Решение № 505 от 24.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100505862 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №4744 от 18.03.2024г., постановено по гр.дело №46571/2023г. по описа на СРС, ГО, 33 с-в, ответникът Р. П. К. с ЕГН:**********, в качеството му на наследник на Ж.П.К. с ЕГН:********** е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК:******* на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ: сумата от 657,53 лева- цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. за имот на адрес: гр.София, ж.к.*******, аб.№*******, ведно със законната лихва от 21.08.2023г. до погасяване на задължението и сумата от 3,58 лева- цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2022г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 21.08.2023г. до погасяване на задължението, както и 563,53 лева разноски по делото, пропорционално на уважената част от исковете, като са отхвърлени исковете с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 47,88 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 21.03.2023г. и за сумата от 4,14 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане на услугата дялово разпределение за периода от 16.05.2020г. до 21.03.2023г. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.

Срещу решението в частта с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 47,88 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 21.03.2023г. и за 1 сумата от 4,14 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане на услугата дялово разпределение за периода от 16.05.2020г. до 21.03.2023г. е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД. Жалбоподателят твърди, че съгласно общите уславия от 2016г., влезли в сила на 10.07.2016г. клиентът изпада в забава в 45-дневен срок от издаването на фактурите за потребената топлинна енергия, поради което ответникът дължи претендираната мораторна лихва. Твърди също така, че се дължи обезщетение за забава и относно таксата за дялово разпределение, тъй като е включена в общата фактура.

Претендира отмяна на решението в обжалваната от него част и уважаване на исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД, както и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Ответникът не е подал отговор на въззивната жалба на ищеца.

Срещу решението в частта с която исковете са уважени е подадена в законоустановения срок и въззивна жалба от ответника Р. П. К. чрез назначения му особен представител адв.А.

В. от САК. Жалбоподателят твърди, че всички претенции на ищеца са погасени по давност, тъй като се касае за периодични плащания и приложима е кратката тригодишна давност.

Претендира отмяна на решението в честта с която исковете за цена на доставена топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение са уважени, отхвърляне на исковете изцяло и присъждане на разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно правилността на решението въззивният съд намира следното:

По въззивната жалба на ищеца:

По делото не се спори, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира е присъединена към топлопреносната мрежа. Безспорно е установено от представените по делото писмени доказателства обстоятелството, че ответникът е наследник по закон на собственика на процесния недвижим имот, в който е доставяна топлинна енергия от ищеца през целия процесен период и в посочените в обжалваното решение стойности.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите 2 условия на ищцовото дружество са влезли в сила на 10.07.2016г., доколкото са били публикувани – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни ответникът или наследодателката му да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното и настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото е било налице облигационно отношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно чл.31, ал.1 от приложимите за процесния период Общи условия на ищеца, клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: 1.на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2.на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; 3.по реална месечна консумация. Когато клиентите заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се определя от Търговеца въз основа на прогнозната консумация, определена от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. По реда на чл.32, ал.1 от Общите условия месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 от НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Според чл.33, ал.1 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период- в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Клиентите имат право да правят възражения пред Продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят възраженията, като след изтичане на този срок възраженията могат да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд. В ал.4 на чл.33 от Общите условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2 /в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/. Върху прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като такава се начислява само за задълженията по общата фактура, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33- в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава само 3 при неизпълнение на задължението за заплащане цената на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, т. е. ответникът принципно не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само върху задълженията по общата фактура. В случая между страните не се спори, че ответникът не е заплатил задължението си за цената на доставената в имота му топлинна енергия през процесния период, а ищецът претендира обезщетение именно за период от датите на изтичане на 45-дневния срок от издаване на общите фактури /15.09.2020г. и 15.09.2022г./. Предвид изложеното въззивната жалба на ищеца в частта относно сумата от 47,88 лева- мораторна лихва върху главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия, от която 33,28 лева за периода от 15.09.2022г. до 21.03.2023г. върху главница от 657,53 лева и 14,60 лева за периода от 15.09.2020г. до 11.12.2022г. върху главница от 153,39 лева, се явява основателна. Обжалваното решение в частта с която тази претенция е отхвърлена следва да се отмени като неправилно, а предявеният иск- да се уважи изцяло.

В останалата си част въззивната жалба на ищеца е неоснователна. Доколкото страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение на задължението за заплащане на цена на услугата дялово разпределение, то следва да се приеме, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставени в забава по отношение на задълженията за заплащане на предоставената услуга дялово разпределение през процесния период, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4,14 лева, от които 3,81 лева за периода от 30.04.2020г. до 11.12.2023г. върху главница от 42,80 лева и 0,33 лева за периода от 30.04.2022г. до 21.03.2023г. върху главница от 3,58 лева се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне, както е сторил в обжалваното решение и първостепенният съд.

По въззивната жалба на ответника:

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и приложима е кратката тригодишна погасителна давност. В конкретния случай обаче се касае за задължения възникнали през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. и очевидно към датата на завеждане на исковата 4 молба 21.08.2023г. тригодишен давностен срок не е изтекъл. Падежът на най-старото задължение на ответника, от когато е започнала да тече и погасителната давност, е настъпил на 15.07.2021г.- две години и един месец преди датата на завеждане на исковата молба. Ето защо въззивната жалба на ответника следва да се отхвърли като неоснователна, а решението в тази част- да се потвърди като правилно.

По разноските:

При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на общо 450 лева, от които 50 лева държавна такса, 300 лева за внесен депозит за защита от особен представител на ответника и 100 лева възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивното производство, предвид ниската фактическа и правна сложност на спора.