Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16354 от 30.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 31195/2022
Вид
Решение № 16354
Подписан
30.08.2024
Състав
МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 194, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 32а, ал.1 · Правилник за вписванията
  • чл.9, ал. 1 · Правилник за вписванията

РЕШЕНИЕ

№ 16354 гр. София, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20221110131195 по описа за 2022 година

Ищeцът И. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., със съдебен адрес: гр. С..., чрез адв.

В. Т. е предявил първоначално срещу А, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., а в последствие по реда на чл. 228, ал.1, във връзка с ал. 2 от ГПК срещу МП иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за следното:

Да се постанови решение, с което да се осъди ответника МП да заплати на ищеца сума в размер на 453 лева, представляваща обезщетение за претърпени от И. Б. Д. имуществени вреди от незаконосъобразни действия /постановени откази за вписване/ на служители на А, ведно с дължимата законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2022г. до окончателното й заплащане. Претендират се и направените разноски.

Производството по делото по отношение на А, поради отказ от иска е прекратено в съдебно заседание, проведено на 10.10.2023г., когато на осн. чл. 228, ал.1, във вр. с ал.2 от ГПК като ответник по делото е конституирано МП.

Ответникът е получил препис от исковата молба, ведно с приложенията й и е депозирал отговор, с който оспорва иска като недопустим, алтернативно по основание и размер.

В закрито съдебно заседание на 15.01.2024г. съдиите по вписванията в РС Стара Загора Е. Х. Х. и Д. П. П. са конституирани като трети лица - помагачи на ответника по делото – МП. Същите изразяват становище за неоснователност на предявения иск.

Ищецът основава иска на обстоятелството, че на 01.04.2022г. той, заедно със сестра си и арендаторът на техни наследствени ниви сключили пред нотариус три броя анекси относно изменение на три броя договори за аренда. На нотариуса било възложено да впише анексите в имотния регистър. Впоследствие един от анексите бил вписан незабавно, а по отношение на другите два анекса нотариусът получил две определения на съдии по вписванията, с 1 които се отказва да бъдат вписани - определение № 19/01.04.2022г. на съдия по вписванията Д. П. и определение № 20/01.04.2022 г. на съдия по вписванията Е. Х.. Тъй като ищецът счел, че тези определения за отказ са необосновани и незаконосъобразни, издадени при съществено нарушение на материалния закон /чл. 3 от ЗАЗ/, а нотариусът, макар да бил на същото мнение, отказал да ги обжалва от свое име, ангажирал адвокат, който изготвил съответните жалби и да ги изпратил по пощата срещу минималното за това възнаграждение в размер на 400 лева - по 200 лева за всяка жалба и авансово предоставил на адвоката 53 лева за държавна такса и комисионна на банката. Ищецът се позовава на влязлата в сила през 2018г. норма на чл. 3, ал. 2 от ЗАЗ, съгласно който договорите за аренда, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване, сключени в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, се вписват в службата по вписванията и се регистрират в съответната общинска служба по земеделие, а към акта, подлежащ на вписване, се прилагат издадените по реда на ал. 1 скици на имотите. Затова ищецът счита, че съдиите по вписванията е следвало да разпоредят извършването на вписването при наличието на предпоставките за това, които според него са били налице. Сочи определение № 528 по гр. д. № 241/2022г. и определение № 529 по гр. д. № 240/2022г., двете дела по описа на ОС Стара Загора, с които отказите на съдиите по вписванията са отменени и на А е указано да извърши вписване, което било сторено. Вписването, при така описаната обстановка, струвало на ищеца сума в размер на 453 лева, от които: 400 лева за адвокатско възнаграждение, 50 лева - държавна такса за два броя жалби, както и 3 лева - комисионна на банката, обслужваща ОС Стара Загора.

Ищецът твърди, че той направил искане пред ОС Стара Загора в негова полза да се присъдят сторените и описани разноски за производствата пред съда, но ОС Стара Загора не присъдил такива. Затова тези разноски ищецът иска съдът да ги присъди в настоящото производство по чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, тъй като чрез неправилните и отменени като незаконосъобразни действия на своите служители – съответните съдии по вписванията, МП му е причинило имуществена вреда в този размер, принуждавайки го да направи тези разходи, за да бъдат отменени незаконосъобразните откази и да бъде указано вписването на анексите, за които вече са платени нотариална такса и държавна такса за вписване. Ищецът счита, че след като МП е работодател на съдиите по вписванията и има възможността да даде на същите съответните подробни указания какво може или не може да се вписва, да анализира и обобщи съдебната практика, което то не е направило, следва да понесе последиците от предявяване на настоящия иск и да заплати търсеното обезщетение. Ищецът счита, че направените от него разходи за разноски за обжалване на отказите от вписване са имуществени вреди, които той е претърпял, че те са причинени от служители на ответника и на общо основание той дължи обезвредата им.

Като доказателства по делото са приети канцеларско дело № 1917/2022г. по описа на Служба по вписванията в РС – Стара Загора, ведно с ч.гр.д. № 240/2022 г. по описа на ОС Стара Загора, както преписка с вх. № 3228/01.04.2022 г. по описа на Служба по вписванията в РС – Стара Загора, ведно с ч.гр.д. № 241/12022 г. по описа на ОС - Стара Загора.

2

В съдебно заседание, проведено на 09.04.2024г. са снети обяснения на ищеца И. Д., който потвърждава, че е упълномощил адв. Т. да обжалва отказите на съдиите по вписванията за вписване на нотариално заверените анекси към сключени от него договори за аренда.

Потвърждава плащането на възнаграждение на адвоката за възложената работа в размер на 400 лв.

