Решение № 260075 от 06.01.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 06.01.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА

УГЛЯРОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 5497 по описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 24.02.2020г., постановено по гр.д. № 30974/2018г. на СРС, ГО, 66 състав, е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от етажните съсобственици на сграда, намираща се в гр. София, жк *******“, ул. „*******срещу П.Н.П. иск с правно основание чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС за установяване съществуването на вземане в размер на 8 382 лева, представляващо задължение за заплащане на разходи съобразно решение на общото събрание на етажната собственост от 14.01.2017г., ведно със законната лихва от 07.11.2017г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 79263/2017г. по описа на СРС, ГО, 66 състав.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника П.Н.П., в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че въпреки разпределената от съда доказателствена тежест в производството, ищецът не е провел доказване на основното спорно по делото обстоятелство, а именно – провеждане на законосъобразно общо събрание на етажната собственост. Навежда съображения, че първоинстанционният съд не е изследвал спорното право с оглед релевираните от жалбоподателя възражения, а е приел неправилно, че единственото спорно обстоятелство е дали процесната сума е платена. Счита за незаконосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че в настоящото производство не може да се разглеждат възражения относно процедурата по свикване, разгласяване, провеждане и оповестяване на решенията на проведеното общо събрание. Освен това твърди, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по спорните факти относно провеждането на процесното общо събрание, по въпроса как се е формирала исковата сума, било ли е подложено на обсъждане взетото решение, имало ли е други мнения и предложения и по какъв начин ще бъдат изразходвани претендираните средства. В жалбата са развити и доводи, че в случая е неприложима процедурата по ЗУЕС относно свикването, провеждането и оповестяването на решения на общото събрание, тъй като сградата не е въведена в експлоатация и няма разрешение за ползване. Именно поради тази причина сградата била необитаема и няма как общото събрание да бъде свикано по правилата на ЗУЕС, съответно – взетото решение да бъде оповестено по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. По тези съображения поддържа, че е узнал за взетото решение с получаването на препис от исковата молба, като своевременно в отговора на исковата молба е направил възражение срещу законосъобразността на решението, като счита, че срокът за упражняване на правото му на оспорване на решението следва да тече именно от узнаването. В тази връзка обръща внимание на обстоятелството, че първоинстанционният съд не е посочил коя е датата, на която счита, че решенията на процесното общо събрание са влезли в сила, респективно на коя дата ответникът следва да се счита за надлежно уведомен за същите.

Въззивникът е аргументирал незаконосъобразност на взетите решения на общото събрание и поради нарушаването на нормата на чл. 17, ал. 2, т. 3 от ЗУЕС, съобразно която общото събрание на собствениците приема решения за извършване на полезни разходи и за получаване на кредити с мнозинство не по-малко от 75 на сто идеални части от общите части. Счита, че разходите по довършване на сградата са именно полезни разходи, в какъвто смисъл е и определение от 16.05.2013г. по гр.д. № 2370/2013г. по описа на ВКС, I ГО. В случая при вземане на процесните решения не са участвали собственици, чиито идеални части формират повече от 75 % от общите части, поради което взетото решение е нищожно и не поражда правни последици.

Счита, че неправилно е определен и размерът на присъдената сума, тъй като с оглед размера на притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата, задължението му следва да възлиза на сумата от общо 7 808 лева, а не на приетия от районния съд размер от 8 382 лева. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Насрещната страна – етажните съсобственици на сграда, намираща се в гр. София, жк *******“, ул. „*******оспорват жалбата като неоснователна. Считат първоинстанционното решение за правилно и обосновано.

Поддържат, че решенията на процесното общо събрание са влезли в сила съобразно правилата на ЗУЕС, поради което подлежат на изпълнение. Навеждат съображения, че всички възражения срещу законосъобразността на взетите решения не следва да се обсъждат в настоящото производство предвид обстоятелството, че не е спазен предвидения в чл. 40 от ЗУЕС срок и ред за оспорването им. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По делото не е спорно, че ответникът П. Н.П. е собственик на самостоятелен обект – апартамент № 3, находящ се в жилищна сграда с административен адрес: гр. София, жк *******“, ул. „*******. Това обстоятелство се установява от представения нотариален акт за продажба на право на строеж на недвижим имот от 23.04.2009г., обективиран в нотариален акт № 199, том I, рег. № 6400, нот. дело № 122 от 2009г., въз основа на който ответникът е придобил правото на строеж върху апартамент № 12, разположен на трети етаж в сградата, която ще бъде построена в УПИ XI – 1173, кв.

19 по плана на гр. София, м. *******“, със застроена площ на апартамента от 69, 67 кв.м., заедно с прилежащото към апартамента мазе № 12 и заедно с припадащите се на апартамента общо 1, 55 % идеални части от общите части на сградата.

