Определение № 629 от 15.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 629 гр. Пазарджик, 15.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. И.А като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИГН. И.А Въззивно частно гражданско дело № 20235200500707 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК

Образувано е по частна жалба от С. А. Р., ЕГН **********, с адрес: с. Смилец, обл.

Пазарджик, ул. “Д-р М.Д.” № 5, чрез адв. Л. П., срещу Определение № 260047 от 16.10.2023г., постановено по гр.д. №821/2020г. по описа на РС - Панагюрище, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от заплащане на такси и разноски по посоченото дело.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, като първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че за жалбоподателката не са налице предпоставките по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството. Иска се атакуваното определение да бъде отменено и да бъде освободена жалбоподателката от заплащане на такси и разноски в производството, в това число и от внасяне на сумата от 400 лева депозит за назначаване на особен представител на ответника.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна.

Съдът, като взе предвид материалите по делото, доводите, изложени в частната жалба, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу акт, който подлежи на обжалване и от надлежна страна, имаща право да го обжалва.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. №821/2020г. по описа на РС - Панагюрище е образувано по искова молба вх. № 261661/29.12.2020г. от С. А. Р. срещу Т. Д. П. за разваляне на договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнение на задълженията от страна на купувача. С исковата молба е направено особено искане по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищцата от внасяне на държавна такса и разноски в производството, поради липсата на достатъчно средства за заплащането им, 1 както и искане за издаване на съдебни удостоверения, по силата на които да се снабди с актуална скица и с удостоверение за данъчна оценка на прехвърления недвижим имот. С исковата молба са представени като доказателства за здравословното съС.ие и материалното положение на ищцата разпореждане на НОИ ТП - Пазарджик за размер на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв., ЕР на ТЕЛК за преосвидетелстване с 82% трайно намалена работоспособност, извлечение от кредитна сметка при “Банка ДСК” АД, множество епикризи за болнични лечения на ищцата за периода 2013г. - 2019г., рецептурна книжка, медицински рецепти за 2020г.

С разпореждане от 30.12.2020г., постановено по делото, на ищцата е указано да отстрани нередовностите в исковата молба, като представи адвокатско пълномощно, както и доказателства за платена такса за издаване на исканите съдебни удостоверения.

С молба от 08.01.2021г. са отстранени посочените нередовности, като към молбата е приложена и декларация за семейно и материално положение и имотно съС.ие на ищцата по образец, във връзка с направеното с исковата молба искане за освобождаването й от такси и разноски в производството. Декларирано е, че ищцата живее сама, не разполага с други доходи освен получаваната от нея пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 250 лв., както и не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства.

По делото на 28.01.2021г. са депозирани издадените удостоверение за данъчна оценка и актуална скица на имота, като същите са резолирани към делото от съда едва на 19.02.2021г.

Междувременно от ищцата е била заплатена и държавната такса по делото в размер на 50 лева.

С протоколно определение от 19.05.2022г., постановено по делото, е назначен особен представител на ответника Т. П., като е задължена ищцата да внесе депозита за него в размер на 300 лева. С молба от 25.05.2022г. ищцата е представила доказателства за внесения депозит за особен представител на ответника в размер на 300 лева.

С определение № 260010 от 24.02.2023г., постановено по делото, като ответник е конституирана и Д.Н.П. - съпруга на първоначалния ответник по делото Т. П.. С определение № 260032 от 05.05.2023г., постановено по делото, на същата е назначен особен представител, като отново е задължена ищцата да внесе депозита за него в размер на 400 лева.

С молба от 25.05.2023г. ищцата е направила повторно искане за освобождаването й от заплащане на такси и разноски в производството, с ослед липсата на произнасяне по направеното такова с исковата молба. Посочено е, че с цел да бъде даден ход на производството по делото, ищцата е заплатила възложените й в тежест разноски за депозит за особен представител на ответника Т. П., както и държавна такса и такси за издаване на съдебни удостоверения, с които средства се е снабдила чрез заеми от близки и приятели, поради липсата на средства от нейна страна. С молбата са представени отново вече представената по делото декларация за семейно и материално положение и имотно съС.ие на ищцата по образец, актуално удостоверение от НОИ за получаваната от нея пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 467 лева, както и епикриза от “Уни Хоспитал” гр.

Панагюрище, видно от която на 01.02.2021г. ищцата е претърпяла мозъчен инфаркт.

2

С обжалваното определение първоинстанционният съд, като е приел, че декларираният размер на получаваната от ищцата пенсия за осигурителен стаж и възраст не отговаря на действителния размер на пенсията й към момента на произнасянето, че средставата за медикаменти, които ищцата заплаща, подлежат на възстановяване от НЗОК, както и че по делото липсват доказателства за притежаваните от нея недвижими имоти, е оставил без уважение молбата й за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството като неоснователна.

Настоящият състав намира тези изводи в обжалваното определение за неправилни.

Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда възможност да не се внасят такси и разноски в производството от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. При преценката си относно искането за освобождаване от такси и разноски съдът следва да се съобрази с примерно посочените в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства като доходи на лицето и неговото семейство, имущественото му съС.ие, семейно положение, здравословно съС.ие, трудова заетост, възраст, както и с други констатирани обстоятелства.

В конкретния случай следва да се има предвид, че ищцата е в напреднала възраст (80г.), живее сама, безспорно същата е с установено влошено здравословно съС.ие (с оглед данните от представените епикризи за дивертикулоза - язва на дебело черво, холилитична анемия, исхемична болест на сърцето, нестабилна ангина пекторис, хипертонична болест на сърцето, хроничен гастрит, хроничен пиелонефрит, двустранна гонартроза с вариации на подбедриците и данните от представеното ЕР на ТЕЛК за 82% трайно намалена работоспособност), което продължава да се влошава и след предявяване на иска (с оглед данните от представената епикриза за претърпян от нея мозъчен инфаркт), не притежава имущество, от което да се издържа, като единственият доход, който получава е пенсията й за осигурителен стаж и възраст в минимален размер (който към момента се равнява на 467 лева, а към датата на предявяване на иска, респ. към датата на особеното искане по чл. 83, ал. 2 ГПК и представената към него декларация за семейно и материално положение и имотно съС.ие - на 250 лева).

Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд за липса на съответствие между декларирания от ищцата размер на пенсията й и действително получаваната от нея пенсия, доколкото от датата, на която е направено особеното искане за освобождаването й от внасяне на такси и разноски в производството, съотв. от представяне по делото на сочената декларация за семейно и материално положение и имотно съС.ие, до датата на депозиране от ищцата на повторната молба по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК с прилагане отново на същата декларация и актуално удостоверение от НОИ, поради процесуалното бездействие на първоинстанционния съд и липсата на каквото и да било произнасяне по направеното от ищцата особено искане, са изминали повече от две години.

Действително през този период размерът на получаваната от ищцата пенсия за осигурителен стаж и възраст е претърпял промени, но и към датата на декларирането, и към датата на депозиране по делото на повторната молба по чл. 83, ал. 2 ГПК, този размер е минималният такъв за страната, съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 3

2021г., съответно за 2023г. В тази връзка не могат да бъдат споделени и доводите на първоинстанционния съд, че средставата за медикаменти, които ищцата заплаща, подлежат на възстановяване от НЗОК, доколкото дори и това да е така, то получаваните от нея доходи отново биха били крайно недостатъчни за покриване на обикновените й нужди в ежедневието, а същевременно с това и за понасяне на таксите и разноските в производството по делото.

Неправилно първоинстанционният съд е приел и че липсват доказателства за притежаваното от ищцата имущество, доколкото с представената на два пъти по делото декларация за семейно и материално положение и имотно съС.ие, ищцата е декларирала, че не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства. Институтът на освобождаване от държавни такси и разноски цели да даде възможност за защита на лични или имуществени права и на лица, чието материално положение не позволява поемане изцяло или частично на разходите на съдебното производство. Преценката на съда се извършва въз основа на декларираните обстоятелства, обуславящи невъзможността да се поемат съдебни разноски, като тежестта на доказване на липсата на "достатъчно средства" е изцяло за молителя (опр. № 361/05.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2725/2020 г., IV г. о., опр. № 148/21.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2309/2020 г., I г. о., опр. № 316/17.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2337/2020 г., IV г. о. на ВКС и др.). Следователно, първоинстанционният съд е следвало да съобрази наличието на представена декларация за имотно съС.ие, която, скрепена с наказателна санкция за деклариране на неверни данни, сама по себе си има доказателствена сила за изложените в нея обстоятелства и е достатъчно основание съдът да формира извода си дали молителят отговаря на изискванията по чл.83, ал. 2 ГПК.

От тези изводи следва, че неправилно първоинстанционният съд е възложил в тежест на ищцата таксите и разноските по делото, образувано по предявения от нея иск, доколкото данните за изключително влошеното й здравословно съС.ие, напредналата й възраст и крайно затруднено материално положение са били налице още към датата на предявяването му с отправяне на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, респ. към датата на представянето на декларацията за семейно и материално положение и имотно съС.ие.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира частната жалба за основателна, а атакуваното с нея определение на РС - Панагюрище за неправилно, поради което същото следва да се отмени и ищцата С. А. Р. следва да се освободи от заплащането на такси и разноски в производството по гр.д. №821/2020г. по описа на РС - Панагюрище, а делото следва да бъде върнато на същия състав на РС – Панагюрище за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 260047 от 16.10.2023г., постановено по гр.д. №821/2020г. по описа на РС - Панагюрище, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК С. А. Р., ЕГН **********, с адрес: с.

4

Смилец, обл. Пазарджик, ул. “Д-р М.Д.” № 5, от заплащане на такси и разноски в производството по гр.д. №821/2020г. по описа на РС - Панагюрище.

ВРЪЩА делото на същия състав на РС - Панагюрище за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.