В съдебно заседание на 27.02.2024г. е открито производство по оспорване истинността, в частност автентичността на подписа на клиента, поставен на договор за защита и съдействие № 0926816 от 08.04.2022г.

След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът счита предявения иск за неоснователен, поради следното:

Делото е образувано по искова молба от И. Б. Д. чрез адв. В. Т. - САК срещу МП, в качеството на работодател на съдиите по вписванията за претърпени имуществени вреди в размер на 453 лв. В исковата молба се твърди, че претърпените вреди се изразяват в разноски, направени от Д. при обжалване на два броя отменени от Окръжен съд - Стара Загора като незаконосъобразни акта - определение № 19/01.04.2022г., издадено от Д. П. съдия по вписванията при Старозагорския районен съд и определение № 20/01.04.2022г., издадено от Е. Х. - съдия по вписванията при Старозагорския районен съд.

От фактическа страна, с определение № 19/01.04.2022 г., издадено от Д. П. - съдия по вписванията при Старозагорския районен съд се отказва вписване в имотния регистър на анекс № 1 към Договор за аренда на земеделски земи № ...., приложен към молба вх. № 3228/01.04.2022г. по входящия регистър на Службата по вписванията - гр. Стара Загора, подадена от нотариус С.Ч.. Определението е отменено с определение № 528/27.04.2022г. по в. гр. д. № 20225500500241/2022г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, като незаконосъобразно. С определение № 20/01.04.2022г., издадено от Е. Х. - съдия по вписванията при Старозагорския районен съд се отказва вписване в имотния регистър на анекс № 1 към Договор за аренда на земеделски земи № ..., приложен към молба вх. № 3227/01.04.2022г. по входящия регистър на Службата по вписванията - гр. Стара Загора, подадена от нотариус С.Ч.. Определението е отменено с определение № 529/27.04.2022г. по в. гр. д. № 20225500500240/2022 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, като незаконосъобразно.

От правна страна, за да бъде уважен иска по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност за вреди: възлагане на работа от ответника; противоправно деяние на изпълнителя; вреда за ищеца по иска; причинна връзка между деянието и вредата; деянието е при изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; вина на извършителя. Вината на извършителя се предполага, а останалите предпоставки подлежат на доказване от ищеца.

По делото не е спорно, че МП чрез министъра на правосъдието е работодател на съдиите по вписванията и поради това се приема, че е налице възложена работа. По делото, обаче, не 3 се установи съдиите по вписванията при изпълнение на служебните си задължения да са действали виновно и противоправно по смисъла на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. Не се установи с действията си – процесните откази от вписване на анекси към договори за аренда да са причинили вреди на ищеца.

Липсва противоправно и виновно поведение на съдиите по вписванията.

Отмяната на определенията за отказ от вписване, в случая на анекси към договори за аренда, като незаконосъобразни, не е приравнено от закона на противоправно и виновно действие на съдиите по вписванията.

В изпълнение на задълженията си като съдии по вписванията Е. Х. и Д. П. са разгледали съответно молба вх. рег. № 3227/01.04.2022г. и молба вх. рег. № 3228/01.04.2022г. по входящия регистър на Службата по вписванията – гр. Стара Загора, подадени от нотариус С.Ч. и са се произнесли незабавно в срока по чл.9, ал. 1 от ПВ с постановяване на отказ от вписване. Определенията за отказ са мотивирани, мотивите са изложени в постановените актове - определение № 19/01.04.2022г. и определение № 20/01.04.2022г. Посочени са подлежащите на преценка факти и приложения закон, а в определение № 19/01.04.2022г. и съдебна практика. С посочените действия съдиите по вписванията са осъществили правомощията си, произтичащи от вменената им от закона компетентност. Те са извършили собствена правна преценка за основателността на заявените искания за вписване, преценили са ги като неоснователни и са се произнесли с откази от вписване. Не се спори, че след отмяна на отказите, указанията на окръжния съд за извършване на исканите вписвания са изпълнени. По изложените съображения не е налице противоправност и вина при изпълнение на служебни задължения. Съдиите по вписванията са спазили правилата за вписване на актове съгласно чл. 32а, ал.1 от ПВ. Производството по вписване, уредено в Правилника за вписванията е охранително производство, функциите по осъществяването на което са възложени на съдиите по вписванията. Макар те да се назначават от министъра на правосъдието, са органи на съдебната власт към районните съдилища. В това качество са им възложени правомощия, при осъществяването на които те правят правна преценка, като отнасят конкретните факти към правните норми и въз основа на тази правна преценка се произнасят по подадено заявление за вписване като извършват вписване или отказват такова. Действията по извършване на правната преценка не представляват и не следва да се разглеждат като противоправни по смисъла на чл. 45 ЗЗД, независимо дали тази преценка е била правилна или не. Налице е специфична дейност, по-близка до правораздавателната, при която въз основа на съответната професионална подготовка и опит се постановява охранителен акт. Именно поради този характер на дейността на съдията по вписванията единственият законоустановен контрол относно правилността на неговите изводи е съдебният - пред съответния окръжен съд. Но дори при извод за неправилност на изводите на съдията по вписванията при осъществяването на този съдебен контрол, неговото поведение по изпълнение на възложените му служебни задължения, което включва и правомощието (правото и задължението) да извърши съответната правна преценка и въз основа на нея да постанови акта си, не е противоправно. Не е противоправно действие 4 предприето в изпълнение на закона.

Липсват и причинени вреди по смисъла на чл. 49, във вр. с 45 от ЗЗД от действията на съдиите по вписванията.

Сумата, предмет на иска е формирана от 400 лв., заплатени като адвокатско възнаграждение за обжалване на процесните определения за отказ от вписване, 50 лв. държавна такса за обжалване и 3 лв. банкова такса във връзка с внасянето на посочената държавна такса.