Решение № 96 от 17.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Велико Търново, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500069 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 66162/16.08.2024г. от Г. Й.

Н., ЕГН **********, чрез процесуален представител срещу Решение № 503/02.12.2024г., постановено по гр.дело № 834/2023г. по описа Окръжен съд Русе, В ЧАСТТА, с която са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от въззивника против „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, гр. София, искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата за разликата над 16 000/шестнадесет хиляди/ лева до пълния претендиран размер от 40 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата за разликата над 215.92 /двеста и петнадесет лева и деветдесет и две стотинки/лева, до пълния претендиран размер от 431.84 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, всички от ПТП на 27.05.2023г., в гр. Бяла, обл. Русе, виновно причинено от С. В., като водач на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № РВ 07****, застрахован при ответника по договор за застраховка "Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.07.2023 г. до окончателното им изплащане.

Считайки обжалваното решение за неправилно, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени в пълните претендирани размери. Излага, че определеното от съда застрахователно обезщетение не съответства на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди,като неправилно е приложен 1 критерият за справедливост и не са взети предвид настъпилите тежки увреждания на здравето и психиката на ищцата, които са с постоянен характер. Оспорва приетия от съда процент на съпричиняване от 50%, като излага, че от СМЕ е установено, че част от травмите биха настъпили дори и с поставен предпазен колан, ако се приеме, че такъв не е бил поставен от ищцата - каквито данни не са установени по делото, а напротив установено е, че същата е била с предпазен колан по време на ПТП. Оспорва наличие на друго поведение у ищцата довело до съпричиняване на вредоносния резултат, за който счита, че се дължи единствено и само на неправомерното поведение на водача на товарния автомобил.

Претендира присъждане на адвокатско представител на ищеца по чл. 38 ал. 1 от ЗАд. възнаграждение на процесуалния

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Излага, че решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и в унисон със съдебната практика, като определените обезщетения са в съответствие с доказаните от ищеца вреди – имуществени и неимуществени. Поддържа възражението си за съпричиняване от страна на ищцата, поради това, че е управлявала МПС със скорост над нормативно допустимата за пътния участък, не е предприела мерки за намаляване на скоростта или спиране, въпреки че е имала видимост към товарния състав и скоростта/ дори и превишената/ й е позволявала не само да намали, но и да спре безпрепятствено преди точката на ПТП. Счита,че това бездействие категорично стои в основата за настъпването на вредоносния резултат.

B условията на евентуалност и в случай, че въззивната жалба се приеме за основателна, претендира присъждане на възнаграждение на процесуалния представител на ищеца под претендирания пълен размер, който счита за значително завишен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивницата редовно призована не се явява.

Чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, претендира уважаването й, както и присъждане на адв. възнаграждение по чл.38 от ЗАд.

В съдебно заседание по същество, въззиваемият, чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на въззивната жалба, претендира отхвърляне й, както и присъждане на разноски.

Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, проверка по валидността на обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

2

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред Окръжен съд –Габрово е образувано по искове на Г. Й. Н., ЕГН **********, с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против „ЗАД ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, гр. София за осъждане на ответника да й заплати обезщетение в размер на 40 000 лева за претърпени неимуществени вреди и обезщетение в размер на 431.84 лева/ след допуснато изменение на иска/, за претърпени имуществени вреди от ПТП на 27.05.2023г., в гр. Бяла, обл. Русе, виновно причинено от С. В., като водач на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № РВ 07****, застрахован при ответника по договор за застраховка "Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.07.2023 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че на 27.05.2023 г. около 16:40 ч. в гр. Бяла, обл.

Русе, на кръстовище на ул. „Васил Априлов“ и ул. „Никола Петков“ при управление на л. а.

