Решение № 141 от 09.12.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. гр. Д., 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. П. Монев

Членове:

Деница Кр. П.

Милена Ив. Хараламбиева при участието на секретаря Елица Вл. Александрова в присъствието на прокурора Т. Д. Т. като разгледа докладваното от Милена Ив. Хараламбиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253200600324 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното :

С присъда № 7/04.06.2025г. по н.о.х.д. № 154/2022г. РС-Б. е признал подсъдимата Р. Т.

К. с ЕГН **********, за виновна в това, че:

1. На 22.07.2016 г. в с. О., община Б., обл. Д., като длъжностно лице - директор на Средно училище „Х. С.”, с. О. община Б., обл. Д. е присвоила чужди пари на стойност 5000 лева, собственост на СУ „Хр. С.“- с. О., връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, на основание получена рента от „Исмарк” ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление - гр. Д., представлявано от П. Г. П., изплатени с квитанция към ПКО № 36 от 22.07.2016г. за сумата от 5000 лева, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд присвоените пари са внесени в касата на училище „Х. С.”, с. О., община Б., обл. Д., поради което и на основание чл. 205, ал.1, т.1, във вр. с чл. 201, ал.1 от НК, във вр. чл. 54 от НК й наложил, наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване отложил с изпитателен срок то три години. Възпитателната работа по време на изпитателния срок възложил на Районния инспектор по местоживеене на подсъдимата.

2. в периода 10.07.2018г. до 18.07.2018г в с. О., община Б., обл. Д., при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице - директор на Средно училище „Х. С.”, с. О., община Б., обл. Д. е присвоила чужди пари на обща стойност 10 000 лева, собственост на СУ „Х. С.“- с. О., връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, както 1 следва:

- на 10.07.2018 г. присвоила пари от получена рента от „Исмарк” ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление - гр.Д., представлявано от П. Г. П. - с квитанция към ПКО № 39 от 10.07.2018 г. за сумата от 5000 лева за стопанската 2017г.;

- на 18.07.2018 г. присвоила пари от получена рента от „Исмарк” ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление - гр. Д., представлявано от П. Г. П. - с квитанция към ПКО № 40 от 18.07.2018 г. за сумата от 5000 лева, за стопанската 2018г., като общата стойност на присвоените суми е в размер на 10 000 лв. и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд присвоените пари са били внесени в касата на училище „Х. С.”, с. О., община Б., обл. Д., поради което и на основание чл. 205, ал.1, т.1, във вр. с чл. 201, ал.1 от НК, във вр. с чл. 26, от НК, във вр. чл. 54 от НК, й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил с изпитателен срок от три години. Възпитателната работа по време на изпитателния срок възложил на Районния инспектор по местоживеене на подсъдимата К..

С присъдата си на основание чл. 23 от НК РС-Б. групирал наложените на подсъдимата наказания, като определил за изтърпяване най-тежкото, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от три години.

РС-Б. отхвърлил предявения от СУ „Х. С.“ с. О., общ. Б. ЕИК********* с адрес с. О. ул. М. № 1, общ.Б., представлявано от директора П. С. Т., срещу подсъдимата граждански иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

В тежест на подсъдимата били възложени и сторените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс.Р. Т. К. чрез адв.П. Г. от АК-Варна в качеството му на процесуален представител, с която се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Претендират се допуснати нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на подсъдимата, поради възпрепятстване възможността за ангажиране на доказателства, подкрепящи тезата, че процесните пари не са собственост нито „Инсмарк“ ЕООД, нито на учебното заведение.

Навеждат се твърдения за неправилна оценка на доказателствените материали, респ. и липса на доказателства, подкрепящи извода, че подсъдимата се е разпоредила с предмета на престъплението. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение, алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състава на съда. Жалбата съдържа и претенция за прекратяване на делото и присъждане на сторени разноски.