По делото не е спорно обстоятелството, че горепосочената жилищна сграда е изградена на „груб строеж“, както и че към м.02.2017г. жилищната сграда не е била изградена до степен на завършеност и съответно не е било издадено разрешение за ползването й.

На 14.02.2017г. било проведено първо общо събрание на собствениците на етажната собственост, на което била учредена етажната собственост в жилищната сграда на бл.***, в гр. София, жк *******“, ул. ***“ и бил избран управител на етажната собственост. На същото събрание било взето и решение /решение № 1 по т. 3 от дневния ред/ за определяне на общия размер на разходите, които следва да бъдат направени за довършителни работи в сградата, ремонт и обновление, приемане на сградата с протокол обр. 16 и издаване на разрешение за ползване – общо 320 000 лева. По т. 4 от дневния ред било взето решение да се приеме изцяло и напълно решение на Сдружение по ЗУЕС на собствениците на жилищната сграда за определяне на индивидуалните парични вноски на собствениците на самостоятелни обекти в сградата, съгласно таблица – Приложение № 1, като конкретният размер бил определен съгласно процент от идеалната част от общите части на сградата, съответстващ на притежаваната площ в квадратни метри от всеки съсобственик съгласно чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС. Посочената таблица – Приложение № 1 била изрично приета с решение № 2 по т. 4 от дневния ред. В същата таблица е посочен конкретният размер на паричната вноска, дължима от ответника, както следва: първа вноска, дължима към Сдружението /ДЗЗД/ в размер на 4 488 лева и втора вноска в дружеството по ЗУЕС в размер на 3 894 лева. Бил определен и краен срок за внасяне на дължимите суми – до 14.03.2017г., включително. Според приетото решение № 6 по т. 4 от дневния ред, тези средства следвало да се използват само и единствено за довършителни работи в сградата, ремонт и обновление, приемане на сградата с протокол обр. 16 и издаване на разрешение за ползване на сградата. На събранието присъствали собственици на 70, 31 % идеални части от общите части на сградата. Това обстоятелство се установява от представения списък на присъстващите на общото събрание.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 41 ЗС, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС.

Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответника, че не е налице възникнала етажна собственост, доколкото липсвал констативен акт за установяване годността за приемане на строежа или въвеждане на сградата в експлоатация. За да стигне до този извод съобрази следното:

По въпроса в кой момент се учредява етажната собственост и кога може да бъде проведено първо общо събрание по смисъла на чл. 12, ал. 6 от ЗУЕС е формирана непротиворечива съдебна практика на ВКС. Приема се, че нововъзникнала етажна собственост по смисъла на чл. 12 от ЗУЕС е тази, при която сградата, в която отделни обекти принадлежат на различни собственици, е изградена на груб строеж /определение № 245 от 16.05.2013г. по гр.д. № 2370/2013г. на ВКС, І ГО и определение № 1194/23.12.2011г. по гр.д. № 1101/2011г. на ВКС, ІІ ГО/. Съгласно пар. 5 от ПЗР на ЗУЕС, вр. чл. 37 от ЗС етажна собственост възниква, когато етажи или части от етажи, принадлежат на отделни собственици. По аргумент от разпоредбата на чл.

181, ал. 2 от ЗУТ момента в който правото на строеж се трансформира в право на собственост върху сградата или самостоятелни части от нея е когато се изгради сградата на степен "груб строеж" /в този смисъл е и решение № 1155-00-ІІ на ВКС/. Съгласно дадената легална дефиниция в разпоредбата на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ сградата е изградена в "груб строеж", когато са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи. По делото не е спорно обстоятелството, че към датата на провеждане на първото общо събрание - 14.02.2017г., процесната сграда е завършена на етап "груб строеж". С довършването на сградата в груб строеж титулярите на правото на строеж са придобили в самостоятелна собственост отделно обособени обекти от нея. В процесната сграда са налице повече от два самостоятелни обекти на правото, които принадлежат на отделни собственици, поради което се налага извод, че ищците заедно с ответника са собственици в етажна собственост.

Настоящата инстанция счита за неоснователни доводите на въззивника, че сградата следва да е въведена в експлоатация, за да възникне етажна собственост, съответно – да се прилага уредените в ЗУЕС правила. Въвеждането на сградата в експлоатация е свързано с експлоатацията на обектите в сградата по тяхното предназначение и не е предпоставка за възникването на етажната собственост по аргумент от нормата на чл. 37 от ЗС.

Възникването на етажна собственост, създава възможност за провеждане на ОС на ЕС съобразно разпоредбите на ЗУЕС, поради което съдът намира, че свиканото на 14.02.2017г. Общо събрание на етажните собственици не се явява преждевременно, поради което и изложеното в жалбата в тази насока е неоснователно.

Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части.