ал.1 от ГПК възражения и оспорвания.

От своя страна,след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК , становището на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, въззивният съд приема следното: