Определение № 12871 от 01.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12871 гр. София, 01.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20241110101422 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Подадена е молба от 29.01.2026 г. от ТП на НОИ – София град за изменение на постановеното по делото решение № 217 от 7.01.2026 г. в частта за разноските.

Твърди се, че неправилно съдът не е присъдил юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

Ищцата е взела становище по искането с отговора на въззивната жалба, съдържащ и насрещна въззивна жалба. Намира искането за неоснователно.

С отговора на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, депозиран на 25.02.2026 г., са изложени съображения за неправилност на постановеното по делото решение в частта за разноските по отношение на претендираните от ищцата такива, като се прави изрично искане за присъждане на разноски за първоинстанционното производство.

Ответникът е взел становище по това искане, като счита, че същото е подадено извън преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, с оглед на което счита, че следва да се остави без разглеждане.

На основание чл. 248, ал. 1 ГПК компетентен да се произнесе по искането за изменение на решението в частта за разноските е постановилият решението съд, т.е. първоинстанционният съд.

Като взе предвид становищата на страните, съдът намира следното:

По искането по чл. 248 ГПК, направено от ответника:

Направеното от ответника ТП на НОИ – София град е допустимо – подадено е в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и е представен списък по чл. 80 ГПК (в тази връзка съдът съобразява т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

По същество искането е основателно.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов стаж не се плащат такси и разноски от ищеца. По силата на тази разпоредба 1 ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски за производството, но не и от заплащане на разноските, направени от насрещната страна, в случай че претенцията му е изцяло или частично неоснователна (така тълкувателно решение № 2 от 6.06.2016 г по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗУТОССР освобождава от заплащане на такси и разноски ищците по исковете производства за установяване на трудов стаж по чл.1 ал.1 т.1 и т.3 от ЗУТОССР, но не и от отговорността за разноските по чл.78 ГПК).

Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 23, т. 4 от НЗПП, при съобразяване с актуалната към момента на приключване на устните състезания редакция на чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер от 100 евро.

Неоснователно е искането на ответника за определяне на размер на възнаграждението по-висок от определения от съда – 100 евро. На първо място, производството по делото е прекратено с влязъл в сила съдебен акт по отношение на иска на ищцата за установяване на трудов стаж за периода 1.08.1989 г. до 18.11.1991 г., като в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ответникът не е направил искане за изменение на определението за прекратяване в частта за разноските. На второ място, възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК се определя от съда, като същият не е обвързан с направеното от страна искане и представения списък по чл. 80 ГПК, в който се сочи претендиран от страната размер на възнаграждението за юрисконсулт. На следващо място, няма основание за прилагане на чл. 26а от НЗПП, нито за определяне на възнаграждение по реда на чл. 13, т. 2, б. „в“ НЗПП, при определено от съда възнаграждение по чл. 23, т. 4 от НЗПП.

В случая разноските следва да се определят съразмерно с отхвърлената част от иска в размер от 38,50 евро, която сума ищцата следва да бъде осъдена да заплати.

По искането по чл. 248 ГПК на ищцата, обективирано в отговора на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В случая препис от решението е надлежно връчен на ищцата на 19.01.2026 г. Срокът за обжалване на решението, респективно срокът по чл.

248, ал. 1 ГПК, е изтекъл на 2.02.2026 г. Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено от ищцата с отговора на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба, а именно на 25.02.2026 г., т.е. след изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. На това основание искането следва да се остави без разглеждане.

За пълнота следва да се отбележи, че страната се е възползвала от правото си да подаде насрещна въззивна жалба, като същата е подадена в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК, но това не се отразява на извода, че срокът за отправяне на искане за изменение на решението в частта за разноските е изтекъл в предходен момент – в случая законът не допуска възможността страната да упражни правото си по чл. 248 ГПК, като обективира такова искане в насрещна въззивна жалба или отговор на въззивна жалба, ако срокът 2 по чл. 248, ал. 1 ГПК не е спазен.

Така мотивиран, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМ ЕН Я на основание чл. 248, ал. 1 ГПК по направеното от Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София град искане с молба от 29.01.2026 г. решение № 217 от 7.01.2026 г. по гр.д. № 1422/2024 г. на Софийски районен съд, 56 състав, в частта за разноските, като:

ОС Ъ Ж Д А М. Т., ЕГН **********, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София град, с адрес гр.

София, бул. „Ал. Стамболийски“ № 62-64, сумата от 38,50 евро, представляваща разноски по делото (юрисконсултско възнаграждение), съобразно отхвърлената част от иска.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, направено от М. Т., ЕГН **********, с отговор на въззивна жалба и насрещна въззивна жалба вх. № 61281/25.02.2026 г. за изменение на решение № 217 от 7.01.2026 г. по гр.д. № 1422/2024 г. на Софийски районен съд, 56 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3