Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 116 от 12.05.2022, Районен съд - Попово

Съд
Районен съд - Попово
Дело
Гражданско дело 151/2021
Вид
Решение № 116
Подписан
12.05.2022
В сила
27.05.2022
Състав
Поля Павлинова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
  • чл. 6, т. 2 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. П., 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Д.Г.Л. като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №

20213520100151 по описа за 2021 година

Предявеният е иск с правна квалификация по чл. 49, ал. 1 от СК.

Ищецът М. АЛ. АЛ. от с. З., общ. П., твърди в исковата молба, че с ответницата били съпрузи от 19.09.1994 г. и че от брака си имали родено едно дете – М.М. А., пълнолетна понастоящем.

Поради несходство в характерите си през годините съпрузите имали противоречия по редица семейни въпроси. През 2004/2005 г. ответницата се установила да живее и работи в чужбина въпреки несъгласието на ищеца. До 2008 г. ответницата се връщала периодично – веднъж годишно в България, но не в семейното им жилище в с. З., а в апартамента им в гр. П..

Въпреки положените от ищеца опити да се съберат и да заживеят отново като семейство, ответницата не се съгласила и така от 2008 г. окончателно били разделени, като спрели да се интересуват един от друг и всеки от тях имал самостоятелен личен живот.

Последно се били виждали през 2014 г. – на бала на дъщеря им и през 2019 г. – на дипломирането на дъщеря им в гр. В.Т.. От дъщеря си знаел, че съпругата му живеела и работела в Германия.

Твърди, че била налице дълготрайна фактическа раздяла и че бракът им бил изпразнен от съдържание, поради което моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с развод, по взаимна вина, като не претендира издръжка от ответницата след прекратяване на брака.

В съдебно заседание поддържа предявения иск лично и с пълномощник: адв. Р.Р. от АК – Т., като не поддържа искането си за произнасяне по въпроса за вината.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от адв. Й.Д. от АК – Т., назначена на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК за особен представител на ответницата, в който същата изразява становище за допустимост на предявения иск, а по основателността му заявява, че ще вземе становище след изслушване на свидетелите в с.з.

1

В съдебно заседание особеният представител на ответницата изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск.

Съдът, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и въз основа на вътрешното си убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните са съпрузи по силата на акт за граждански брак № 1/19.09.1994 г., съставен в с. З., общ. П., обл. Т. (видно от приложеното на л. 6 удостоверение за сключен граждански брак). Няма спор, че сключеният брак е първи по ред за двамата съпрузи.

Няма спор че по време на брака си съпрузите имат едно родено дете: М.М. А., пълнолетна понастоящем.

От показанията на св. С.А.С. от с. К., общ. П., без родство със страните, се установява, че съпрузите са разделени от около 15 години, като ответницата живее в чужбина и за този дълъг период от време се е връщала в страната изключително рядко. Двамата съпрузи не поддържат никакви отношения помежду си.

Съдът кредитира показанията на горепосочения свидетел, тъй като няма данни същият да е заинтересован от изхода на делото, показанията му са обективни, последователни и не са оборени от други доказателства.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна , че бракът между страните е само формален и лишен от съдържание поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Липсва една от основните му предпоставки – физическа и духовна близост между съпрузите.

Настоящият състав на съда приема, че фактическата раздяла между съпрузите, датираща от преди около 15 години, продължаваща и понастоящем, както и липсата на данни който и да било от съпрузите да е изразил намерение за подновяване съвместното съжителство и за възстановяване на брачните взаимоотношения, напълно са лишили брака от присъщото му съдържание и смисъл.

Поради изложеното, съдът счита, че следва да бъде допуснат развод между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения.

Предвид факта, че ищецът чрез пълномощника си заяви в с.з., че не поддържа искането за произнасяне по въпроса за вината, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Тъй като роденото от брака дете е навършило пълнолетие, както и няма искания за предоставяне ползването на семейното жилище и за присъждане на издръжка между бившите съпрузи след прекратяване на брака, съдът не дължи произнасяне по посочените въпроси.

Тъй като ответницата не е направила искане за възстановяване на предбрачното й фамилно име след прекратяване на брака, то с решението следва да бъде постановено същата да продължи да носи брачното си фамилно име – А..

Съдът определя държавна такса по допускането на развода – в размер 50.00 лв., които следва да бъдат заплатени поравно от страните, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

Предвид всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

2

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между М. АЛ. АЛ., ЕГН **********, от с. З., общ. П., обл. Т., ул. „**“ № 5 и ЕМ. ХЮС. АЛ., ЕГН **********, от гр. П., обл. Т., ж.к. „***“ № 21, вх. В, ет. 1, ап. 1, сключен с акт за граждански брак № 1/19.09.1994 г., съставен в с. З., общ. П., обл. Т., КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 49, ал.1 от СК.

ПОСТАНОВЯВА след развода жената ЕМ. ХЮС. АЛ. да продължи да носи брачното фамилно име: А..

ОСЪЖДА М. АЛ. АЛ., ЕГН **********, от с. З., общ. П., обл. Т., ул. „**“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – П. сумата 25.00 лв.

(двадесет и пет лева 00 ст.) – държавна такса за допускането на развода, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА ЕМ. ХЮС. АЛ., ЕГН **********, от гр. П., обл. Т., ж.к. „***“ № 21, вх. В, ет.

1, ап. 1, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – П. сумата 25.00 лв. (двадесет и пет лева 00 ст.) – държавна такса за допускането на развода, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Т..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3