Решение № 642 от 16.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. Варна, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. С. като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20233110205515 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на адв.С.В., АКВарна, процесуален представител на Х. М. М. с ЕГН ********** от гр.Варна против НП № 23-0819-003242/20.09.2023 год. на началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.

С жалбата се иска процесното НП да бъде отменено, като се твърди, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно,при грубо нарушение на материалния и процесуален закон.Твърди се, че НП не е било издадено в 6-месечния срок от съставяне на АУАН,като се оспорва датата на издаването му. Твърди се, че при издаване на НП е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не са посочени доказателствата, които потвърждават виновното извършване на нарушението, за което се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

В съдебно заседание, жалбоподателя М. се явява лично и с адв.В., АК-Варна, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено изцяло.Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.Депозирано е писмено становище от юк Лукова.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

Акт за установяване на административно нарушение, бланков № 325331/08.04.2023 год. е съставен от Д. Д., мл.автоконтрольор при ПП ОД МВР Варна против Х. М. М., затова, че на 1

08.04.2023 год. около 10:00 часа в гр.Варна, кв."Трошево", на паркинга на бл.21 управлява собствения си лек автомобил "Дачия Лоджи" с рег.№***, като пред вход Б извършва маневра за влизане в реда на паркираните МПС и блъска движещия се до него от лявата страна в права посока лек автомобил "Опел" с рег.№ ***.ПТП с материални щети – нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят е отказал да подпише акта, което било удостоверено с подписа на свидетел.

В срока по чл.44 от ЗАНН било подадено възражения.

Със Справка рег.№819р-28284/07.09.2023 год. комисия, назначена със Заповед № 819р74/30.05.2023 год. на началника на сектор ПП Варна след извършена проверка излязла със становище, че АУАН № 325331/08.04.2023 год. съставен срещу Х. М. М. е правомерен и законосъобразен, а възражението е неоснователно.

АНО издал обжалваното НП, с което на осн. чл.179,ал.2,вр.чл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.25,ал.1 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство от показанията на актосъставителя св.Д. се установява, че той и колегата му св.Г. били изпратени по сигнал за произшествие в кв.Трошево.На място установили два автомобила, от огледите на които и от обясненията на водачите приели, че жалбоподателя се е движил пред другия участник, видял паркомясто, намалил и предприел маневра на заден ход, за да паркира.В това време водача зад него минава от дясната му страна с цел да продължи движението си, като в момента, в който двата автомобила са успоредно един до друг, жалбоподателя започнал да прави маневра с десен волан, при което предницата на автомобила се изнася наляво и последвал удар с автомобила на другия водач.

Показанията на св.Д. се потвърждават от тези на св.Г..

Съдът кредитира показанията им, тъй като са посетили произшествието и дават сведения за извършените от тях действия на място, механизма на настъпване на произшествието и обясненията, които участниците в произшествието са дали към този момент.

Свидетелят П. Д. депозира показания относно факти и обстоятелства, които лично е възприел и в осъществяването на които лично е участвал – същият е участник в процесното ПТП. Свидетелят съобщава обстоятелства относно мястото и механизма на реализирането му, който механизъм съдът намира, че съответства напълно на констатираните щети по двата автомобила, отразени в протокола за ПТП. Съдът кредитира показанията на св.Д., който макар и да е заинтересован от изхода на делото, тъй като се явява участник в произшествието дава последователни и кореспондиращи с останалия приобщен доказателствен материал.Показанията на свидетеля отразяват преките му впечатления във връзка с настъпилото ПТП, поведението на другия водач и неговото собствено поведение преди, по време и след реализиране на ПТП.

По искане на защитата съдът е допуснал до разпит като свидетели К. М.а и И.С., майката на жалбоподателя и жената, с която живее във фактическо съжителство, които запознати с разпоредбата на чл.119 и 121 от НПК свидетелстват.

2

Св.М.а твърди, че св.Д. „свил“ автомобила на жалбоподателя, връхлетял ги отляво.

