Решение № 2137 от 31.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2137 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20221100104666 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Ищецът Д. Д. твърди, че на 17.08.2021 г. е сключил с ответника ЗАД „Армеец“ АД договор за имуществена застраховка „Каско“ за собствения си л. а. „Тойота Рав 4“ с рег. № **** Твърди, че на 29.12.2021 г. в с. Румянцево, община Луковит, управлявайки автомобила, ищецът е загубил контрол над него, при което автомобилът се е ударил в крайпътна стена, като това ПТП е причинило тотална щета на автомобила. Тъй като събитието е настъпило в рамките на срока на действие на застрахователния договор, ищецът твърди, че е заявил настъпилото застрахователно събитие пред ответника, направен e и оглед на автомобила, като впоследствие официалният сервиз на марката е представил оценка на щетата, която е надхвърляла 70% от застрахователната стойност на автомобила, поради което ремонтът не бил извършен. Ищецът твърди, че ответникът не му е заплатил обезщетение за автомобила, нито е заплатил разходите по превозването му до сервиза. Поради това иска ответникът да му заплати сумата 41 930 лв. – обезщетение за повредения автомобил, за който е налице тотална щета, както и сумата 720 лв. – разходи за превоз на автомобила, заедно със законната лихва върху тези суми от 29.12.2021 г. до окончателното им изплащане.

Претендира разноски по делото.

Ответникът ЗАД „Армеец“ АД оспорва иска. Не оспорва, че между страните е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка на сочения от ищеца автомобил с покритие към момента на настъпване на соченото от ищеца събитие.

Ответникът не оспорва и настъпването на процесното събитие, но счита, че то не представлява покрит застрахователен риск, тъй като ищецът, като застраховано лице, е 1 управлявал автомобила със скорост, която значително е надвишавала допустимата (тя е била 115 км/ч при разрешена 50 км/ч за съответното място), а освен това е била и несъобразена с конкретните пътни условия при дъжд, мокра настилка и наличие на завой на пътя, при което водачът е действал с груба небрежност, което изключва заплащането на застрахователно обезщетение. В допълнение посочва, че е налице и друго изключение от застрахователното покритие, доколкото ищецът не се е съобразил с поставения преди мястото на ПТП знак за ограничаване на скоростта на движение до 50 км/ч, при което не е изпълнил предписание на компетентните органи, поставили знака. Също така ответникът твърди, че ищецът не е ползвал автомобила с грижата на добър стопанин, не е предприел действия, за да предпази автомобила от вреди и не е спазил правилата за движение по пътищата, като тези обстоятелства представляват случаи, при които, съгласно приложимите към договора общи условия, застрахователят може да откаже изплащането на обезщетение. При евентуалност ответникът заявява, че горното поведение на ищеца е основание за намаляване на застрахователното обезщетение с поне 90%. Ответникът оспорва и претендирания размер на обезщетението, като посочва, че следва да се приспадне стойността на запазените части.

Възразява и че не следва да дължи лихва за забава, тъй като не е настъпила изискуемостта на вземането на ищеца, доколкото той не е представил удостоверение за прекратяването на регистрацията на автомобила поради настъпилата тотална щета. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

По делото страните не спорят, а това се установява и от представения протокол за ПТП от 29.12.2021 г., че на посочената дата е настъпило ПТП, при което на управлявания от ищеца Д. Д. л. а. „Тойота Рав 4“ с рег. № ****са причинени вреди. Според посоченото в протокола за ПТП, а това обстоятелство също не е спорно между страните, процесното ПТП е причинено изцяло от действията на ищеца като водач на автомобила, като той е изгубил контрол върху автомобила, излязъл е от пътя и се е ударил в крайпътна стена. Също така от протокола се установява, че ПТП е настъпило в рамките на населено място – с. Румянцево, община Луковит, като в този момент настилката на пътя е била мокра (за тези обстоятелства също няма спор по делото). Не е спорно и това, че към момента на ПТП за автомобила на ищеца е сключен договор за имуществена застраховка с ответника ЗАД „Армеец“ АД, което обстоятелство се установява и от представената застрахователна полица от 17.08.2021 г. за застраховка „Каско“ и квитанции за заплатени застрахователни премии по нея.

