Решение № 991 от 16.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 991 гр. С., 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110105107 по описа за 2025 година

„Т. С.”ЕАД е предявила против К. С. П. и Д. И. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца, както следва:

1.К. С. П.-1/2 от общата сума, а именно:502.44 лева-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 до 30.04.2023, ведно със законната лихва от 15.05.2024 до изплащане на вземането, 72.66 лева –лихва за забава за периода от 15.09.2022 до 29.05.2024, сума за дялово разпределение в размер от 29.16 лева– главница за периода от 01.05.2021 до 30.04.2023, ведно със законната лихва от 15.05.2024 до окончателно изплащане на вземането, и 6.37 лева – лихва за периода от 16.07.2021 до 29.04.2024; -2.

2.Д. И. М.-1/4 от общата сума, а именно:251.22 лева, главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 до 30.04.2023, ведно със законната лихва от 15.05.2024 до изплащане на вземането, 36.33 лева –лихва за забава за периода от 15.09.2022 до 29.05.2024, сума за дялово разпределение в размер от 14.58 лева– главница 1 за периода от 01.05.2021 до 30.04.2023, ведно със законната лихва от 15.05.2024 до окончателно изплащане на вземането, и 3.18 лева – лихва за периода от 16.07.2021 до 29.04.2024.

Ищецът поддържа, че с ответниците са се намирали в облигационни отношения, по силата на които им е доставял през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна ответниците се явяват неизправна страна, тъй като са останали задължени за стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължат и обезщетение за забавено изпълнение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. И. М. е представил отговор на исковата молба, с която заявява, че е зплатил процесните суми..

В срока по чл.131 от ГПК ответницата К. С. П. оспорва предявените искове.Не оспорва размера на претендираните суми.Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия. Прави възражение за давност.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за наследници И. Д. М. е починал като е оставил за свои наследници по закон Д. И. М. и С. И. М..

По силата на договор за продажба на държавен недвижим имот от военножилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 11.12.1991 И.

Д. М. и К. С. М.а са придобили апартамент №14, находящ се на 5 етаж, блок №355, вх.А, жк. „М.-3”гр.С..

Видно от протокол от 7.11.2001 ОС на ЕС, с адрес:гр.С., жк. „М.”3, бл.355, вх.А е взело решение да се сключи договор за услугата „Т. счетоводство” с „Т.С .”ЕООД.

По делото е представена обща фактура №1019355642 от 31.07.2022, издадена от „Т. С.”ЕАД с получател И. М. за отчетен период 01.05.202130.04.2022.

По делото е представена фактура за общо потребление №1026211379 от 31.07.2023, издадена от „Т. С.”ЕАД с получател И. Д. М. за периода от 01.05.2022 до 30.04.2023..

По силата на договор №Д-0-69/03.06.2020 „Т. С.”ЕАД е възложила на 2

„Д.”ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиенти в сградата етажна сбоственост или в сграда с повече от 1 клиент в гр.С..

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.”ЕАД на клиенти в гр.С..

По делото са представени документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставени за имота за периода от м.05.2021м.04.2023;индивидуална справка за периода от м.05.2021-м.04.2023;документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2021-м.04.2023.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 е въведено понятието „клиент на топлинна енергия”, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия”.Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената на топлинната енергия.

По силата на договор за продажба на държавен недвижим имот от военножилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 11.12.1991 И.

Д. М. и К. С. М.а са придобили апартамент №14, находящ се на 5 етаж, блок №355, вх.А, жк. „М.-3”гр.С..

С оглед на което съдът приема, че И. М. и К. М.а са били собственици на процесния имот при квоти от по ½ част.

Видно от удостоверение за наследници И. М. е починал като е оставил за свои наследници по закон Д. И. М. и С. И. М..С оглед на което съдът приема, че ответникът Д. И. М. е придобил ½ от имуществото на неговия 3 наследодател.Доколкото И. М. е притежавал ½ част от имота, съдът приема, че Д. М. е придобил ½ от 1/2 част на неговия наследодател, а именно:1/4 идеална част от процесния имот.

Предвид изложеното съдът намира, че ответникът Д. М. е собственик на ¼ от процесния имот.В качеството си на собственик с 1/4 идеална част ответникът се е явява и потребител на топлинна енергия.

