Решение № 17289 от 08.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17289 гр. С. 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20261110108997 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на А. Н. Ч., ЕГН **********, срещу „ЮК Б.“ ЕООД, ЕИК ********, с която са предявени главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за кредит № L333768 от 06.11.2023 г., евентуално иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от договора, предвиждаща такса за разглеждане като противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, и съединен с тях осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 250 лв. (639,11 евро) - заплатена над чистата стойност по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.04.2026 г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на 06.11.2023 г. е сключила с ответника договор за кредит № L333768 за сумата от 4 000 лв. за срок от 21 месеца, при фиксиран ГЛП в размер на 27 %, ГПР – 58,24 %, като следвало да върне общо сумата от 5 932,90 лв., включваща: 4 000 лв. главница, 1 063,76 лв. - възнаградителна лихва и 869,14 лв. – такса за разглеждане. Сочи, че процесният договор е рефинансиран с договор за кредит № L344942, като е погасила по кредита сумата от общо 2 684,28 евро. Счита, че договор за кредит № L333768 от 06.11.2023 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК, тъй като не е посочено кои разходи формират ГПР, което възпрепятства потребителя да разбере икономическите последици на поетото от него задължение, а освен това в ГПР не е включена таксата за разглеждане на искането за отпускане на кредит, което води до неправилно посочен ГПР, съответно до липсващ ГПР. Счита, че записването в договора за кредит на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява 1

„заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Счита, че е нарушен и чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като в договора не е посочен лихвен процент на ден, в случай че потребителят упражни правото си на отказ от договора. Излага съображения и за нищожност на клаузата от договора, предвиждаща такса за разглеждане на искането за кредит като противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК. Твърди, че е погасила сумата от 5 250 лв., като в случай че договорът бъде обявен за недействителен , ищцата е надплатила сумата от 1 250 лв. (639,11 евро), която подлежи на връщане от ответника като получена при начална липса на основание. С оглед изложеното моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен соченият договор за кредит № L333768 от 06.11.2023 г., но отрича договорът и описаните клаузи да са нищожни. Излага подробни съображения за неоснователност на претенциите, като счита, че договорът отговаря на всички законови изисквания. Сочи, че ГПР се изчислява по законоустановена формула и не следва в съдържанието на самия договор за кредит да бъде включена „ясно разписана методика“ по формирането на ГПР. Твърди, че в посочения в договора ГПР е включена възнаградителната лихва и таксата за разглеждане на искането за отпускане на кредит, като ищцата при сключването на договора е знаела точния обхват на задължението си. Сочи, че в договора за кредит е посочено и правото на ищцата на отказ от договора.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен договор за кредит № L333768 от 06.11.2023 г. със соченото в исковата молба съдържание, както и че уговорената сума в размер на 4 000 лв. е предоставена на ищцата.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от приетия договор за кредит № L333768 от 06.11.2023 г., с който „ЮК Б.“ ЕООД е предоставило на А. Н. Ч. потребителски кредит в размер на 4 000 лв., със срок от 21 месеца, при ГЛП в размер на 27 %, обща сума на лихвите за периода - 1 063,76 лв., при дължима такса за разглеждане в размер на 869,14 лв., при ГПР в размер на 58,24 % и общ размер на всички плащания - 5 932,90 лв. В договора е предвидено, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на договора, като бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план; таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина; в случаите, когато клиентът избере плащането по договора на възнаграждение, последният не е длъжен да заплати таксата за разглеждане и лихвите.

2

По делото е представен погасителен към договора за потребителски кредит, от който е видно, че в общия размер на вноските се начислява и месечна вноска за такса за разглеждане в размер на 41,39 лв. (и последна вноска в размер на 41,34 лв.), поради което общата месечна вноска е в размер на 282,50 лв. (и последна вноска в размер на 282,90 лв.) , а общият размер на плащанията възлиза на 5 932,90 лв. Вноските се дължат за периода 06.12.2023 г. – 06.08.2025 г. От приложения по делото стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити е видно, че потребителят е бил запознат предварително с дължимата такса за разглеждане на искането за кредит и същата е включена при изчислението на ГПР заедно с лихвата по кредита в размер на 2 7 %, който ГПР е посочен в размер на 58,24 %. В раздел IV „Други важни условия по кредита“ от СЕФ е предвидено правото на потребителя на отказ от договора за кредит в срок от 14 календарни дни, считано от датата на сключване на договора за кредит или от датата, на която потребителят получи условията на договора, ако тази дата е след датата на сключване на договора.

