Решение № 648 от 11.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. София, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев при участието на секретаря Таня Т. Митова в присъствието на прокурора Г. Ив. Г. като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100600236 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 18.05.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 17332/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105-ти състав, подсъдимият С. П. М. е признат за виновен в това, че в периода от 20.07.2015 г. до 01.08.2015 г. при условията на продължавано престъпление с повече от две деяния – четири, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в гр. София, ж.к. „Свобода“ се заканил на другиго – на Т. П. П., с убийство против нейната личност и против личността на нейни ближни – на дъщеря й А. С.М., с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, както следва:

1. На 20.07.2015 г. в гр. София, ж.к. „Свобода“ се е заканил на другиго – на Т.

П. П. с убийство против личността на нейни ближни – на дъщеря й А. С.М., като при проведен телефонен разговор между П. и дъщеря й, П. чула С. М. да казва на дъщеря й:

„Теб ще убия докато майка ти слуша писъците ти пред вратата“, „Парцал, спри да плачеш или ще те направя на парчета“, след което лично казал на П. по телефона: „Аз съм загубил майка си и семейството си, така че няма какво повече да губя! Ще я убия, за да видиш какво е загуба и какво е болка“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;

2. На 21.07.2015 г. в гр. София, ж.к. „Свобода“ се е заканил на другиго – на Т.

П. П. с убийство против личността на нейни ближни – на дъщеря й А. С.М., като се обадил на П. по телефона и й казал: „Като дойдеш, ще видиш стаята оплискана с 1 кръвта на детето“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;

3. На 23.07.2015 г. в гр. София, ж.к. „Свобода“ се е заканил на другиго – на Т.

П. П. с убийство против личността на нейни ближни – на дъщеря й А. С.М., като се обадил на П. по телефона и й казал, че детето няма да си тръгне живо оттам и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;

4. На неустановена дата в периода 26.07.2015 г. – 01.08.2015 г. в гр. София, ж.к.

„Свобода“ се е заканил на другиго – на Т. П. П., с убийство против нейната личност и против личността на нейни ближни – на дъщеря й А. С.М., като се обадил по телефона на П. и й казал: „Ще отвлека детето и повече няма да го видиш! Ще убия и теб, и детето!“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от четири години.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. С. М. е осъден да заплати направените по делото разноски – 253,92 (двеста петдесет и три лева и деветдесет и две стотинки) лева по сметка на СДВР за направените в хода на досъдебното производство разноски, 240,00 (двеста и четиридесет) лева по сметка на СРС за направените в хода на съдебното производство разноски, както и по 5,00 (пет) лева за всеки издаден изпълнителен лист.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подс. С. М. чрез защитника му, с която се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства във въззивното производство.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция защитникът на подс. С. М. прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подзащитният му да бъде признат за невинен по повдигнатите обвинения. Алтернативно, моли за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание, като бъде приложен чл. 55, ал. 1 от НК. Излага съображения, че районният съд необосновано в основата на фактическите си изводи е поставил показанията на свидетелите Т. П., А. П. и Л.Г., които изтъква, че са заинтересовани от изхода на делото, и не е кредитирал показанията на свидетелите К. и М., които счита за безпристрастни. Обръща внимание на обстоятелството, че св. Т. П. е била интимна с подс. С. М. при пристигането му в гр. София, което според защитата, от своя страна, опровергава основния елемент на обвинението, а именно възбуждането на основателен страх у св. П.. Оспорва приетото от СРС, че св. П. била жертва на домашно насилие, като посочва, че по делото няма доказателства в подкрепа на това твърдение.

Представителят на Софийска градска прокуратура прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна, като счита определеното наказание за справедливо. Посочва, че посочената от защитата еднократна среща между св. П. и подс. М. и евентуално интимен контакт между тях не следва да бъдат вземани предвид при определяне на отношенията им, като изтъква, че деянието е продължавано и е извършено в периода от 20.07.2015 г. до 01.08.2015 г.

Повереникът на частния обвинител Т. П. счита първоинстанционната присъда за правилна, а определеното на подсъдимия наказание за справедливо. Прави искане за 2 потвърждаване на атакувания съдебен акт.

В своя защита подс. С. М. поддържа казаното от защитника си. Твърди, че в този период детето било при него в Гърция и е разкъсал пред него стар паспорт, казвайки му, че той лично не искал да отиде в България, а детето е възприело грешно неговото поведение, плашейки се. В последната си дума подсъдимият моли да бъде признат за невиновен.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Подсъдимият С. П. М. е роден на ******* г в гр. Лариса, Република Гърция, грък, гръцки гражданин, със средно образование, неосъждан, разведен, трудово ангажиран.

Подс. С. М. и св. Т. П. имали интимна връзка и на 18.12.2004 г. сключили граждански брак в гр. София. На 15.10.2006 г. в гр. Солун, Република Гърция им се родила дъщеря – св. А. М.. В началото на брака им подс. М. и св. П. живеели в жилището на подсъдимия в гр. Солун. По време на съвместното им съжителство подсъдимият често проявявал агресия, изразяваща се във физическо и психическо насилие спрямо св. П., а след това и спрямо детето им, което силно влошило отношенията им.