„Шевролет Авео“ с рег. № Р20**** пострадала от ПТП, по вина на водача на „Мерцедес Актрос“ с рег. № РВ 07**** С. В., застрахован при ответното дружество по застраховка ГО валидна до 18.03.2024г. Заявява, че се движела по път с предимство, а другият водач В. направил маневра за включване в движението по главния път, като й отнел предимството. В резултат на посоченото ПТП получила счупване на дясната лъчева кост, счупване на стилоидния израстък на дясната лакътна кост, множество охлузвания и кръвонасядания по долните крайници, оток и зачервяване на дясното ходило, както и охлузване в челната област. По случая било образувано ДП № 101/2023г. по описа на РУ- Бяла. Излага, че за изследвания, лечения, медицински прегледи и медикаменти направила разходи в общ размер на 320,44 лв. Твърди, че в следствие на инцидента е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, страх за бъдещето, постоянен стрес и психически дискомфорт.По заявена от нея претенция пред застрахователя била образувана щета № 0801-004613/2023-01/02, по която с писмо от 16.10.2023 г. последният отказал да й изплати обезщетение,с което обоснова правния си интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове , като неоснователни.Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва сочения механизъм на ПТП. Намира, че в случая не се е осъществил нито един от елементите на фактическия състав на деликта по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Оспорва твърдението, че изключителна вина за застрахователното събитие има С. В.. Релевира възражение за съпричиняване:Г. Н. се е движела с изключително превишена скорост, която не й е позволила да предприеме своевременно намаляване на скоростта и спиране, когато това е станало наложително. Не е положила необходимите усилия за предотвратяване на неблагоприятното събитие, макар и да е разполагала с обективна възможност да забележи товарния автомобил и своевременно да задейства спирачната си система, както и,че 3 пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан, с което допринесла за настъпването на травматичните увреждания в този им вид и обем. Намира иска за неимуществени вреди за неоснователен в пълния претендиран размер, който размер не е съобразен с реално понесените от ищеца болки и страдания в резултат от пътния инцидент и надвишава значително справедливото обезщетение на претърпените вреди. Оспорва по размер и иска за имуществени вреди, като излага, че тези разходи се покриват от НЗОК и не следва да се обхващат от дължимото обезщетение. Твърди, че ищцата се е възстановила напълно.

Възразява, че ако са установи, че възстановяването не е приключило, това се дължи на поведението на пострадалата, изразяващо се в неспазване на лекарските предписания, неосъществяването на периодични прегледи, консултации и непровеждането на рехабилитационни курсове, както и не провеждането на физиотерапия. Оспорва твърденията й за претърпени психологически проблеми. По съображения за неоснователност на главните искове намира за неоснователни и акцесорните искове за забава. Излага доводи, че ищцата не изпълнила задължението си по чл.380 КЗ и не е представила данни за банковата си сметка, както и не оказала съдействие, поради което за ответника не е възниквало задължение за заплащане на лихви за периода от 14.07.2023 г. до 14.10.2023 г. Претендира разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015г. в сила от 1 януари 2016г.). За основателността на прекия иск с оглед вторичния характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние (действие или бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, включително това за съпричиняване от страна на пострадалия на вредите поради нарушаване правилата за движение по пътищата, а – при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

В настоящото производство с въззивната жалба не са наведени оплаквания относно решението в частта, в която са приети за установени елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД: наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

Същите са и безспорно установени от приетите по делото писмени доказателства.

За т.а. „Мерцедес Актрос“ с рег. № РВ 07**** е било налице валидно правоотношение със „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица

BG/30/123000149261, валидна дo

18.03.2024г.,обезпечаващо гражданската отговорност на водача на автомобила.

4

Изпълнени са изискванията на чл.380 от КЗ - не се оспорва, че ищцата е отправила искане до застрахователя за изплащане на обезщетение, застрахователят е уведомен за процесното ПТП на 14.07.2023г. и при него е образувана застрахователна преписка щета № 0801-004613/2023-01/02.

Механизмът на ПТП е установен от приетия по делото КП с пострадали лица № 14 от 01.02.2023г., издаден от РУП-ОДМВР-Русе и от заключението по приетата в първоинстанционното производство комплексна съдебно медицинска автотехническа експертиза /КСМАТЕ/, което съдът кредитира като обективно и изчерпателно. От същите се установява, че ПТП е настъпило на 27.05.2023г., в гр.Бяла, около 16:45ч, на главен път I5,в района на кръстовището на ул. „Васил Априлов" и ул. „Никола Петков",между л.а.