Решение № 28 от 11.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20255000500606 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№23510/30.06.2025г. от Р. М.

П., ЕГН:**********, с постоянен адрес: град П.“ № 37 в качеството си на ищец по гр.д. № 20245300101183 по описа на ПОС, II гр. с. чрез пълномощника си адв. К. А. против Решение № 590/19.05.2025г. по гр. дело № 20245300101183 по описа на Пловдивски окръжен съд, II гр. състав, с което се обявява за нищожно завещателно разпореждане, саморъчно завещание от дата 26.10.2020г., направено С.Н.С., починал на 01.11.2020г., в полза Р. М. П., ЕГН **********, обявено с Протокол рег. № 5840/ 14.12.2020г. по описа на нотариус Теодора Кашилска, рег. № 227, с район на действие Районен съдПловдив, поради това, че завещанието не е написано и подписано от завещателя и се осъжда Р. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. П.“ № 37, да заплати на С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Д.“ № 8, сумата от 2006,86 лв. разноски за производството по гр. дело №1183/ 2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. на

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност първоинстанционното решение, за което са излжени конкретни 1 съображения. Иска се решението да бъде отменено изцяло и вместо това и да се постанови ново решение по съществото на спора или да се върне делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав.

В законния срок, от ищцата С. Г. Д. е подаден отговори на въззивната жалба, с който се оспорва същата като неоснователна и се иска да се потвърди първоинстанционото решение.

От ответника

Р. М. П. е подадена и частна жалба вх.

№31149/09.09.2025г. против Определение № 2718 от 15.08.2025г. на Пловдивски окръжен съд, по гр. дело № 20245300101183 по описа на II гр. състав, с което се оставя без уважение молба на ответницата Р. П., инкорпорирана във въззивна жалба вх. № 23510/30.05.2025г., за изменение на постановеното първоинстанционно решение по същото дело в частта за разноските. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение, основани на тезата, че тъй като ответницата не е станала повод за завеждане на делото, на основание чл.78, ал.2 ГПК разноските по делото следва да бъдат възложени на ищцата, вкл. и сторените такива от ответницата за графологична експертиза.

В законния срок, от ищцата С. Г. Д. е подаден отговор по частната жалба, с който се изразява становище за неоснователност на същата.

Пловдивският апелативен съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид направените в жалбата възражения и ги обсъди заедно твърденията на ищцовата страна, на които е основан претенцията й, както и в съвкупност с доказателствата по делото, съдът прие следното:

Ищцата С. Г. Д. е предявила иск с правна квалификация по чл.42, б.“б“, вр. чл.25 ЗН за обявяване нищожността на саморъчно завещание, направено от С.Н.С., ЕГН:**********, в полза на Р. М. П., от дата 26.10.2020г., с което на последната са завещани всички недвижими и движими имоти на завещателя.

Във връзка с наведени възражения във въззивната жалба, следва да се отбележи, че дали в ИМ се използва глаголът „обяви“, или глаголът „прогласи“ по отношение на твърдяната от ищеца нищожност на завещанието, по която съдът се иска да се произнесе с решението, съответно дали съдът ще „обяви“ или ще „прогласи“ нищожността на завещанието, няма никакво значение, тъй като по същество няма особена смислова разлика между двата 2 глагола, т.е. те са синоними. Поради това, не се касае и за нередовност на исковата молба и не е налице твърдяната в жалбата недопустимост на първоинстанционното решение.

В Им се твърди, че С. Г. Д. е наследник на С.Н.С., ЕГН:**********, починал на 01.11.2020г. Посочва се, че след смъртта му, ищцата разбрала, че на 02.04.2021 г., от лицето Р. М. П. е представен пред нотариус Теодора Кашилска, с район на действие- Районен съд-Пловдив, рег.№227, оригинал на саморъчно завещание, с дата 26.10.2020г., обявено с протокол №5840/14.12.2020г. по молба на Р. П., който оригинал е оставен за съхранение при нотариуса.

Ищцата твърди, че завещанието е нищожно, тъй като текстът му не е написан от завещателя С.Н.С., нито е подписано от него. Поради това, се иска от съда да бъде обявено за нищожно горепосоченото завещание, на основание чл.42, б.“б“, вр. чл.25 ЗН.

Фактът, че ищцата е наследник на С.Н.С. не е спорен, а и се установява от доказателствата по делото – според представеното удостоверение за наследници, тя е дъщеря на брат му Г.Н.С., поч. 29.05.2010г. Според същото удостоверение, отв. Р. П. също е наследник на С.С. – дъщеря на брат му М.Н.С., поч. на 04.10.2013г., макар че този въпрос не е пряко релевантен по делото. Според удостоверението, Г.Н.С. е починал без деца, родителите му също са починали.

Фактът, че ищцата е наследник на С.Н.С. безспорно обуславя правен интерес за нея от така предявения иск, тъй като с процесното завещание, наследодателят й завещава цялото си имущество на друго лице – ответницата П..

По делото е представен нот. заверен препис от процесното саморъчно завещание, както и протокол рег. №5840/14.12.2020г. по нот. дело №22/2020г. за обявяване на саморъчно завещание, съхранявано вкъщи, извън кантората на нот.. Кашилска, според който, на посочената дата, в канцеларията на нотариуса се е явила лично Р. М. П. и е поискала да бъде обявено саморъчното завещание на нейния чичо С.Н.С., ЕГН:**********, починал на 01.11.2020г.

Според протокола, нотариусът е приел завещанието и го е обявил, същото е било изписано саморъчно със син химикал върху единичен лит хартия, без добавки.