На 31.01.2008 г. св. Т. П. посетила полицейско районно управление Тумба Триандрия в гр. Солун, където заявила, че подс. М. я удрял, заплашвал и псувал, което я принудило на 28.12.2007 г. да напусне семейното жилище и да остави 15-месечната си дъщеря при подсъдимия. Подсъдимият бил призован в полицейското управление, за да бъде предупреден, но не се явил.

На 05.06.2009 г. подс. С. М. подал молба до Районния съд в гр. Солун, Република Гърция, с която искал да му бъдат предоставени родителските права върху дъщеря му А. М.. В проведеното на 29.08.2009 г. съдебно заседание св. Т. П. не се явила, с оглед на което с решение № 30549/29.08.2009 г. на Едночленен състав на Първоинстанционен съд в гр. Солун родителските права били присъдени на подс. М..

Гръцкият съд се произнесъл по предоставените с молбата документи от подсъдимия, както и дадените от него показания, в които посочил, че причина за раздялата със св. П. била студеното й отношение след брака и обстоятелството, че същата го напуснала и се върнала в Република България.

Св. Т. П. обжалвала решението, с което родителските права били присъдени на подс. С. М., тъй като не била уведомена за провеждането на съдебното заседание по надлежния ред. Така с решение № 25616/14.06.2010 г. на Едночленен състав на Първоинстанционен съд в гр. Солун, Република Гърция, била постановена отмяна на горепосоченото решение и родителските права били предоставени на св. П., а на подс.

М. бил определен режим на лични отношения с детето.

С решение от 22.12.2010 г., постановено по гр. д. № 13986/2009 г. по Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 82-ри състав бракът между подс. М. и св. П. бил прекратен по взаимно съгласие.

С решение № 16/23.11.2012 г. на Едночленен състав на Апелативен съд в гр.

3

Солун, Република Гърция, Шесто отделение родителските права върху св. А. М. били окончателно предоставени на св. Т. П. и на подс. С. М. бил определен режим на лични отношения с детето.

Подс. М. бил представляван от упълномощени защитници и бил запознат както с решенията на гръцкия съд, така и с това на Софийски районен съд, с което бракът му със св. П. бил прекратен.

На 18.07.2015 г. подс. С. М. взел дъщеря си – св. А. М., в гр. Солун за осъществяване на режима на лични отношения. На 20.07.2015 г. св. А. М. се обадила на мобилния телефон на св. Т. П., която се намирала в гр. София и се прибирала към дома си в ж.к. „Свобода“. Св. М. й казала, че се обажда по настояване на подс. М., като детето било стресирано, напрегнато и викало, при което св. П. чула гласа на подсъдимия, който казал на дъщеря си: „Тебе ще те убия, докато майка ти слуша писъците ти пред вратата!“ и „Парцал, спри да плачеш или ще те направя на парчета!“.

След това взел телефона и се обърнал към св. П. с думите: „Аз съм загубил майка си и семейството си, така че няма какво повече да губя! Ще я убия, за да видиш какво е загуба и какво е болка!“.

На 21.07.2015г. докато св. Т. П. се намирала в дома си, подс. С. М. отново й се обадил по мобилния телефон и й казал, че няма повече да види детето, като й отправил закани с думите: „Като дойдеш, ще видиш стаята оплискана с кръвта на детето!“.

На 23.07.2015 г. подс. С. М. отново се обадил на св. Т. П., докато тя се намирала в дома си. Казал й, че детето няма да си тръгне живо от там, като същевременно св. П. чувала как детето плаче и е разстроено.

Междувременно св. Т. П. се свързала с гръцки адвокат, на когото споделила за случващото се и опасенията си, че подсъдимият може да изпълни заканите си, докато детето е при него. Предвид деликатната ситуация адвокатът я посъветвал да изчака да мине режимът на лични отношения на подсъдимия с детето и да не се конфронтира с него, а да се опита да се разберат по мирен начин.

На 25.07.2015 г. , след множество уговаряния от страна на св. Т. П., подс. С. М. се съгласил да върне св. А. М. в гр. София. Детето останало при майка си, а подсъдимият се прибрал в Гърция.

Въпреки това телефонните обаждания от подс. М. продължили, като на неустановена дата в периода от 26.07.2015 г. до 01.08.2015 г. отново се обадил на св. Т.

П., която се намирала в дома си, и й отправил закана с думите: „Ще отвлека детето и повече няма да го видиш! Ще убия и теб, и детето!“. Подсъдимият й казал също, че ако не му даде детето, ще го вземе насила.

След тези случаи на 03.08.2015 г. св. Т. П. подала молба за издаване на заповед по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, която била издадена с решение от 27.04.2016 г., постановено по гр. д. № 45674/2015 г. по описа на Софийски районен съд, III-то Гражданско отделение, 83-ти състав, което било потвърдено с решение от 01.11.2016 г., постановено по в.гр.д. № 6997/2016 г. по описа на Софийски градски съд, II-ри въззивен брачен състав. Съгласно заповедта за незабавна защита от 28.08.2015 г. подс.