По делото е представено и рамково споразумение за потребителски кредити № 880267403 от 23.07.2022 г., съдържащо общите условия по потребителските кредити, предоставяни от ответното дружество, в разпоредбата на чл. 8.4 от което е посочено, че таксата за разглеждане представлява таксата, заплащана от клиента на кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договор за кредит или изменение на споразумението по предвидената в същото процедура; според чл.

8.5 кредиторът има право да получи такса за разглеждане и в случай, когато клиентът не усвои кредита или кредиторът не изплати сумата по кредита в резултат на предоставена от клиента значителна невярна информация в искането за отпускане на потребителски кредит или във всякакви други документи, предоставени на кредитора. В чл. 8.6 е предвидено, че вместо дължимите лихва и такса за разглеждане, страните могат да се договорят клиентът да заплати договорно възнаграждение на кредитора за предоставения кредит – фиксирана сума, изчислена на базата на главницата по кредита, която се начислява ежемесечно, считано от датата на предоставяне на кредита от кредитора, като в случаите, когато страните са се споразумели за плащане на договорно възнаграждение, такса за разглеждане и лихви не се дължат – чл. 8.8. В чл. 8.9 от споразумението е посочено, че размерът на ГПР включва общите разходи по кредита за клиента, настоящи или бъдещи, включително лихви, други преки или непреки разходи, такса за разглеждане, договорна такса или такси от всякакъв вид, произтичащи от усвояването на кредита. Лихвеният процент за ден се изчислява като 1/365-та част от годишния лихвен процент. В раздел 12 от споразумението е предвидено правото на потребителя на отказ от договора, както и срока и условията, при които това право може да бъде упражнено.

По делото е приет и договор за кредит № L344942 от 25.03.2024 г., сключен между страните по делото, по силата на който ответното дружество е отпуснало на ищцата потребителски кредит в размер на 5 625 лв. за срок от 30 месеца, като е предвидено, че със сумата от 4 121,06 лв. ще бъдат погасени паричните задължения на ищцата по процесния 3 договор за кредит № № L333768, а сумата в размер на 1 500,94 лв. се изплаща наведнъж, по избран от клиента метод – банков превод или на каса на „EasyPay“.

Видно от представената от ответното дружество справка за постъпили суми по процесния договор за кредит № L333768 от 06.11.2023 г., кредитът е изцяло погасен, като постъпилите плащания са както следва: 282,50 лв. – на 06.12.2023 г., 282,81 лв. – на 06.01.2024 г., 282,50 лв. – на 06.02.2024 г., 297,50 лв. – на 06.03.2024 г., 4 124,06 лв. – на 25.03.2024 г. от рефинансиращия договор за кредит № L344942 от 25.03.2024 г., или общо 5 269,37 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 и т. 20 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за кредит № L333768 от 06.11.2023 г., евентуално иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от договора, предвиждаща такса за разглеждане на искането за кредит като противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, и съединен с тях осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 250 лв. (639,11 евро) - заплатена над чистата стойност по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.04.2026 г. до окончателното плащане.

В тежест на ищцата по предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на договор за кредит № L333768 от 06.11.2023 г., евентуално за прогласяване нищожността на процесната договорна клауза, предвиждаща такса за разглеждане, е да докаже следните обстоятелства: сключването между страните на договор за кредит № L333768 от 06.11.2023 г. със соченото в исковата молба съдържание; че договорът противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК, поради което е недействителен на основание чл. 22 ЗПК; твърдяното противоречие на закона - чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК на оспорената договорна клауза.

В тежест на ответника е да докаже, че клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора с оспорената клауза.

В доказателствена тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: че е заплатила сумата в размер на 1 250 лв. (639,11 евро) по процесния договор за потребителски кредит и получаването на сумата от ответника.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже наличието на правно основание за получаване, респективно за задържане на процесната сума.

От представените писмени доказателства се доказва, че страните са обвързани от 4 договор за кредит № L333768 от 06.11.2023 г., който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищцата е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя цели, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионалната и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.