Решение № 11027 от 26.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11027 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110107899 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава двадесет и пета производство” на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

„Бързо

Образувано е по искова молба на малолетното дете С. Д. П., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Б. П. С., ЕГН **********, срещу Д. Б. П., ЕГН **********. Предявен е иск с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.

Изложени са твърдения, че ответникът е баща на малолетното дете.

След прекратяване на брака между родителите на ищцата единствено майката полага грижи за нея, бащата не полага грижи за дъщеря си, като дори отказвал да я взима при себе си в определения режим на лични отношения.

Сочи се, че ответникът отказва да се включи в допълнителни разходи по отглеждането на детето, включително такива за лечение на здравословни проблеми /повишено кръвно налягане, късогледство/. Детето в момента учи в 7 клас в 71 СОУ „Пейо Яворов“, гр. София, посещава допълнителни уроци по български език и математика в Образователен център "Междучасие" за подготовка и за кандидатстване след 7-ми клас. Отделно от това, потребностите на детето са се увеличили. Моли ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 350.00 лева, считано от завеждане на исковата молба в съда до настъпване на законови обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, която месечна издръжка да е платима до 15-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Счита иска за частично основателен за размера от 200.00 лева, 1 като оспорва същия в останалата част като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:

Ищцата е дете на ответника, което се установява от представения и приет по делото заверен препис на удостоверение за раждане.

С решение № 4777/15.12.2021г. на Софийски районен съд, 139 състав, влязло в сила на 15.12.2021г., ответникът е осъден да заплаща на детето си С. месечна издръжка в размер на 177.50 лева.

Майката на ищцата работи в Аси Парк ООД, като за периода от месец септември 2022г. до месец април 2023г. е получила среден месечен брутен доход в размер на 745.00 лева, от месец февруари 2022г. до месец август 2022г. – 701.17 лева.

На 24.11.2022г. са направени изследвания на детето, за които е заплатена сумата от 140.00 лева. На същото са изписани диоптрични очила на стойност 283.10 лева.

Ответникът не е получил доход за месец февруари 2023г., като през месеца не е упражнявал дейност. Същият не притежава недвижими имоти. На 14.02.2023г. е превел по банков път сумата от 450.00 лева на майката за издръжка на детето.

През учебните 2021/2022г. и 2022/2023г. С. е записана в Образователен център Междучасие в курсове по БЕЛ и математика за 6. и 7. Клас. Общата стойност на курсовете за 6 клас за учебната 2021/2022г. е 1308 лева. Общата стойност на курсовете за 7 клас за учебната 2022/2023г. е 1729 лева, като към дата 14.02. били заплатени 1271 от тази сума, а към дата 11.04. бил доплатен и остатъкът в размер на 458 лева. До момента са заплатени 1271 лева курсовете за 7 клас за учебната 2022/2023г.

С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален доклад от ДСП – Красно село. Видно от проведеното социално проучване, майката и детето живеят в къща на два етажа с добре поддържано дворно място. В жилището живеят също бабата и дядото по майчина линия на С. и пълнолетният й брат Александър. Малолетната разполага със самостоятелна стая, обзаведена с нужното. В жилището се поддържа добра хигиена и 2 условията са подходящи за отглеждане на детето. Към настоящия момент бащата е безработен. Имал е фирма, чиято дейност е запорирана заради образувани от майката дела. Посочва, че в жилището му има обособена самостоятелна стая за С. и е обзаведена с всичко необходимо. Майката е трудово ангажирана в семейната фирма на своя баща. По нейни данни, същата е с предмет на дейност международен транспорт. С. е ученичка в 7 клас на 71 СУ "Пейо Яворов“, посещава редовно учебни занятия и е успешно адаптирана в училищната среда. Споделя, че й харесва в училище и има приятели в класа си. По отношение на баща си, детето споделя, че: не е участвал активно в отглеждането й; страх я е от него и не желае да остава сама в негово присъствие; има опасения, че случките с насилие от детството й биха се повторили; ако все пак се вижда с него, желае да е в присъствието на брат й или друг близък; категорична е, че не желае да остава с преспиване в дома на баща си; твърди, че откакто родителите й са разведени, баща й не я е търсил. Споделя също, че майка й е централна фигура в живота й. Търси я за помощ и подкрепа, за съвети. Знае, че може да разчита на майка си напълно и че тя винаги ще я защити. Комуникацията между родителите не е пълноценна.

Други относими към предмета на доказване доказателства не са представени.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т.

2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Това задължение на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за 3 издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

Предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал.

2 СК е частично основателен по следните съображения:

От определянето на дължимата на ищцата месечна издръжка от 177.50 лева до приключване на съдебното дирене е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на нейния размер. През изминалия период от година и половина ищцата е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите й от средства за храна, облекло, образование.

Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от една страна, възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на детето, с оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на нормалните му нужди.

Установи се, че детето е ученичка в 7 клас в 71 СУ „Пейо Яворов“, посещава допълнителни курсове по БЕЛ и математика. Ответникът не е получава трудови доходи, както и не притежава недвижими имоти. Признава иска в размер от 200 лева. Като съобрази изложеното, както и обстоятелството, че потребностите на детето са се увеличили от момента на определянето на издръжката, няма данни ответникът да е с влошено здравословно състояние и да заплаща издръжка на друго непълнолетно дете, съдът намира, че във възможностите на ответника е да реализира доход около средния за страната размер и да отделя средства за издръжка на детето си в размер от 300.00 лева.

По изложените мотиви и като съобрази възможностите на ответника и нуждите на ищцата, съдът намира предявеният иск за частично основателен.

С оглед изложеното, следва да бъде увеличен размера на ежемесечната издръжка, дължима от ответника на малолетното му дете от 177.50 лева на 300.00 лева, считано от подаване на исковата молба в съда, до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със 4 законната лихва върху всяка просрочена вноска, като в останалата част до пълния предявен размер от 350.00 лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. За това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 300.00 лева.

Относно направените разноски по делото.

Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено от двете страни. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска. Същият е доказал сторени разноски в размер на 800.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 280.00 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Същият е доказал сторени такива в размер на 500.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата в размер на 71.42 лева.

Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в размер на 176.40 / сто седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки / лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК , издръжката, определена с Решение № 4777 от 15.12.2021г. на Софийски районен съд, 139 състав, по гр. д. № 55304 по описа за 2021г., като я УВЕЛИЧАВА от 177,50 /сто седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева на 300,00 /триста / лева.

5

ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, Д. Б. П., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете С. Д. П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б. П. С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300,00 /триста/ лева, считано от подаване на исковата молба в съда – 14.02.2023г., до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 300,00 /триста / лева до пълния предявен размер от 350,00 /триста и петдесет / лева, като неоснователен.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на малолетното дете С. Д. П., ЕГН **********, издръжка.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Б. П., ЕГН ********** да заплати на малолетното дете С. Д. П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б. П. С., ЕГН **********, сумата в размер на 280.00 /двеста и осемдесет/ лева – разноски в производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК малолетното дете С. Д. П., ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител Б.

П. С., ЕГН **********, да заплати на Д. Б. П., ЕГН ********** сумата в размер на 71.42 /седемдесет и един лева и четиридесет и две стотинки/ лева ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Д. Б. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в размер на 176.40 / сто седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки / лева.