Решение № 864 от 08.05.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 864 гр. Бургас, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20232120101467 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.

С., ***, представлявано от С. А. П. и Н. Х. Б., чрез ст. юрк. М. С. Д., срещу С. Р. Ч., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б. *** и В. М. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, с която от съда се иска да се приеме за установено, че ответниците дължат солидарно на ищецовото дружество сумата от 19 529,99 евро, от която: 6 241,97 евро - просрочена и непогасена главница по Договор № 002LD-R000343/24.08.2010 г. за банков кредит и представляващия неразделна част от него Анекс от 16.02.2012 г.; 5696,37 евро - непогасена договорна лихва за периода от 27.10.2012 г. до 12.03.2020 г. вкл.; 5567,19 евро - непогасена наказателна лихва за периода от 27.04.2012 г. до 12.03.2020 г. вкл.; 61,54 евро - непогасена договорна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. вкл.; 357,40 евро - непогасена договорна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 27.01.2022 г. вкл.; 1017,58 евро - непогасена разсрочена лихва за периода от 27.04.2013 г. до 27.01.2022 г. вкл.; 587,94 евро непогасена наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 17.05.2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и сторените разноски в заповедното производство 763,95 лв. - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1568 от 19.05.2022 г. по ч. гр. д. № 3107/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Твърди се, че между ищецът в качеството му на кредитор и С. Р. Ч. – 1 кредитополучател, е сключен Договор № 002LD-R-000343/24.08.2010 г. за банков кредит, Анекс от 16.02.2012 г. и Общите условия на „Първа инвестиционна банка”-АД за кредити на физически лица „Общите условия“ – неразделна част от договора за кредит. Предоставен е кредит в размер на 6 400 евро, с уговорен базов лихвен процент (БЛП) 7,99 % годишно. Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорния лихвен процент, плюс наказателна надбавка, в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска. По силата на сключения анекс крайният падеж за погасяване на задълженията се променя на 27.01.2022 г., като се прилага нов погасителен план към Договора.

Вземанията по него са обезпечени с поръчителство от В. М. К. - ответник, съгласно Договор за поръчителство от 24.08.2010 г., изменен с Договор за поръчителство от 16.02.2012 г. Предоставеният кредит е изцяло усвоен на 30.08.2010 г.

Сочи се, че длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора, като считано от 27.04.2012 г. е преустановил плащанията по него и към 17.05.2022 г. е просрочил: 118 вноски по главницата, дължими за периода от 27.04.2012 г. до 27.01.2022 г. в общ размер от 6241,97 евро; 112 вноски по лихва, за периода от 27.10.2012 г. до 27.01.2022 г. в общ размер от 6115.31 евро; 106 вноски на разсрочени лихви, за периода от 27.04.2013 г. до 27.01.2022 г. в общ размер от 1017,58 евро.

Поради неплащане в срок на задълженията от длъжниците, падежът на които е настъпил на 27.01.2022 г., ищецът се е сезирал съда и в негова ползва са издадени заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист.

Ответниците са възразили срещу издадената заповед за изпълнение в едномесечния срок, на което обстоятелство ищецът основава правния си интерес. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство. Ангажира писмени доказателства. Отправя искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по поставените в исковата молба въпроси, за присъединяване на ч. гр. д. № 3107/2022 г. по описа за 2022 г. на Районен съд – Бургас и за произнасяне с неприсъствено съдебно решение или решение при признание на иска, в случай, че са налице изискуемите от закона предпоставки.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника Ч. - адв. Е. К., с който се оспорва изцяло иска като недоказан и неоснователен по основание и размер. Сочи се, че договорът за кредит е нищожен, поради неспазване на установената форма - нарушена е разпоредбата на чл.

10 Закон за потребителския кредит (ЗПК), тъй като договорът и общите условия са написани с шрифт доста по-малък от изискуемия от закона размер на шрифта 12.

Липсват доказателства, че кредитът е усвоен, като единствено е представено извлечение от счетоводните книги на банката-ищец, като се оспорва и редовността на 2 същото. Сочи се, че извлечението не може да удостовери съществуването, размера и изискуемостта на вземането, не е представено извлечение към датата на отпускане на кредита и не може да се установи извършените плащания към кое от вземанията се отнасят и какъв е размерът на оставащото задължение. Твърди се, че не са спазвани изискванията за водене на счетоводните книги на ищеца, поради липса на хронология при отразяването на счетоводните операции.

Въвежда се възражение за изтекла погасителна давност - петгодишната погасителната давност на вноските за главница, дължими до 18.05.2017 г. и тригодишната погасителна давност за вноските за лихва, дължими до 18.05.2019 г., с оглед датата на депозиране на заявлението в съда – 18.05.2022 г.