От отразеното в протокола за ПТП се установява, че процесното ПТП е настъпило на място, където пътят (представляващ улица в населеното място), завива наляво спрямо посоката на движение на ищеца, като той, загубвайки контрол върху управлението на автомобила (както сочи и ищецът в исковата молба), е напуснал платното за движение от дясната страна, след което автомобилът се е ударил в крайпътна бетонна стена. При това положение следва да се приеме, че процесното ПТП се дължи на поведението на ищеца, който е нарушил правилата за движение по пътищата, най-малкото доколкото съгласно чл.

20, ал. 1 ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, 2 които управляват. Нарушаването на това правило обаче само по себе си не може да се определи като проява на груба небрежност от страна на застрахования ищец, от които негови действия да е предизвикано настъпването на застрахователното събитие, което представлява изключен застрахователен риск съгласно т. 14.5 от общите условия към застрахователния договор, които са представени по делото. С оглед на направеното от ответника възражение за това, че ищецът е действал именно с груба небрежност при управлението на автомобила, за да допусне настъпването на ПТП, от съществено значение е да се установи скоростта на движение на ищеца при настъпване на ПТП, която да бъде съпоставена с конкретната обстановка, при която ПТП е настъпило.

В протокола за ПТП е отразено, че ищецът е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост, но в тази част протоколът не може да бъде ползван като доказателство за посоченото обстоятелство, тъй като съставилият протокола контролен орган не е възприел непосредствено поведението на ищеца (с оглед изискването на чл. 179, ал. 1 ГПК). Информация за скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди настъпване на ПТП се съдържа в представения от ответника доклад за извлечение на телеметрични данни от превозното средство. Както е разяснил съдът при приемането на това доказателства по делото, то не представлява частна експертиза (в какъвто смисъл е възражението на ищеца), а писмено доказателство за информация, която се съдържа в техническо средство, с което е оборудван автомобилът, и която е извлечена от лице, което може да борави с това средство и съответно има достъп до тази информация. В този смисъл доказателството е допустимо, а от него се установява, че около 4 секунди преди момента на удара автомобилът се е движел със скорост от 115 км/ч. Тази скорост е започнала да намалява, след като водачът е предприел действия, свързани с овладяването на автомобила, но въпреки това не е намаляла достатъчно и водачът не е могъл да възстанови контрола си върху автомобила. Следва да се отбележи и че от това писмено доказателство се установява, че при движението си със скорост от 115 км/ч автомобилът е бил с включен „круиз контрол“, който е поддържал тази постоянна скорост, която е била зададена от водача, като той е предприел действия за намаляването около 3 секунди преди настъпване на ПТП.

Съответно при настъпването на самия удар скоростта на автомобила е намаляла до 65 км/ч, според отразеното в разглежданото писмено доказателство.

Според посоченото от вещото лице по автотехническата експертиза при първоначалния му разпит обаче, тези данни за скоростта на автомобила, макар и предоставени хронологично през интервали от части от секундата преди настъпване на удара, не могат да бъдат напълно точни, тъй като те се извличат от GPS системата на автомобила през няколко секунди, т.е. не отразяват действителната скорост на автомобила към съответния момент. Дори и така обаче следва да се съобрази, че скоростта на автомобила все пак е била 115 км/ч, макар и вероятно повече от 3 секунди преди настъпването на ПТП.

Така водачът се е движел със скорост, надвишаваща допустимата за движение дори по път извън населеното място (която според чл. 21, ал. 1 ЗДвП е 90 км/ч), и значително надвишаваща допустимата скорост за конкретното място, доколкото автомобилът е навлязъл 3 в населено място, където е настъпило ПТП и където допустимата скорост е 50 км/ч.

