Определение № 377 от 10.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 377 гр. София, 10.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500379 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

С определение № 1042/11.12.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 390/2024 г. Софийски окръжен съд, III въззивен състав е оставил без разглеждане възражение на И. В. К. против Заповед № 799/26.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1081/2018 г по описа на Районен съд – Ихтиман и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Определението е обжалвано от И. В. К., който поддържа, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Независимо, че в заповедта за изпълнение не фигугирал като длъжник, то във изпълнителният лист бил посочен.

Съставът на Софийски апелативен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателства, намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 423 ГПК по възражение на И. В. К. против Заповед № 799/26.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1081/2018 г. по описа на Районен съд – Ихтиман и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Във възражението се твърди, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника, като последния разбрал за издадената заповед на 12.04.2024 г., когато съдът му е изпратил копие от заповедта. Счита, че правилата за връчване на съдебни съобщения са били нарушени от РС – Ихтиман, доколкото по делото няма данни работодателят да го е уведомил за наличието на заповедта за изпълнение и същата не му е била връчена. Твърди, че заповедта за изпълнение е била издадена срещу майка му, и поради обстоятелството, че същата е починала преди издаването на заповедта, съдът не е могъл да й я връчи и е разпоредил изпращане на съобщение за изготвената заповед до него, като наследник. Сочи, че три дни след издаване на заповедта в направил отказ от наследството на майка си, за което сочи доказателства. Заявителят “Банка ДСК” АД е подал отговор срещу възражението, оспорвайки същото.

Районен съд – Ихтиман е бил сезиран на 27.09.2018 г. от “Банка ДСК” АД със 1 заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. П., П. П., А. М. и Б. П., в качеството им на законни наследници на С. П., за непогасени дължими вноски по договор за потребителски кредит, отпуснат на починалата С. П.. На 26.10.2018 г. съдът уважил заявлението изцяло и издал поисканата заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

От представената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. П. П. е починала на 15.10.2018 г. /след образуване на производството за издаване на заповед за изпълнение на 27.09.2018 г./, поради което съдът е разпоредил съобщението за издадената заповед по чл. 410 ГПК да се връчи на И. К., в качеството му на законен наследник на П., като неин син.

От представено по делото удостоверение от РС – Елин Пелин се установява, че в специалните книги за отказ от наследство под № 34 от 29.10.2018 г. е вписан отказа по реда на чл. 52 ЗН на И. К. от наследството на майка му – П. П..

Съдът намира, че частната жалба е допустима – подадена е от легитимиран правен субект срещу подлежащ на обжалване акт в законовия срок.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

По делото е установено, че в хода на заповедното производство длъжникът е починал. Това налага конституирането в производството на неговите наследници с оглед продължаването на заповедното производство.

В случая обаче И. В. К. не се явява правоприемник на длъжника с оглед направения отказ от наследство.

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Съдът, за да извърши предвидената в чл. 423 ГПК извънинстанционна проверка на правото на участие на лице, претендиращо да е длъжник в заповедното производство в изчерпателно изброените случаи, следва възражението да е подадено от лице, притежаващо качеството длъжник, както и възражението да е подадено в срока по чл.

423, ал. 1 ГПК. В случая поради липса на наследствено правоприемство, подалият възражението не се явява длъжник, което прави възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК, подадено от лице което не е материално и съответно процесуално легитимирано, поради което правилно не е разгледано с обжалваното определение.

По изложените съображения, които не съвпадат с тези на СОС, съставът на Софийски апелативен съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

2

Съгласно задължителните разрешения, дадени с т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.

Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1042/11.12.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 390/2024 г.

Софийски окръжен съд, III въззивен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3