В съдебно заседание подсъдимата не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура намира жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

2

Д.кият окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК извърши изцяло проверка на правилността на атакуваната присъда и като взе предвид доводите изнесени в жалбата, както и становищата на страните, констатира:

От фактическа страна се установява следната обстановка:

Подс. К. е изпълнявала длъжността Директор на СУ “Х. С.“- с.О., Б. община, въз основа на споразумение РД 07- 09/30.07.2010г., след проведен конкурс.

На 27.07.2016г. подсъдимата, в качеството си на директор на училището, сключила договор аренда на земеделски земи, собственост на учебното заведение с „Исмарк“ ЕООД, представлявано от П. Г. П. от гр.Д.. Договорът бил нотариално заверен от нотариус Светлин И. Илчев- нотариус с район на действие РС-Б. с рег. № 314 Нотариалната камара и заверен под № 2151 в регистъра на нотариуса. Предмет на договора бил поземлен имот - нива с площ от 100 декара, находящ се в местността „Кюмчето“ - с . О., общ. Б., обл. Д.. Договорът бил сключен за срок от десет години и с уговорена цена за плащане 26 евро за декар.

Дейността по обработката на земеделските земи била възложена от св. П. П. на св.Х.

И. след постигната устна договорка между двамата.

На 22.07.2016г., на 10.07.2018г. и на 18.07.2018г. в с.О., св.Х. И. от името на „Исмарк“ ЕООД, предал на подс.К. сумите: 5000 лв. /изпълнение на задължение по договор за аренда за стопанската 2016г./, 5000 лв., /изпълнение на задължение по договор за аренда за стопанската 2017г./ и 5000 лв. /изпълнение на задължение по договор за аренда за стопанската 2018г./. За предадените суми били съставени квитанции: към приходен касов ордер № 36/22.07.2016г., към приходен касов ордер №39/10.07.2018г. и към приходен касов ордер № 40/18.07.2018г. Посочените суми били предадени в брой на подс.К. в качеството й на директор на училището, като общата сума била в размер от 15 000 лв. Тези парични средства не са били внесени в касата на училището или преведени по съответна банкова сметка, не са били осчетоводени, нито пък са били отчетени по сметка 2406 - приходи от наем на земеделска земя.

На 25.01.2021г. след образуване на досъдебното производство и преди привличането й в качеството на обвиняемо лице, подс.К. е предала в учебното заведение сумата от 15 000 лв.

От заключението по изготвената графическа експертиза № 22/20.06.2020г. се установява, че ръкописният текст в квитанциите към ПКО № 36/22.07.2016, № 39/10.07.2018г. и № 40/18.07.2018г. е изпълнен от подс.К., подписите в графа „получил сумата касиер“ на квитанцията към ПКО № 36/22.07.2016, в графа „Гл.счетоводител“ на квитанцията към ПКО № 39/10.07.2018г. и в графа „касиер“ на квитанцията към ПКО № 39/10.07.2018г. и ПКО № 40/18.07.2018г. са положени от подс.К.. Вещото лице е установило, че печатите в квитанциите към ПКО № 39/10.07.2018г. и ПКО № 40/18.07.2018г. не съответстват на представените като сравнителен материал.

От заключенията по съдебно-счетоводната и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сключеният договор за аренда не е бил заведен в регистрите на 3

СУ „Х. С.“ – с.О., в счетоводните регистри няма данни за начислени суми по договор за наем на земя и съответно платени такива суми, приходите, посочени в процесните ПКО не са осчетоводени и сумите, записани в приходните квитанции не са постъпили в учебното заведение, за описаните в „инвентарна книга“ на каса 2, инвентарен № 447 приходи в размер на 15 000 лв. няма съставени първични счетоводни документи, отговарящи на законовите изисквания. Приходите от 15 000 лв. /платени арендни вноски/ са се намирали във фактическа власт на подс.К. и само тя е имала възможност да се разпорежда с тях и доколкото тя не е внесла парите и те на са били осчетоводени, не е било възможно тяхната липса да бъде установена.

