Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6137 от 30.11.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 6072/2022
Вид
Решение № 6137
Подписан
30.11.2023
В сила
09.06.2025
Състав
Росен Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6137 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20221100106072 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******* против М. Л. Х., ЕГН ********** и З. В. З., ЕГН **********, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми: 131 082.37 лева – предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот H L 34641 от 14.03.2008 г. и допълнителни споразумения, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 10.06.2022 г. до окончателното плащане; 3 231.94 лева – мораторна лихва, начислена на основание чл.

3, ал. 3 от договора за кредит за периода 10.04.2019 г. – 07.06.2022 г.; 290 лева – такси за администриране на разплащателна сметка, начислени за периода 04.03.2019 г. – 07.06.2022 г.; 260.24 лева – премии за имуществени застраховки за периода 14.03.2019 г. – 07.06.2022 г., 379.20 лева – нотариални разноски, дължими на основание чл. 10, т. 3 от договора за кредит, както и разноските по делото.

В исковата молба се излага, че между страните е сключен на 14.03.2008 г. договор за кредит за покупка на недвижим имот, като банката ищец е отпуснала на кредитополучателите ответници сумата от 50 000 евро в равностойността й в швейцарски франкове. Към датата на усвояване на заемната сума посочената равностойност е възлизала на 80 499 швейцарски франка. Кредитът е усвоен изцяло по банкова сметка на ответницата М. Х. в „Ю. И Е.Д.Б.“ АД.

Ищецът сочи, на следващо място, че вземането по договора за кредит е прехвърлено на „Б. Р.С.“ АД с договор за цесия от 15.05.2008 г. На 21.12.2017 г. „Б. Р.С.“ АД цедира обратно това вземане на ищцовата банка. Според твърденията в исковата молба ответниците 1 са уведомени за последното прехвърляне с Допълнително споразумение от 16.05.2018 г. С това допълнително споразумение между страните било постигнато съгласие да се промени валутата на кредита – от швейцарски франкове в левове. До датата на споразумението размерът на задължението на ответниците възлизал на 135 082.37 лева. Крайният срок за погасяване на кредита, съгласно посоченото допълнително споразумение, е 16.05.2043 г.

Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 10.04.2019 г., банката твърди, че е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, като изявлението било съобщено на длъжниците с Нотариална покана, рег. № 2179, том 1, № 73 от 30.03.2022 г. и Нотариална покана № 2180, том 1, № 74 от 30.03.2022 г.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, както и направените по делото разноски.

Ответниците М. Л. Х. и З. В. З., чрез назначения им особен представител – адвокат Л.

М. – САК, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, оспорват предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорват действителността на договора, както и настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията по него. Навеждат възражения, че не е получена заемната сума; че клаузите на договора са нищожни, поради противоречието им с чл. 22 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ал. 2 ЗПК. Заявяват възражение за погасяване по давност на вземането на банката за лихви и неустойка. Оспорват договора за цесия като нищожен, като поддържат, че прехвърлянето на вземанията по договора не им е било съобщавано.

Излагат и доводи, че уведомяването им не би могло да стане с исковата молба, тъй като се представляват от особен представител.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

От надлежната писмена доказателствена съвкупност по делото – договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34641 от 14.03.2008 г.; Допълнително споразумение от 21.04.2011г.; Допълнително споразумение от 05.08.2011 г.; Допълнително споразумение от 26.10.2011 г.; Допълнително споразумение от 22.03.2012 г.;Допълнително споразумение от 24.07.2012 г.; Допълнително споразумение от 15.01.2013 г.; Допълнително споразумение от 19.04.2013 г.; Допълнително споразумение от 19.08.2013 г.; Допълнително споразумение от 03.01.2014 г.; Допълнително споразумение от 24.04.2014 г.; Допълнително споразумение от 25.11.2014 г.; Допълнително споразумение от 29.06.2015 г.; Допълнително споразумение от 21.01.2016 г.; Допълнително споразумение от 22.08.2016 г.; Допълнително споразумение от 12.05.2017 г. и Допълнително споразумение от 16.05.2018 г., ведно с погасителни планове към тях, се установява, че на 14.03.2008 г. е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № H L 34641 между „Ю. И Е.Д.Б.” АД, в качеството й на кредитор, и ответниците М. Л. Х. и З. В. З., в качеството им на кредитополучатели. Договорено е с чл. 1, ал. 1 от договора, банката да предостави на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 50 000 евро, по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Ю. И Е.Д.Б. “ АД в деня на усвояване на кредита, за покупка на недвижим имот, представляващ апартамент № 10 в гр. София, 2 жк.“Красно село“, кв. „******* *******

С Приложение № 1 към договора е определен конкретния размер на кредита съобразно с посочения курс за швейцарски франк към евро, а именно - 80 499 швейцарски франка.

Уговорена е с чл. 1, ал. 4 от договора солидарна отговорност на кредитополучателите за връщането на кредита и другите задължения по договора.

Според клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на ответницата М. Л. Х. с IBAN ************* в „Ю. И Е.Д.Б. “ АД.

За усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент / БЛП / на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.15 пункта. Към момента на сключване на договора, според чл. 3, ал. 1, БЛП е в размер на 4.5 процента. По силата на чл. 3, ал. 3 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва на банката в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Крайният срок за издължаване на кредита е 420 месеца,считано от усвояването, като според чл. 6, ал. 1 от договора кредитът се погасява на месечни вноски , включващи главница и лихва, в размер съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора. Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове.