Действително при разпита си вещото лице е посочил, че не е възможно автомобилът да е развил скорост от 115 км/ч, тъй като улицата, по която се е движел и с оглед на посоката му на движение, започва от Т-образно кръстовище, при което автомобилът е започнал да ускорява от много ниска скорост. Това заключение на вещото лице обаче се основава на неправилно определяне на улицата, по която се е движел автомобилът. Според протокола за ПТП тази улица е „Капитал Стефан Павлов“ в с. Румянцево, община Луковит. Видно от представеното по делото писмо от община „Луковит“ от 27.10.2022 г. посочената улица представлява част от републиканската пътна мрежа – от главен път I-3. При това положение не е възможно улицата да започва от Т-образно кръстовище, тъй като тя съвпада с главния път, който преминава през селото и по който се е движел ищецът. Всъщност посочената и в двете заключения на вещото лице улица представлява друга улица, която е паралелна и се включва в главния път, т.е. в ул. „Капитал Стефан Павлов“, което се установява и след служебна справка в публично достъпната информация в интернет – Google Maps. Всъщност това обстоятелство е посочено и от вещото лице при втория му разпит по делото. Поради това възможно е ищецът действително да се е движел с по-голяма скорост, доколкото той се е движел по главния път, преминавайки през населеното място, а не е започнал движението си от кръстовище в това населено място.

В първоначалното заключение на вещото лице скоростта на движение на автомобила преди удара е определена на 65 км/ч. Както се посочи обаче, от една страна това изчисление е следствие от неточното предположение на вещото лице, че автомобилът е потеглил от спряло положение или е бил с много ниска скорост, тъй като вещото лице е възприел за заключението си друга улица, по която се е движел автомобилът. Освен това при разпита си вещото лице допълнително обяснява, че по делото липсват точни данни, по които да се определи скоростта на движение – не е съставен протокол за оглед на местопроизшествието с точни данни за спирачен път, както и с точни измервания на деформациите по автомобила.

При това положение вещото лице посочва, че е ползвал наличната по делото информация (снимките, направени от контролните органи, както и описа на щетите при оглед на автомобила впоследствие), която обаче не дава достатъчна категоричност на заключението относно скоростта на движение на автомобила поради липсата на точни измервания на самите деформации. Освен това при повторния си разпит вещото лице посочва и че самата информация за получените от автомобила деформации в резултата на удара също не може да бъде достатъчно категорично доказателство за определяне на скоростта му на движение, тъй като той е продължил движението си и след настъпването на удара, а не се е спрял в стената.

Посочената неяснота, която следва от използваната от вещото лице информация за изготвяне на първоначалното заключение по делото, както и с оглед на неточността, която се съдържа в представената към този момент информация относно скоростта за движение на автомобила, извлечена от GPS системата за навигация, ползвана от него, представляват и причината за допускането на допълнителни доказателства и на допълнително заключение на експертизата, изготвено въз основа на тях. Липсата на достатъчна точност и категоричност 4 както в използваните от вещото лице изходни данни за изготвяне на първоначалното заключение, така и в тези, първоначално предоставени от ответника, се установява при приемането на първоначалната експертиза и при разпита на вещото лице. Поради това, с оглед на възраженията на ищеца относно допустимостта на тези доказателства, следва да се посочи, че те са допустими съгласно чл. 147, т. 1 ГПК поради установеното ново обстоятелство при приемането на първоначалната експертиза и при разпита на вещото лице – а именно, че наличната към този момента по делото информация не е достатъчна, за да се определи с точност скоростта на движение на автомобила – и свързаното с това ново обстоятелство ново доказателствено искане на ответника – за представяне на други доказателства относно скоростта на автомобила и съответно на допълнително заключение на експертиза, което да ги съобрази.