Решение № 4935 от 23.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4935 гр. София, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20241100509280 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на „И.П.И.С.“ ЕАД срещу постановление за разноски, обективирано в съобщение изх. № 08008/12.07.2024г. по изпълнително дело № 20247810400568 по описа на ЧСИ Д..

Жалбоподателят излага доводи, че е заплатил доброволно дължимите суми в срока за доброволно изпълнение. Поддържа, че съдебният изпълнител е определил възнаграждение в размер на 7 пъти над предвиденото минимално с Наредбата за адвокатски възнаграждения. Моли да бъде отменено постановлението за разноски, обективирано в съобщение изх. № 08008/12.07.2024г. по изпълнително дело № 20247810400568 по описа на ЧСИ Д., като разноските бъдат намалени на 200 лв.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят е депозирал възражение по подадената жалба. Намира същата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

ЧСИ Г. Д. е депозирал мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че няма основание за намаляване на адвокатското възнаграждение под минимума.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа страна следното:

По молба на взискателите В.П.С., Е. М.Г., Т.М. И., Д.Д. С., чрез пълномощника им адв. Н.Р., Д.Д.Д., ЕГН **********, като наследник на починалия Д.Д.С., В..Р.Х. и В.Н.Р., чрез пълномощника им адв. Й.П. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.06.2024 г., е образувано изпълнително дело № 20247810400568 по описа на ЧСИ Г. Д., рег.№ 781, с район на действие Софийски градски съд срещу „И.П.И.С." ЕАД , ЕИК *******, за заплащане на посочените в изпълнителния лист суми.

С молбата за образуване двамата адвокати са представили общо седем броя пълномощни с договори за правна защита и съдействие, сключени между тях и 1 взискателите, при договорено възнаграждение от 400 лв. за всеки от тях.

На 10.07.2024 г. е връчена на длъжника поканата за доброволно изпълнение за сумите по изпълнителния лист, ведно с таксите и разноските по изпълнителното дело, както и за адвокатски хонорар в размер на 2800 лева общо за всички взискатели. С поканата длъжникът е уведомен и за наложен запор на вземанията му в „Юробанк България" АД. По изпълнителното дело е постъпило възражение с вх. № 09554/11.07.2024 г. от длъжника срещу размера на претендираното по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение. С резолюция от 12.07.2024 г. възражението е частично удовлетворено, като ЧСИ е редуцирал адвокатския хонорар от 2800 лева на 1400 лева или по 200 лева за представителство на всеки един от взискателите.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015г. „На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението“, включително и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, тъй като в тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист.

Според чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати, съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските, направени от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението.

В настоящия случай всеки от взискателите е представил отделен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за всеки от тях, поради което възнаграждение се дължи за всеки от тях.

Представена е обща молба, от всички седем взискатели, за образуване на изпълнително дело, като на основание чл. 18 ЗЧСИ, на съдебния изпълнител е възложена преценка относно способа на изпълнението. Упълномощените адвокати не са извършвали други действия по изпълнителното дело, освен подаване на посочената молба.

След получаване на поканата за доброволно изпълнение и в дадения срок, длъжникът е изпълнил изцяло задълженията си.

Приетото в Решения на Съда на ЕС (напр. решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO), които са задължителни и за националните съдилища, сочат на общ извод, че националната юрисдикция не е задължена да се съобразява с ограниченията, наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение (в случая с Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС) и забраната съдът/ЧСИ да определя възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, тъй като това ограничаване „би могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС“. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 на СЕС, първи състав, се сочи, че „Запитващата юрисдикция следва да провери дали с 2 оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“.

В същия смисъл е и Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022, в което се приема, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. Прието е и, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че „национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги”.

Или за конкретния случай следва да се прецени дали минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата отговаря на тези цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост, и необходимост загубилата страна да понесе част от разноските на противната страна, направени за защита по делото. При определяне на справедливия размер в случая, при съобразяване на изложеното по - горе относно липсата на сложност на спора и на легитимните цели, както и обстоятелството, че единственото извършено от процесуалните представители действие е подаването на молба за образуване на изпълнително производство, настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 лв. за всеки от взискателите.

С оглед на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „И.П.И.С.“ ЕАД, ЕИК ******* постановление за разноски, обективирано в съобщение изх. № 08008/12.07.2024г. по изпълнително дело № 20247810400568 по описа на ЧСИ Д., като вместо него постановява:

НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника „И.П.И.С.“ ЕАД за адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на взискателите по изп. дело 20247810400568 по описа на ЧСИ Д., рег. № 781, район на действие – 3

Софийски градски съд от 1400 лв. на 700 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал.

4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4