Съгласно клаузата на чл. 10, ал. 3 от договора за кредит, кредитополучателите се задължават да поемат изцяло разноските по застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на принудителното изпълнение върху предоставеното обезпечение.

Видно от последното сключено между страните допълнително споразумение от 16.05.2018 г., страните са се съгласили да се промени валутата на предоставения на ответниците кредит в лева (BGN), като на датата на превалутиране размерът на кредита става 135 082.37 лева. В чл. 2 на допълнителното споразумение са определени нови лихвени условия. Съгласно чл. 6 на споразумението, през първите 12 месеца, считано от 10.06.2018 г. до 10.05.2019 г., кредитополучателите погасяват задълженията си с фиксирана месечна вноска в размер на 400 лева, а за останалия период на кредита — по погасителен план, представляващ неразделна част от допълнителното споразумение. Падежна дата на вноските е 10-то число на съответния месец. Погасителния план е представен по делото – л. 137 и сл.

Крайна дата на издължаване на кредита, съгласно допълнителното споразумение, е 16.05.2043 г.

С чл. 10, т. 5 от договора за кредит е уговорено задължение на кредитополучателите да направят и поддържат застраховка на недвижимия имот, ипотекиран в полза на банката за целия период на действие на договора, като с чл. 13, ал. 3 ответниците са упълномощили банката да застрахова от тяхно име и за тяхна сметка ипотекирания в полза на кредитора недвижим имот.

3

С чл. 4, ал. 1 от допълнително споразумение от 16.05.2018 г. и чл. 12 от допълнително споразумение от 21.04.2011 г., е уговорено, че месечната такса за обслужване на разплащателната сметка, разкрита по кредита е 3.50 лева, както и че кредитополучателите заплащат на кредитора такса за администриране на просрочен кредит.

Представени са по делото, приетите 16 броя застрахователни сертификати, ведно с платежни нареждания към тях, на л. 288 - л. 319, които съдът не обсъжда поотделно, тъй като с посочените писмени доказателства е работило вещото лице по приетата ССчЕ.

С чл. 18 от договора за кредит е уговорено право на банката кредитор при непогасяване на която и да е вноска по кредита или при неизпълнение на което и да е задължение по договора, да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. По смисъла на ал. 2 от цитираната уговорка на договора е предвидена автоматична предсрочна изискуемост без да е необходимо волеизявление от страна на банката, при положение, че не са платени три поредни месечни погасителни вноски.

Независимо от така уговорената автоматична предсрочна изискуемост банката ищец е предприела действия по обявяването й на ответниците. Представени са 2 броя нотариални покани, ведно с разписки по връчването им / л. 190 и сл. и л. 197 и сл. /. От разписката на л.

195 е видно, че връчването, според удостовереното връчителя при нотариус М.Д.-С., рег. № 621 при НК, с район на действие СРС, е фингирано – по чл. 47, ал. 1 – ал. 5 ГПК. В двете разписки, които са по образец в нарочно обособената за това графа, не се съдържат данни относно адрес на лицето, на което се връчва документа. Действията на връчителя, описани по идентичен начин и на двете разписки, са че е посетил на 04.04.2022 г. в 10.00 часа, на 17.04.2022 г. в 16 часа и на 09.05.2022 г. в 12.15 часа, адресът посочен в нотариалната покана. При позвъняване на вратата на апартамента, никой не отворил. Събрал данни от съседи на търсените лица, които потвърдили, че живеят там. При последното посещение, залепил уведомление на вратата на апартамента и пуснал такова в пощенската кутия. Съдът констатира, че след цитирания текст на гърба и на двете разписки, е дописано, че посоченият в нотариалната покана адрес съвпада с регистрираните постоянен и настоящ адрес на адресата.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза / ССчЕ/, което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че процесният кредит е усвоен на 25.03.2008 г. по сметката на ответницата М. Х. в размер на 80 499 швейцарски франка. След подписване на последното допълнително споразумение, когато е променена валутата на кредита в лева, вещото лице е констатирало, че са извършени частични погасявания от кредитополучателите, като същите са изпаднали в забава на 10.04.2019 г. Неизплатеното задължение за предсрочно изискуема главница, според заключението на ССчЕ е в размер на 131 082.37 лева, за мораторна лихва 3 231.94 лева; такси за администриране на сметка и просрочен кредит в общ размер от 290 лева; премии за имуществени застраховки в размер на 260.24 лева и 379.20 лева – нотариални разноски за връчване на нотариални покани на ответниците. По отношение на вземането за мораторна лихва експертизата дава заключение, че са начислени суми за 4 периода 10.03.2019 г. – 07.06.2022 г., като на 04.04.2019 г. е постъпило плащане от 3.22 лева, с което е погасена мораторната лихва с падежна дата 10.03.2019 г. Следователно дължими са сумите, считано от 10.04.2019 г. – 07.06.2022 г., като според изчисленията на вещото лице общият им размер е 3231.94 лева и представлява разликата между начислените 3235.16 лева и платените 3.22 лева.

Други допустими и относими доказателства, извън обсъдените, на които съдът да основава изводите си, не са ангажирани по делото.