Определение № 3550 от 07.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3550 гр. София, 07.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

М. Х. като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20258002101099 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците Д. Х. Б., В. А. Б. и Д. Т. Ц., подадена чрез процесуалния им пълномощник адв. Е. Б., и по касационна жалба на ответника ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД, подадена чрез процесуалния му пълномощник юрк. И. Ц., срещу решение № 1183/21.11.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 1899/2024 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено в обжалваните части първоинстанционното решение № 901004/23.08.2021 г. по гр. дело № 265/2019 г. на Благоевградския окръжен съд (БОС), ответното дружество е осъдено, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да заплати на ищците по делото застрахователни обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на А. В. Б., в следните размери: на ищците Д. и В. Б. (родители на А. Б.) – разликите над сумите от по 80 000 лв. до сумите от по 130 000 лв., като исковете им са отхвърлени за разликите над сумите от по 130 000 лв. до предявените им размери от по 200 000 лв.; на ищците Д. Ц. (съжителка на съпружески начала с А. Б.) и Х. В. Б. (брат на А. Б.) – разликите над сумите от по 5 000 лв. до сумите от по 50 000 лв., като искът на Д. Ц. е отхвърлен за разликата над сумата 50 000 лв. до предявения му размер от 100 000 лв.; на ищците М. В. Б. и Ю. С. Ъ. (баби на А. Б.) – разликите над сумите от по 5 000 лв. до сумите от по 30 000 лв., като исковете им са отхвърлени за разликите над сумите от по 30 000 лв. до предявените им размери от по 50 000 лв.; застрахователните обезщетения са присъдени ведно със законните лихви, както следва: на ищците Д. и В. Б. и Д. Ц. – считано от 28.06.2018 г. до окончателното плащане на главниците; на ищците Х. и М. Б. и Ю. Ъ. – считано от 26.08.2019 г. до окончателното плащане на главниците; в тежест на ищците са възложени разноски за първоинстанционното 1 производство, а в тежест на ответното дружество – разноски и държавна такса за първоинстанционното производство и разноски за въззивното производство.

Ищците Д. и В. Б. и Д. Ц. обжалват въззивното решение в частта, с която исковете им са отхвърлени за посочените по-горе разлики ведно с посочените законни лихви. Ответникът ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която е осъдено да заплати на шестимата ищци посочените застрахователни обезщетения ведно с посочените законни лихви. Касационните жалби поставят във висящност и разноските по делото.

Ищците М. Б. и Ю. Ъ. не са обжалвали въззивното решение и то е влязло в сила в частта, с която исковете им са отхвърлени за посочените по-горе разлики ведно с посочените законни лихви.

Двете касационни жалби са процесуално допустими – подадени са в законоустановения срок от процесуално легитимирани за това страни срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. И в двете жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на съответната обжалвана част, поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Ответното ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД и привлеченото от него трето лице-помагач ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ не са подали отговори на касационната жалба на ищците Д. и В. Б. и Д. Ц..

В подадения отговор от шестимата ищци, чрез процесуалния им пълномощник адв. Б. се излага становище, че не следва да се допуска касационното обжалване по жалбата на ответника, както и съображения за неоснователност на тази жалба.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ищците Д. и В. Б. и Д. Ц., също чрез адв. Б., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател;

2) следва ли съдът при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията на т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост; и 3) следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид наред с указанията в ППВС № 4/23.12.1968 г. и нормативно определените лимити по застраховка „гражданска отговорност“, икономическата конюктура в страната и промените на обществено-икономическите и социални условия. Касаторитеищци навеждат допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържат, че въззивният съд се произнесъл по тези въпроси в противоречие с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 1/26.03.2012 г. по търг. д. № 299/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 4/03.08.2015 г. по търг. д. № 40/2014 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 25/17.03.2010 г. по търг. д. № 211/2009 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 28/09.04.2014 г. по търг. д. № 1948/2013 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, 2 решение № 33/04.04.2012 г. по търг. д. № 172/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 55/14.05.2012 г. по търг. д. № 362/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 66/03.07.2012 г. по търг. д. № 619/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 73/27.05.2014 г. по търг. д.

