Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 410 от 29.05.2024, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 303/2024
Вид
Определение № 410
Подписан
29.05.2024
В сила
29.05.2024
Състав
ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА, РОСИЦА ВЕЛКОВА ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 410 гр. Перник, 29.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА В. ИВАНОВАСТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА В. ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА

Въззивно частно гражданско дело № 20241700500303 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 състав, Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, гр.

София, бул. „Александър Стамболийски" № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, представлявано от Д. М. М.

- Управител, против Определение № 889 от 15.03.2024 г. по гр. д. № 832/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, в която първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за изменение на решение № 100 от 31.01.2024 г. по гр. д. № 832/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта за присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца в размер на 350,00 лв.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение, като не е съобразил, че по делото са предявени и разгледани установителен и осъдителен иск. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е задължен да определи възнаграждение не по - нисък от минималния за всеки иск, а съгласно чл. 2 ал. 5 от НМРАВ, „за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете." Заема становище, че релевантен момент за определяне на дължимото възнаграждение за безплатна правна помощ е приключване на съдебното дирене и действащата редакция на НМРАВ, а не към датата на сключване, както е при платеното възнаграждение.

По изложените съображения се иска отмяна на съдебния акт в обжалваната му част и 1 присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 960,00 лв. с ДДС, вместо присъдената сума в размер на 350,00 лв.

В предоставения срок за отговор по частната жалба насрещната страна е оспорила същата. Сочи, че правилата за определяне на адвокатско възнаграждение , предвидени в НМРАВ се прилагат при договаряне на дължимото адвокатско възнаграждение между адвокат и клиент. Съгласно Закона за адвокатурата, при определянена размерна на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, съдът не е обвързан с правилата, установени в НМРАВ. Заема становище, че съдът следва да съобрази и Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г. Заема становище за правилност на постановения съдебен акт.

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. д. № 832/2023 г., по описа на Районен съд - Перник е било образувано по искова молба, подадена от С.С.Л., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, че сключения между тях договор за предоставяне на поръчителство № *** от *** е нищожен и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да осъди ответното дружество, че дължи сума в размер на 50,00 лв., представляваща частичен иск от общо 85,03 лв. – недължимо платена сума по сключения договор, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.

С решение № 100 от 31.01.2024 г. по гр. д. № 832/2023 г. по описа на Районен съд – Перник съдът е уважил предявените искове и е осъдил ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, сума в размер на 350,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.

По депозирана молба по реда на чл. 248 от ГПК от страна на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, районният съдия се е произнесъл, като е оставил без уважение искането за изменение на разноските.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав възприема следните правни изводи:

Частната жалба се явява процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.

По силата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски и възнаграждение за един адвокат. Действително съобразно чл. 38 от ЗАдв., „адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие“ на посочени категории лица, а съгласно ал. 2 е прието, че „в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.“.

Размерът на адвокатското възнаграждение се определя или по договаряне между адвокат и клиент, или от съда, в случаите, когато правната помощ се оказва по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът 2 следва да съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото и вида и сложността на делото.

В практика на СЕС е прието, че съдът може да намали адвокатското възнаграждение дори под минималния размер, определен в НМАВ ( в този смисъл е дело С-427/16 на СЕС).

А съгласно диспозитива на Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г., националният съд дори е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски, когато установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Н а р е д б а № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер понисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда и в случаите, когато той определя адвокатското възнаграждение, какъвто е настоящи случай.

Съдът има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения, тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи на процесуалния представител. В настоящия случай въззивният съд счита, че правилно първоинстанционният съд е съобразил всички препоставки при определяне на размера на дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение на процесулания представител на ищцата, включително наличието на два предявени иска.

3

Ето защо искането на ищеца, чрез процесуалния му представител, за отмяна на определение № 889 от 15.03.2024 г. по гр. д. № 832/2023 г. по описа на Районен съд – Перник и присъждане на адвокатско възнаграждение в по – висок размер се явява неоснователно.

Предвид горното, Окръжен съд – гр. Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 889 от 15.03.2024 г. по гр. д. № 832/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4