Решение № 5399 от 21.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5399 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20231110211823 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-10-138/07.07.2023г. , издадено от ЗаместникПредседател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционна дейност“, с което на основание чл.53 от ЗАНН вр.чл.24 и чл.27 от ЗАНН вр. чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН вр. чл.222, ал.1, пр.2 от ЗППЦКн е наложено административно наказание „парична глоба“ в размер н а 7000.00 лева на С. Р. Ч., с ЕГН:********** за административно нарушение по чл.114б, ал.1, пр.1, хипотеза втора вр. ал.2, изр.1, пр.1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦКн) вр. чл.221, ал.1, т.4 от ЗППЦКн.

Санкционираното лице обжалва НП, с инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно нарушение и се релевират твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят Реванска, редовно призована, се явява лично, като се представлява от професионален защитник, който излага допълнителни съображения по съществото на спора. Счита се, че е налице чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно призована, се представлява от надлежен процесуален представител, който 1 инвокира доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна жалба. Заявява се, че случая не е маловажен. Претендират се разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I. Въззивната жалба е депозирана на 21.08.2023г. (с пощенско клеймо на приета на 21.08.2023г. пощенска пратка) в законоустановеният 14 дневен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, връчено на 11.08.2023г. (с пощенско клеймо на обратна разписка на „Български пощи“, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):

В настоящото административно-наказателно производство не се спори от страните по фактите и събраната в преписката доказателствена съвкупност.

Спорният по делото въпрос е правен и касае дали конкретното административно нарушение е маловажен случай или не е такова.

Дружеството „В.“ АД е публично дружество по чл.110, ал.1 от ЗППЗКн, вписано под № РГ-05-0175 в регистъра на КФН по чл.30, ал.1, т.3 от ЗКФН.

При извършена проверка по документи в КФН от свидетеля (актосъставител) А. Д. К. и свидетеля Д. Т. П. (свидетел при съставянето на АУАН) – и двамата експерти в КФН, и чрез предоставената от „В.“ АД информация чрез единната електронна система на КФН по електронен път – “e-Register” с вх. № 10-05-4967 от 31.10.2022г., се установило че жалбоподателя С. Р. Ч. е била избрана на 31.10.2022г. на извънредно заседание на Общо събрание на „В.“ АД за член на Съвета на Директорите на същото дружество.

От 31.10.2022г. във връзка с приложението на чл.114б, ал.1 от ЗППЦКн жалбоподателя Р. не е подала съответната декларация в срок до 07.11.2022г.

Бил съставен АУАН с № Р-06-13 на 23.01.2023г. от актосъставителя А.

Даинел К..

Подадената декларация от 31.10.2023г. по чл.114б, ал.1 от ЗППЦКн от жалбоподателя Р. била депозирана в КФН с вх. № РГ-05-175-6 от 27.01.2023г.

Закъснението за подаването на декларацията възлизало на два месеца и 20 (двадесет) дни.

В декларацията от 31.10.2022г. на жалбоподателя Р. е била отразена информацията, че към посочената дата 31.10.2022г. същата притежавала над 25% от капитала на дружеството „Е. е.“ ЕООД, като участвала в управлението 2 като член на Съвета на директорите на дружествата „В. С.“ АД и „В.“ АД.

Жалбоподателя Р. записала в декларацията, че на същата не са й били известни към 31.10.202г. настоящи и/или бъдещи сделки, за които считала, че можело да бъде призната за заинтересовано лице. В КФН не се е установило (респективно не са били събрани доказателства за настъпили вредни последици) дали жалбоподателя Р. е била фактически заинтересована от извършени действителни (настоящи) и предстоящи за извършване (бъдещи) сделки в дружествата, в които е декларирала участие или спрямо акционери (включително и на самото дружество „В“ АД) и/или спрямо потенциални инвеститори на финаносите пазари.

Вредни последици и/или конфликт на интереси (заинтересованост) от страна жалбоподателя Р. като член на СД на „В.“ АД липсват, респективно не са настъпили.

