Решение № 228 от 05.07.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. гр. Добрич, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20203200500657 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№1594/22.06.2020г. от ГД „Гранична полиция” при МВР гр. София, срещу решение №44/03.06.2020г. по гр.д.№436/2019г. на ГТРС, с което се осъжда да заплати на ПЛ. Д. П. ЕГН ********** , с посочен адрес: гр. В. сумата от общо 1582.41лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.09.2016г.30.06.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 31.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, и за разноски.

Счита обжалвания съдебен акт за неправилен по съображения за неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чийто служебни правоотношения са уредени от Закона за МВР; за неправилно допуснато от съда субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в частност на чл.9, ал.2.

1

Според въззивника, елементите на служебното правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР във връзка със заплащането и компенсирането на извънреден труд са уредени от специалния ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ са неприложими, че в ЗМВР има препращащи норми към КТ само в изрично посочени случаи, че полагането, отчитането и заплащането на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения няма, че няма основание за трансформиране на часовете нощен труд в дневен. Различията в нормативната уредба относно нощния и извънредния труд в КТ и ЗМВР не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, поради това, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват.Счита, че няма основание за трансформиране на часовете нощен труд в дневен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор не е подаден от насрещната страна.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 09.06.2020г., когато е връчено обжалваното решение на обжалващия, от активно легитимирано лице, страна-ответник в първоинстанционното производство, с правен интерес от обжалване на неизгодния за него съдебен акт, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК, поради което и подлежи на разглеждане по същество.

Добричкият окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба и възраженията на въззиваемата страна, и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК- служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата, а при липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми, провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

2

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Постановено е по предявена от ПЛ. Д. П. с ЕГН **********, от гр.Ш. срещу Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46, осъдителна претенция, черпеща правното си основание в разпоредбите на чл. 178 ал.1 т.3, вр . чл. 179 ал.1 от ЗМВР - за сумата от 1582.41лева (след допуснато изменение на иска) възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен в дневен такъв за периода 01.09.2016г.- 30.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

По делото няма спор относно относимите факти. Съвпадащите на страните изявления за наличие на служебно правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР, по силата на което през процесния период ищецът е полагал труд като „ ст.полицай при ГПУ Генерал Тошево при Регионална дирекция“Гранична полиция“ Русе към Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, и е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, кореспондират и с доказателствата в тази връзка.

Спорът се свежда до въпроса дали полагания нощен труд следва да се преизчисли в часове дневен такъв, така както претендира ищеца, умножавайки го по коефициент, определен по правилото на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, и следва ли резултата от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.

Извънреден труд е работата по служебно или трудово правоотношение, полагана в повече от установеното работно време. Кодексът на труда, регулиращ трудовите правоотношения, забранява полагането на извънреден труд/чл.143, ал.2/, изключая случаите по чл.144 от същия, но в установената с чл.146 от същия продължителност и срещу заплащане в пълен размер, съобразно чл.150 от същия на възнаграждение в увеличен размер съгласно чл.262.

3

Служебното правоотношение, от което ищецът черпи права е възникнало обаче при условията на ЗМВР. Уредбата на извънредния труд в този закон се отклонява от уредбата на КТ и другите специални закони.

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, лимитивно посочени в разпоредбите на чл.178 ал.1 и чл.179 ал.1 от ЗМВР. Според чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР на държавните служители на МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд, а според чл.179 ал.1 от ЗМВР се изплаща и допълнително възнаграждение за нощен труд /за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч./. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица-чл.187 ал.1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период/чл.187 ал.3 изр.1 от ЗМВР/. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта, от 22,00 до 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период/чл.187 ал.3 изр.3 от ЗМВР/. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период-за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187 ал.6, сега ал.7 от ЗМВР/. Нормата на чл. 187, ал. 7, сега ал.8 от ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Според разпоредбата на чл.187 ал.9, сега ал.10 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Така, в чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общият брой 4 часове труд, положен между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период, да се умножават по 0.143, а полученото число да се сборува с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период, тъй като е отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с решение №8585/11.07.2016г. по адм.д. №5450/2016г. на ВАС и Наредба №8121з[1]776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В чл.3 ал.3 и на двете е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.00 и 6.00 часа, без работните часове да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187 ал.3 о т ЗМВР. Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със заповеди на министъра на вътрешните работи, в които е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0.25 лева, а допълнителните възнаграждения се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение №5.

Разпоредбата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. не е възпроизведена в следващите две наредби, а напротив - законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване. Съгласно чл.32 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в специалния ЗМВР.

Следователно положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в заповедта на министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Работното време на държавните служители в МВР се отчита и заплаща по специален ред и е недопустимо по аналогия на чл.9 ал.2 от НСОРЗ преобразуването на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове с коефициент 1.143. Преобразуването е приложимо за трудовите правоотношения, при които нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл.136 ал.3 от КТ/, а нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл.140 ал.1 о т КТ/. Съотношението е 8ч/7ч, 5 т.е. 1.14285 или приблизително 1.143 колкото е въведеният в НСОРЗ коефициент. Въведеният в НСОРЗ коефициент е предназначен да изравни продължителността на нощния с дневния труд, като определи възнаграждението на работника или служителя тъй, че, когато работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Или превръщането на нощните часове в дневни по НСОРЗ е въведено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ. Правилото на чл.9 ал.2 от ННОРЗ е неприложимо за служителите на МВР. За тях специалният закон предвижда нормална продължителност на работното им време от 8 часа дневно и допуска нормалната продължителност и на нощното време да е до 8 часа, т.е. за служителите в МВР съотношението дневен/нощен труд е „1“ и нужда от трансформация няма, а това обяснява и липсата в ЗМВР и в посочената наредба на министъра на вътрешните работи на разпоредба, сходна на тази по чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Вън от това НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден да регулира отношенията по КТ; това е изрично предвидено в чл.2 ал.2, като в чл.2 ал.3 приложението на наредбата е изключено за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация. След като НСОРЗ е неприложима дори спрямо категория лица, заети по трудово правоотношение, за които е предвидена специална нормативна уредба по чл.107а от КТ, то на още по-голямо основание НСОРЗ е неприложима спрямо лица по служебно правоотношение, чиято трудова дейност се регламентира от специалния ЗМВР. Както вече бе отбелязано, разпоредбата на чл.187 ал.9 от ЗМВР делегира на министъра на вътрешните работи приемането на наредба за реда за организацията, разпределянето, отчитането на работното време на държавните служители в МВР. Такава наредба е приета и действа през процесния период. Следователно, касае се за нормативно решение да не се прилага правилото за умножаване на часовете нощен труд с коефициент, а не за празнота в правото, нуждаеща се от преодоляване и попълване чрез прилагане на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. За разлика от трудовите правоотношения, които са между равнопоставени правни субекти, служебните правоотношения се регулират от принципите на властническия метод. При различие в субектите и метода на правно регулиране, нормите на трудовото законодателство не могат да бъдат субсидиарно или по аналогия прилагани по въпроси в административно правната уредба досежно служебните 6 правоотношения спрямо лица по служебно правоотношение, чиято трудова дейност се регламентира от специален закон-ЗМВР. Следователно НСОРЗ не следва да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба /в този смисъл решение №55/07.04.2015 г. по гр.д.№5169/2014 г. на III г.о.,ГК на ВКС; решение №197/07.10.2019 г. по гр.д.