Изложената фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, удовлетворяващи напълно критериите, установени в чл.102 от НПК.

По делото по безспорен начин е установено, че въз основа на сключен и нотариално заверен договор за аренда от 27.07.2016г., между „Инсмарк“ ЕООД и СУ „Х. С.“- с.О., последното е получило наемна цена, в общ размер за инкриминирания период 15 000 лв, както следва: на 22.07.2016г. – 5000 лв, на 10.07.2018г. – 5000 лв и на 18.07.2018г. – 5000 лв.

Тези суми са били предоставени лично на подс.К., от св. Х. И.. Размера на получените парични средства се потвърждава както от изготвените писмени документи /квитанции към приходни касови ордери/, така и от показанията на св.Х. И., който пояснява, че сумите лично е предоставял подсъдимата, като по нейно желание парите са предавани в брой, на ръка. В съдебно заседание от 20.04.2023г. св.Х. И. е заявил: „Така желаеше директорката на училището, да ги заплащам на ръка. Искал съм да ги внасям на каса, а тя е казвала, че тя ще ги внесе.“ /л. 138 от нохд 154/2022г./. Подсъдимата не отрича да е получавала пари от св.И., като лансираната от нея версия, че св.Х. И. е предавал суми от порядъка на 1000, 2000, 3000 лв за съхранение, съдът намира за израз на защитна позиция, която се опровергава от събраните по делото доказателства. Бездействието си да приобщи по надлежния ред към училищната документация сключения договор за аренда, подс. К. оправдава с обстоятелството, че не е разполагала с екземпляр от същия. Подобно твърдение е изцяло несериозно, доколкото подс.К. в качеството си на директор на училището и представител на страна по договора, е можела безпрепятствено във всеки един момент да се снабди с екземпляр от договора. Не може да бъде споделено и застъпеното в жалбата становище, че плащането на „Инсмарк“ ЕООД по договора за аренда е плащане без основание /поради грешка/, доколкото договора за аренда не е бил надлежно заведен в СУ „Х. С.“ съобразно закона за счетоводството. Следва да се подчертае, че платените от страна на „Инсмарк“ ЕООД суми съставляват изпълнение на поето съгласно клаузите на договора задължение, поради което е без значение дали контрагента на дружеството–платец в /случая СУ „Х. С.“/ е водил или не съобразено със закона счетоводно документиране, както и няма значение дали платените суми, с които е изпълнена престацията на арендатора по договора

/“Инсмарк“ ЕООД/, са излезли от патримониума на „Инсмарк“ ЕООД или пък са собствени средства на св.Х. И.. Ирелевантно за предмета на делото е и обстоятелството, че земите, 4 предмет на арендния договор са се обработвали от св.И., а не от „Инсмарк“ ЕООД.

Категорично от показанията на св.Х. И. и св.П. П. установява постигнатата между двамата устна уговорка, първият да обработва земеделските земи, собственост на училището.

Въззивната инстанция намира, че е налице разпореждане с повереното имущество на подсъдимата по смисъла на чл. 201 от НК, тъй като получените от нея лично парични средства не са били внесени в касата на училището, не са били осчетоводени или пък преведени по нарочна банкова сметка, а са били държани от К. единствено с цел трансформирането им в нейна собственост. В този смисъл и наведеното в жалбата възражение за липса на търговски обект в училището и отсъствие на доказателства, че подсъдимата на инкриминираните дати е изнесла паричните суми от сградата на училището е изцяло несъстоятелно. За да е налице присвояване на чуждо имущество от фактическа страна следва да се установи, че е имало юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество. Противозаконността на разпореждането произтича от това, че подсъдимата няма правото да го извърши, като чрез този свой акт тя е манифестирала намерението си да третира получените парични средства като свои, тъй като единствено тя е имала достъп до инкриминираните суми и само тя е могла да се разпорежда с тях.