Св.С. твърди, че седяла на предната дясна седалка в автомобила на жалбоподателя, като когато станало произшествието се била обърнала назад, за да говори със св.М.а.Твърди, че жалбоподателя бил намалил, пуснал аварийни светлини и търсел място за паркиране, а другия автомобил връхлетял върху тях и ударил калника на автомобила им.

Показанията на свидетелките М.а и С., отчитайки обстоятелството, че биха могли да са заинтересовани от делото, тъй като едната е майка на жалбоподателя, а другата живее във фактическо съжителство с него, съдът кредитира само по отношение щетите по автомобила, действията на жалбоподателя непосредствено преди произшествието и мястото където е станало произшествието. В останалата им част ги намира за заинтересовани.

В подкрепа на показанията на свидетелите Д., Г. и Д. са и писмените доказателства по делото – протокол за ПТП, в който са описани щетите по двата автомобила, а така също и снимките от произшествието.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Д., Г. и Д., частично от показанията на свидетелите М.а и С., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- началник сектор ПП ОД МВР Варна, въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи, като акта също е съставен от компетентно лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.

АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, съгласно приложените по делото два броя заповеди, в кръга на техните функции и по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице.

Обстоятелствата по нарушението са отразени в степен достатъчна да удовлетвори 3 изискванията за пълнота на обвинителната теза и упражняване реципрочното й право на защита. В този смисъл и неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални пороци в санкционния акт досежно описанието на нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление в тази му част на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника М. е ангажирана на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като му е наложено наказание "глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Правилно така очертаната деятелност е квалифицирана като административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, в която разпоредба е ситуирано правно задължение за всеки водач на пътно превозно средство да предприема маневри по пътното платно, включително влизане в реда на паркираните превозни средства, едва след като се е уверил, че няма да създаде опасност за другите придвижващи се покрай него превозни средства, като се съобрази и с тяхното разположение на пътното платно.

По делото според състава на съда е установено по несъмнен начин, че на 08.04.2023 год. около 10:00 часа в гр.Варна, кв.“Трошево“, на паркинга на бл.21 вх.Б, жалбоподателя М. управлявайки собствения си лек автомобил „Дачия Лоджи“ с рег.№*** при предприемане на маневра за влизане в реда на паркираните МПС не се е съобразил с другия участник в движението - с движещия се до него от лявата страна в права посока лек автомобил „Опел“ с рег.№ *** и е релизирал с него ПТП.В тази насока са показанията на свидетеля Д., приложените по делото писмени доказателства - протокол за ПТП, ведно със скица към него, направените снимки, както и показанията на полицейските служители, посетили мястото на ПТП и възприели лично наличните върху останалите на място превозни средства следи от удар.

От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, в която е предвидена отговорност за водачите на МПС при причиняване на ПТП. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. В случая няма основание да се коментира наличието на отрицателната предпоставка, визирана от законодателя в санкционната норма, а именно извършеното да не съставлява престъпление, доколкото не се разчитат данни в тази насока. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен правилно.

Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината небрежност.

Жалбоподателят, макар и да не е предвиждал настъпилите общественоопасни последици, като водач на ППС е бил длъжен съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП да извърши преценка, доколко маневрираненото за влизането в реда на паркирани автомобили е щяло да 4 постави в опасност придвижващите се превозни средства покрай него, като е можел да предвиди настъпилите вследствие удара общественоопасни последици.

По отношение на наложеното административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева съдът намира, че съгласно чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП санкцията е в абсолютно определен размер, поради което не съществува юридическа възможност същият да бъде намален, предвид действието на императивната разпоредба на чл. 27, ал. 5 ЗАНН Процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Преценката за приложението на визирания нормативен регламент винаги е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в обективната действителност - време, място, обстановка, механизъм и т. н. Съгласно разпоредбата на чл.

93, т. 9 НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение, б. м. / с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност, б. м. / в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение, б. м. / от съответния вид". Не се разкрива липса или незначителност на вредните последици. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена вредност на нарушението съпоставима с нарушенията от същия вид.