3

Видно от представения по делото официален препис на завещанието, същото е с ръкописно изписана дата 26.10.2020г. и съдържа ръкописен текст, обективиращ изявление, че подписалият го С.Н.С., с пълно съзнание за значението на акта, който извършва, прави следните разпореждания с имуществото, което притежава към момента на смъртта си, а именно:

Завещава на Р. М. П., ЕГН:**********, всичките си недвижими и движими имоти. Записано е и че това е волята му, която желае наследниците му да изпълнят. Завещанието е обявено от нотариус Кашилска, с район на действие Районен съд – Пловдив, с Протокол № 4, рег. №5840/ 14.12.2020г.

Съгласно Чл. 25, ал.1 ЗН, Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

В първоинстанционното производство е допусната съдебнографологическа експертиза, според заключението на която, текстът в завещанието, както и подписът след текста му не са изпълнение от С.Н.С..

Заключението не е оспорено от страните, а ответницата се отказала от допуснатата й 3-на СГЕ със същите зада„и, съответно съдът го кредитира като компетентно и обосновано.

Въз основа на същото, настоящата инстанция приема, че процесното саморъчно завещание, с дата 26.10.2020г. и съдържащо ръкописен текст, обективиращ изявление, че подписалият го С.Н.С., с пълно съзнание за значението на акта, който извършва, прави следните разпореждания с имуществото, което притежава към момента на смъртта си, а именно:

Завещава на Р. М. П., ЕГН:**********, всичките си недвижими и движими имоти, е нищожно, на основание чл.42, б.“б“, вр. чл.25, ал.1 ЗН, тъй като не е написано и подписано от посочения като завещател С.Н.С..

Съгласно чл.269, изр.2 ГПК, по въпросите извън валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, въззивният съд е обвързан от посоченото в жалбата.

В тази връзка, в жалбата се възразява, че исковата молба е нередовна, тъй като не надлежно определени цената на иска, изложението на обстоятелствата на които се основава иска, както и петитума на исковата молба. Навежда се довод за недопустимост на решението, като постановено по 4 нередовна искова молба. Сочи се също, че в диспозитива на обжалвания съдебен акт е записано, че „обявява“ за нищожно процесното саморъчно завещание, а в мотивите се твърди, че съдът е сезиран с искане за прогласяване на нищожност на същото. Поддържа се, че неизлагането на мотиви относно правните изводи на решаващия съд е винаги съществено нарушение на процесуалните правила и че съдът е допуснал нарушение и на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, която го задължава да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните. От изложените мотиви на първоинстанционното решение било видно, че такава преценка не е извършена, тъй като съдът не е обсъдил доказателствата, относими към установяване собствеността на недвижимите имоти и на тези по възражението по чл. 76 от ЗН, на оспорването на констативният нотариален акт на съделителя Б.Х.В., за осъществено от ответника давностно владение. Счита се, че необсъждането на събраните по делото доказателства е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяна на съдебното решение. Сочи се, че обжалваното решение не дава отговор на спорните фактически въпроси и че това налага делото да бъде върнато за нова разглеждане от първоинстанционния съд. Намира, че са нарушени от и чл. 12 и чл.235, ал.2 ГПК, задължаващи съда да постанови решението си въз основа на приетите от него факти и закона, след преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение. В случая, според жалбоподателя, първоинстанционният съд е игнорирал част от доказателствения материал, а за друга част не е направил извод за доказателството му значение за спора.

Така направените в жалбата възражение от една страна, са неоснователни, а от друга, не променят крайния извод по делото относно нищожност на процесното завещание. Настоящата инстанция не констатира твърдяните нередовности на исковата молба, съответно приема че първоинстанционния съд се е произнесъл по допустим иск, предявен с редовна искова молба.

Доколкото предмета на делото е въпросът за нищожността на завещанието в полза на ответницата, поради твърдяно неспазване на изискванията на чл.25, ал.1 ЗН да е изцяло написано ръкописно от завещателя и подписано от него, това са правнорелеватните факти, от които е обусловен изхода на делото. В тази връзка, в отговора на ИМ е заета позиция, че ответницата е полагала грижи за болния си вуйчо и след смъртта му е намерила завещанието в дома 5 му, което е предала на нотариус за обявяването му по съответния ред, както и че предвид оспорването на автентичността на текста му и подписа на завещателя, тези въпроси следва да бъдат изяснение по делото. Ето защо, доколкото именно това е сторено в първоинстанционното производство, други въпроси окръжният съд не е бил сезиран да изследва нито чрез предявения иск, нито чрез насрещни възражения от ответницата, заявено своевременно с отговора на ИМ. В тази връзка, необосновани са възраженията в жалбата, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не е обсъдил доказателствата, относими към установяване собствеността на недвижимите имоти и на тези по възражението по чл. 76 от ЗН, на оспорването на констативният нотариален акт на съделителя Б.Х.В., за осъществено от ответника давностно владение.

Освен че не са навеждани такива възражения, те не биха били и относими към предмета на делото, доколкото предявеният иск не касае спор за вещни права върху конкретни имоти, принадлежали на наследодателя, а е относно нищожността на завещанието в полза на ответницата. По отношение на възраженията в жалбата, че обжалваното решение не дава отговор на спорните фактически въпроси, че са нарушени от и чл. 12 и чл.235, ал.2 ГПК, задължаващи съда да постанови решението си въз основа на приетите от него факти и закона, след преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и че първоинстанционният съд е игнорирал част от доказателствения материал, а за друга част не е направил извод за доказателството му значение за спора, съдът намира, че са бланкетни и поради това необосновани.