Ответникът следва да отговаря за задълженията за топлинна енергия съобразно квотата си в имота, а именно:съобразно ¼ част.

Ответникът е заплатил процесните суми на 19.08.2024г., т.е. преди предявяване на исковата молба.

Съдът следва да вземе в предвид извършеното плащане от ответника Д.

М..С оглед на изложеното предявените искове срещу ответника Д. М. следва да бъдат отхвърлени поради плащане.

По отношение на К. С. П.

Съдът приема, че К. С. П. и К. С. М.а са имена на едно и също лице.Видно от решение от 05.05.2011 по гр.дело №2110/2010, СГС,II брачен състав К. С.

П. е майка на Д. И. М..

Съдът намира, че ответницата К. С. М.а /П./ е придобила по силата на договора ½ част от процесния имот.

От представеното удостоверение за наследници не се установява ответницата К. П. да е наследник на И. М..Поради това и съдът намира, че тя не е придобила права на И. М. по наследяване.Ответницата К. С. П. /М.а/ се легитимира като собственик на процесния имот с ½ идеална част на основание договора за продажба.

В качеството си на собственик ответницата К. С. М.а се явява потребител на топлинна енергия. Ответницата К. С. М.а следва да отговаря за задълженията за топлинна енергия съобразно квотата си в съсобствеността , а именно:за ½ част.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от 4

ДКЕВР.Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.

Ответницата К. С. П. не оспорва количеството и стойността на доставената топлинна енергия.С оглед на което съдът приема, че общото количество топлинна енергия възлиза в размер от 1004.87 лева.Ответницата притежава ½ част от имота, с оглед на което следва да отговаря за ½ част от сумата от 1004.87 лева или за сумата от 502.44 лева.

Основателността на претенцията обуславя произнасяне на съда по възражението за давност.Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 15.05.2024, с оглед на което погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 15.05.2021. Вземанията за м.05.2021 са станали изискумеи на 15.07.2021 , поради което не са погасени по давност.

Предмет на делото са вземания за периода от м.05.2021-м.04.2023 и тяхната изискуемост настъпва след 15.05.2021.Поради това процесните вземания не са погасени по давност.

С оглед на изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД срещу К. С. П. следва да бъде уважен за сумата от 502.44 лева.

По отношение на лихвата за забава

Съгласно чл.32, ал.2 от Общите условия от 27.06.2016г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Поради това покана не е необходима за настъпване на изискуемостта на задължението.

Ответницата К. С. П. не оспорва стойността на лихвите за забава.Лихвите за забава възлизат в размер от 72.66 лева.Поради това до този размер предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.

5

По отношение на дяловото разпределение

Неоснователно е възражението на ответницата К. С. П. за недължимост на дяловото разпределение.Според чл.139, ал.2 от ЗЕ дяловото разпределение на топлинна енергия в сграда–етажна собственост се извършва от топлопреносно предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а.След изменението на посочената норма отговорността за извършването на дяловото разпределение се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл.139 а ЗЕ.Съгласно чл.139 в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по чл.139а ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това –от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дяловото разпределение на топлинна енергия.

Ответницата К. С. П. не оспорва стойността на дяловото разпределение, а тя възлиза на сумата от 29.16 лева.

По отношение на лихвите за забава върху дяловото разпределение Лихвата за забава върху дяловото разпределение се дължи от получаване на поканата от ищеца до ответника.По делото не са ангажирани доказателства ответницага да е канена от ищеца да изпълни задълженията си .С оглед на което съдът приема, че ответницата К. С. П. не дължи лихви за забава върху дяловото разпределение.

С оглед на което искъг с правно основание чл.422, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД спрямо ответницата К. С. П. за лихви за забава върху дяловото разпределение следва да бъде отхвърлен.

По разноските

6

Доколкото ответникът Д. И. М. е заплатил задълженията си още в заповедното производство, съдът намира, че той не дължи разноски в исковото производство.Същевременно ищецът признава, че ответникът му е заплатил разноските в заповедното производство.

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца съобразно уважената част от исковете спрямо ответницата.Ищецът е реализирал разноски в исковото производство в размер от 125 лева, от които 25 лева

– държавна такса и