Решение № 31 от 06.04.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Дулово, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20253410200194 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № *** г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което на „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. чл.

414, ал. 3 КТ.

Жалбата е подадена от дружеството чрез законния му представител Н.Г.И., чрез процесуалния му представител Р. Н. от Адвокатска колегия – Варна.

В съдебното заседание административнонаказващият орган се представлява от И. А..

Участваща страна Районна прокуратура – Силистра не изпраща представител.

Наказателното постановление е връчено на 24.09.2025 г. (л.10 от АНД № ** г. по описа на РС - Дулово), а жалбата срещу него, е депозирана пред наказващия орган на 07.10.2025 г. - в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, следователно е допустима. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

От събраните по делото писмени доказателства (АУАН, НП, протокол от проверката, декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, последващо представен 1 трудов договор и приложените към административната преписка документи) и от гласните доказателства (разпит на актосъставителя, свидетелите по акта и свидетел, воден от жалбоподателя) съдът приема за установено следното:

На *** г. около *** часа е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в шивашки цех в ***, стопанисван от „***“ ЕООД. В хода на проверката контролните органи са установили лице – Е.К.С. – което извършва трудова дейност в обекта (шие на машина калъфки/столовки). От работничката е изискана и попълнена декларация, от която се установяват елементи, типични за трудово правоотношение (дата на постъпване *** г.; работно време 08:00–17:00 ч.; договорено възнаграждение за брой). На ** г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра е представен трудов договор № *** г., сключен с лицето Е.К.С., за длъжност „шивач“ и място на работа – посочения шивашки цех в **, което означава, че към момента на проверката (*** г.) писмен трудов договор не е бил сключен „преди постъпването на работа“. Въз основа на резултатите от проверката е съставен АУАН № *** г., а впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетелите по акта като логични, непротИ.речиви и взаимно допълващи се, както и съответстващи на приобщените писмени доказателства.

Актосъставителят Р. И. Ж. излага преки възприятия от проверката, включително, че е заварила работничката да шие на машина и че трудов договор е представен едва впоследствие, поР. което нарушението е „допускане до работа преди сключване на писмен трудов договор“. Сочи и че АУАН е съставен по-късно, в присъствие на управителя и на двама свидетели по съставянето.

Свидетелката М. Д. Г. потвърждава организацията на проверката (разделяне на екипи по два обекта на дружеството – в ** и в **). Потвърждава също присъствието си при съставянето на АУАН и че колежката (актосъставителят) е извършвала проверката в **.

Свидетелят Д. Р. Ц. потвърждава, че е участвал в проверката на обекта в **, а не непосредствено в обекта в **, както и че при актове с актосъставител Р. Ж. е бил свидетел по съставянето на актовете. Тези показания не опровергават пряката констатация на актосъставителя за заварено лице в обекта в **, а единствено уточняват ролята му (свидетел по съставянето на АУАН).

Свидетелят, воден от жалбоподателя – Г.А.И. по същество потвърждава факта на полагане на труд на *** г., като обяснява, че работничките са били привикани поР. необходимост от поправка на изделия и краткия срок за изпълнение. Тези обяснения обективно кореспондират с наличието на извършвана трудова дейност в обекта и не оборват констатацията, че към момента на започване на работа не е бил сключен трудов договор.

По отношение на писмените доказателства: декларацията, изискана при проверката, се вписва в правомощието на контролните органи да изискват 2 писмено деклариране на факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност. Същата следва да се преценява в съвкупност с останалите доказателства, включително пряката констатация на инспектора и последващо представения трудов договор от *** г., което в настоящия случай води до единен извод за фактическо започване на работа преди сключване на трудов договор.

Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. В случая е установено предоставяне на работна сила в полза на работодателя (работничката е заварена да полага труд в обекта на дружеството), при наличие на белези на трудово правоотношение (организация на работа в обекта на работодателя, работно време, възнаграждение), и при липса на сключен писмен трудов договор към момента на започване изпълнението на трудовите функции. Това попада в хипотезата на нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ.

Нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ е формално: довършено е с факта на допускане до работа преди сключване на трудов договор, без да е необходимо настъпване на конкретни вредни последици. Подобен подход – че при наличие на фактическо положение на труд и липса на трудов договор е налице реализирано нарушение – е възприет в практиката на административните съдилища, които подчертават императивния характер на чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.

Наказателното постановление е издадено от материално компетентен орган – ръководителя на съответния контролен орган (или оправомощено от него лице), съгласно чл. 416, ал. 5 КТ. АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН (включително описание на нарушението, място, време, обстоятелства и правна квалификация), поР. което не се установява порок, водещ до неясно обвинение или ограничаване правото на защита.

Относно възражението за „еднодневност“, „неотложност“ и стопанска необходимост: дори временният или краткотраен характер на работата не създава изключение от задължението трудовият договор да бъде сключен преди постъпването на работа; в практиката се посочва, че законът допуска различни модели на трудови договори (вкл. за определени дни, а за специфични дейности – и еднодневен договор по чл. 114а КТ), но изборът на гражданскоправно оформяне при фактическо предоставяне на работна сила е недопустим. В настоящия спор тези съображения, изложени и в жалбата, не водят до извод за липса на нарушение, а имат значение единствено като опит за оправдаване на това, че договорът е сключен впоследствие.

Относно възраженията за свидетелите и мястото на нарушението, поставени в писмената защита: действително, свидетелите М. Д. Г. и Д. Р. Ц. не твърдят, че са били непосредствени очевидци на събитието в ** в *** ч. на 3

*** г., но те потвърждават разделянето на екипите и извършването на проверка от актосъставителя в този обект, както и присъствието им при съставянето на АУАН. Самото нарушение е индивидуализирано конкретно – дата, час и място (**, ул. „***), и е доказано чрез пряко възприятие на актосъставителя плюс съвпадащи писмени доказателства.

В практиката по чл. 40 ЗАНН се приема, че когато актът се съставя след извършване/установяване на нарушението, свидетелите в него могат да бъдат свидетели на съставянето, а не непременно очевидци на нарушението, като критерият за „същественост“ на евентуален формален пропуск е дали е ограничено правото на защита и дали е препятствано изясняването на обективната истина.

В настоящия случай правото на защита не е накърнено: жалбоподателят е разбрал обвинението, ангажирал е защита по същество, разпитани са всички релевантни свидетели, включително свидетел на жалбоподателя, и съдът е извършил пълна доказателствена преценка.

Относно искането за приложение на чл. 28 ЗАНН („маловажен случай“): дори да се приеме, че жалбоподателят се позовава и на тълкувателната практика относно понятието „маловажност“ по чл. 28 ЗАНН, следва да се отчете, че в специалния закон – КТ – е налице изрична законова пречка.

Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ постановява, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1 КТ (както и други изрично посочени разпоредби), което изключва както квалификацията по маловажност по чл. 415в, ал. 1 КТ, така и приложението на общия институт на чл. 28 ЗАНН. От тази гледна точка позоваването на тълкувателната практика по чл. 28 ЗАНН (напр. Тълк. решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС) не може да доведе до различен резултат при наличие на специална материалноправна забрана.

Ето защо съдът намира жалбата за неоснователна.

Санкционната разпоредба за нарушението е чл. 414, ал. 3 КТ, която предвижда имуществена санкция за работодател в размер от 1500 до 15 000 лв. Наложеният размер от 1 600 лв. е близък до законовия минимум и попада в предвидените от закона граници. Съдът не намира основание за изменение на размера, доколкото административнонаказващият орган е индивидуализирал санкцията в рамките на законовия диапазон, а и по делото се съдържат данни за предходност, отчетена от органа при преценката му по чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН.

Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 80 €. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението/организацията, чийто орган е издал атакувания акт, се присъжда възнаграждение, когато е била защитавана от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът се определя от съда и е ограничен от максимума по чл. 37 ЗПП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е в нормативно определен диапазон, който служи 4 като ориентир и горна граница по смисъла на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН. С оглед фактическата и правна сложност на делото и направеното искане, съдът следва да присъди в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) €.

По изложените съображения и на основание чл. 63, 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** г., с което на „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, на основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. чл. 414, ал. 3 КТ.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра сумата 50 (петдесет) €, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Силистра в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________ 5