Сочи се, че клаузата за наказателната лихва е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречи на закона – чл. 33, ал. 2 ЗПК, според който при забава в плащанията, кредиторът има право само на лихва за забава, като тя не може да надвишава законната лихва, както и че е налице начисляване на лихви върху лихви.

Възразява срещу допускането на съдебно-счетоводната експертиза, като евентуално при нейното допускане моли за добавяне на въпрос, изрично посочен в отговора на исковата молба. Моли за присъждане на възнаграждение за особено представителство.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника К. - адв. Ж. М., с който се оспорва изцяло исковете като недоказани и неоснователни по основание и размер. Възразява се срещу твърдението, че кредитът е усвоен от ответника. Не са представени доказателства за заверяване на банковата му сметка с процесната сума. Сочи се, че предсрочната изискуемост по кредита не е настъпила и не е произвела действие спрямо ответниците, тъй като не са представени доказателства както за нейното настъпване, така и че ответниците са надлежно уведомени за това. Твърди се, че разпоредбата на чл. 10 от Договора е нищожна, тъй като е неясно как ищецът ще уведоми ответниците за наличие на недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя; заплащането на наказателна лихва при просрочие с лихвен процент, равен на сбора на договорения такъв плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните – тя е неравноправна и като такава - нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП; поради наличие на наяснота в действията на банката при наличие на просрочени плащания – при колко месечни вноски и как длъжниците ще се уведомят.

Неясен е начинът на формиране на размера на претендираната наказателна лихва и на увеличение на лихвения процент.

Клаузата с уговорената наказателна лихва е неравноправна, договорена при липса на яснота и в нарушение на добрите нрави. Изявлението на кредитополучателя по 3 сключеният Анекс, не може да преодолее нищожността на сключената клауза за неустойка и така правата на ответника, обезпечаващ вземането като поръчител, са накърнени. Моли и за отхвърляне на наказателната лихва. Претендира възнаграждение за особен представител.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещните страни по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед за изпълнение № 1568 от 19.05.2022 г. по ч. гр. д. № 3107/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас е разпоредено длъжниците - ответници да заплатят на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжниците не са били намерени на постоянния и настоящия си адрес, нито е открит адрес по месторабота на лицата, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства, от които се установява, че между ищецът в качеството му на кредитор и С. Р. Ч. – кредитополучател, е сключен Договор № 002LD-R-000343/24.08.2010 г. за банков кредит, Анекс от 16.02.2012 г. и Общите условия на „Първа инвестиционна банка”-АД за кредити на физически лица „Общите условия“ – неразделна част от договора за кредит. Предоставен е кредит в размер на 6 400 евро, с уговорен базов лихвен процент (БЛП) 7,99 % годишно.

Вземанията по него са обезпечени с поръчителство от В. М. К. - ответник, съгласно Договор за поръчителство от 24.08.2010 г., изменен с Договор за поръчителство от 16.02.2012 г. Предоставеният кредит е изцяло усвоен на 30.08.2010 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.

Съдът намира исковете за процесуално допустими – предявени от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна възможност с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 4 ГПК и против надлежна страна – длъжника в заповедното производство.

С оглед установеното по делото съдът не споделя наведените от страна на особения представител на ответника Ч. възражения за изтеклата погасителна давонст на вземанията за лихви. Съгласно Тълкувателно решение № 5/2019 г. от 21.01.2022 г.

4 по Тълкувателно дело № 5/2019 г. на ВКС, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, задължението става изискуемо не от падежа на всяка отделна анюитетна вноска, а от момента на настъпване на посочения в Договора за кредит краен срок за погасяване на всички задължения, свързани с предоставения кредит (в случая 27.01.2022 г.).

По отношение на наведените възражения на особения представител на ответника за наличие на неравноправни клаузи и по – конкретното клаузите, уреждащи размера на възнаградителната лихва, съдът намира същите за неоснователни.

Неоснователни са и твърдениятаче В. К., не е уведомен от Банката за „предсрочната изискуемост“ на вземането на Банката, когато наличието на цялата фактическа обстановка, изложена в исковите молби на Банката и представена от нея по делото, сочи, че Банката претендира вземането си след изтичане на посочения в Договора за кредит, краен срок за погасяване на задълженията по кредита - 27.01.2022 г.

Ето защо и въз основа на горните съображения съдът намира предявените от ищеца искове за изцяло доказани по основание и размер, поради което и следва да бъдат уважени.

Следва да се уважи и искането за присъждане на лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2022г. до окончателното й изплащане.

По разноските:

Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 315/2011 г., I Т. О., ТК/.

При този изход на делото искането на ищеца за присъждане на съдебно деловодни разноски следва да се уважи съобразно представените доказателства за действително сторени такива, като на същият следва да се присъдят разноски в размер общо на 813.95 лева в заповедното производство и в размер общо на 3177.90 лева в исковото производство или общо в размер на 3991.85 лева.