№ 3343/2013 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 83/06.07.2009 г. по търг. д. № 795/2008 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 88/09.07.2012 г. по търг. д. № 1015/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 88/17.06.2014 г. по търг. д. № 2974/2013 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 95/24.10.2012 г. по търг. д. № 916/2011 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 101/03.07.2014 г. по търг. д. № 4391/2013 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 104/25.07.2014 г. по търг. д. № 2998/2013 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 114/03.11.2014 г. по търг. д. № 1053/2012 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 124/09.02.2010 г. по гр. д. № 3802/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 130/09.07.2013 г. по търг. д. № 669/2012 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 136/01.03.2012 г. по гр. д.

№ 414/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 140/24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 141/28.01.2016 г. по търг. д. № 1398/2014 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 142/15.10.2015 г. по търг. д. № 2766/2014 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 151/12.11.2013 г. по търг. д. № 486/2012 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 158/17.10.2014 г. по търг. д. № 3594/2013 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 173/27.10.2016 г. по търг. д. № 2663/2015 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 174/27.10.2016 г. по търг. д. № 2960/2015 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 179/29.01.2016 г. по търг. д. № 2143/2014 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 184/08.11.2011 г. по търг. д. № 217/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 202/16.01.2013 г. по търг. д. № 705/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 215/03.02.2017 г. по търг. д. № 2908/2015 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 259/19.12.2014 г. по гр. д. № 1746/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 317/01.07.2011 г. по гр. д. № 1553/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 407/26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 749/05.12.2008 г. по търг. д. № 387/2008 г. на II-ро търг. отд. на ВКС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ответното ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД, чрез юрк. Ц., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД, за да бъде справедливо, и следва ли съдът при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в ППВС № 4/23.12.1968 г., и да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на обезщетението; 2) следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност, като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат от смъртта му при 3 пътнотранспортно произшествие (ПТП); 3) съставлява ли икономическата конюктура елемент от критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и следва ли същата да се отчита от съдилищата при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, съобразявайки лимитите на застрахователна отговорност, които съставляват законово отражение на обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието; 4) следва ли съдът при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай, обективно съществуващи обстоятелства, и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост; 5) следва ли да се отчете съпричиняване на вредите от страна на загиналия при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказана – при условията на пълно и главно доказване по делото – каузалност между поведението на загиналия и смъртта му; и 6) длъжна ли е въззивната инстанция да се произнесе в мотивите на решението си по направеното от ответника възражение за независимо извършителство от страна на конституираната подпомагаща страна, въведено и като предмет на въззивната проверка.

Жалбоподателят-ответник също навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд се произнесъл по тези въпроси в противоречие с практиката на ВС и ВКС, както следва: по първите четири въпроса – в противоречие с т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 749/05.12.2008 г. по търг. д. № 387/2008 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 83/06.07.2009 г. по търг. д. № 795/2008 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 233/20.12.2016 г. по търг. д. № 3586/2015 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 88/17.06.2014 г. по търг. д. № 2974/2013 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 151/12.11.2013 г. по търг. д. № 486/2012 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 130/09.07.2013 г. по търг. д. № 669/2012 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 99/08.10.2013 г. по търг. д. № 44/2012 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 66/03.07.2012 г. по търг. д. № 619/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 28/09.04.2014 г. по търг. д.

№ 1948/2013 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 179/29.01.2016 г. по търг. д. № 2143/2014 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 215/03.02.2017 г. по търг. д. № 2908/2015 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 227/12.03.2018 г. по търг. д. № 135/2017 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 161/17.01.2020 г. по търг. д. № 2783/2018 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 93/23.06.2011 г. по търг. д. № 43/2010 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 259/19.12.2014 г. по гр. д. № 1746/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 104/25.07.2014 г. по търг. д. № 2998/2013 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 136/01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 158/17.10.2014 г. по търг. д. № 3594/2013 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 31/25.03.2014 г. по търг. д.