Във връзка със съставения АУАН е издадено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-10-138/07.07.2023г. , издадено от ЗаместникПредседател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционна дейност“, с което на основание чл.53 от ЗАНН вр.чл.24 и чл.27 от ЗАНН вр. чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН вр. чл.222, ал.1, пр.2 от ЗППЦКн е наложено административно наказание „парична глоба“ в размер н а 7000.00 лева на С. Р. Ч., с ЕГН:********** за административно нарушение по чл.114б, ал.1, пр.1, хипотеза втора вр. ал.2, изр.1, пр.1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦКн) вр. чл.221, ал.1, т.4 от ЗППЦКн.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и еднопосочен начин от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетеля (актосъставител) А. Д. К. и свидетеля Д. Т. П. (свидетел при съставянето на АУАН) – и двамата експерти в КФН , които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Съдът намира, че показанията на разпитаните свидетели кореспондират на писмените доказателства по делото, доколкото всички доказателствени материали са свързани с изясняването на фактическата обстановка по случая.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 114б, ал. 1 от ЗППЦК членовете на управителните и контролните органи на публичното дружество, неговият прокурист и лицата, които пряко или непряко притежават най-малко 25% от гласовете в общото събрание на дружеството или го контролират, са длъжни да декларират пред 3 управителния орган на публичното дружество, както и пред комисията и регулирания пазар, където са допуснати до търговия акциите на дружеството, информация за юридическите лица, в които притежават пряко или непряко поне 25 на сто от гласовете в общото събрание или върху които имат контрол; за юридическите лица, в чиито управителни или контролни органи участват, или чиито прокуристи са; за известните им настоящи и бъдещи сделки, за които считат, че могат да бъдат признати за заинтересовани лица. Съгласно ал. 2 членовете на управителните и контролните органи на публичното дружество и неговият прокурист са длъжни да декларират обстоятелствата по ал. 1 в 7-дневен срок от избирането им, а лица, които пряко или непряко притежават поне 25 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството или го контролират - в 7-дневен срок от придобиване на гласовете, съответно на контрола.

По делото се установява, че жалбоподателя Р. е извършила административно нарушение от формална страна по чл.114б, ал.1 от ЗППЦКн, съгласно установените факти (описани в мотивната част на настоящото решение).

Спорният въпрос по делото е правен и се отнася до това дали нарушението на жалбоподателя Р. е маловажен случай, съгласно чл.28 от ЗАНН.

Критериите за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН са регламентирани в чл. 93, т. 9 от НК , който по отношение на ЗАНН се прилага субсидиарно и съгласно който „маловажен случай“ е този, при който извършеното административно нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административните нарушения от съответния вид.

Преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен случай е комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от фактите по делото, съотнесени към разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК.

В текста на чл. 93, т. 9 от НК се съдържа легално определение на понятието „маловажен случай“, като съгласно трайната съдебна практика, маловажността на случая се преценява съобразно предписанията на тази правна норма. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК деянието представлява „маловажен случай“, когато с оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид.

От съдържанието на нормата се установява, че дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи обстоятелства, при които е извършено деянието, като по-ниската степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи, може да даде основание за разграничаването му от административно нарушение и з а приемане на извода, че се касае за 4 маловажен случай (ТР № 58/1986 г. на ОСНК на ВС).

В същата насока е и ППВС № 6/1971 г. , съгласно което маловажността на случая се определя от по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима, както от оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, (личността на извършителя, подбудите, начина на извършване на деянието) преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка.

Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното - (Решение № 19/2008 г. на II н.о., Решение № 69/2010 г. на II н.о., Решение № 306/2009 г. на III н.о.).

Настоящият съдебен състав извърши с решението си по делото правна преценка и правни изводи, основавайки се на доказателствата по делото и закона, чрез които „преоцени“ ценени и определени от законодателя наказания по състава на чл.221, ал.1, т.4 вр. чл.114б, ал.1 от ЗППЦКн със заложените от него абстрактни и формални за тях законови предели и извърши суверенно друга оценка, неприсъща на законодателна идея за криминализирания административно-наказателен състав, като модел на дефинирани определени видове наказателна дейност на държавната политика в частта на предвидените законови санкции. Съдът, именно, чрез тази правораздавателна преоценка на обществените отношения, свързани с регулирането на принципа на Държавата всеки деец да бъде наказан съразмерно, справедливо, пропорционално и законосъобразно наказание в конкретен вид и размер за извършено административно нарушение, то по повод на всеки конкретен случай при отчитане на конкретните факти и доказателствата по делото, ръководно-решаващият орган на наказателния процес може да снижи интензитета на административно-наказателната репресия чрез прилагане на индивидуален подход към случая, като определи съразмерна, пропорционална, справедлива и законосъобразна форма на административно-наказателната намеса на Държавата и чрез отправянето на предупреждение по чл.28 от ЗАНН към личността на жалбоподателя Реванска с оглед обществената опасност на деянието и личността на дееца.