Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 629 от 04.05.2023, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2182/2022
Вид
Решение № 629
Подписан
04.05.2023
Състав
ДАНИЕЛА СТАНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.184 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.117 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.119 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 ал.1 т.1, т.2 и т.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 ал.1 т.1, т.2 и т.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 ал.1 т.1, т.2 и т.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122, ал.2, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 2, т. 12 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.155 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.35, т.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.38 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 38, ал. 3 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.48 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.65 ал.2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • § 1, т. 5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • § 1, т. 5, б. "а" · Закон за корпоративното подоходно облагане

РЕШЕНИЕ

№ 629

Варна, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - XXVIII състав, в съдебно заседание на пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА

При секретар ОЛЯ ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА административно дело № 2182 / 2022 Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Д.П.Д. ***, чрез адв. С.Г. *** против РА № Р-03000321005275-091-001/30.05.2022г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 146/19.08.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на лицето са определени данъчни задължения по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2015г., 2016г. и 2018г.Жалбоподателят счита обжалвания РА незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон, при неправилно изведени фактически констатации, по съображения подробно изложени в жалбата; счита, че не са налице обстоятелства, сочещи на основания по смисъла на чл.122 ал.1 т.1, т.2 и т.7 от ДОПК; неправилно ревизиращият орган приема, че е следвало да бъдат подадени декларации по чл.50, тъй като за РЛ не са налице облагаеми доходи; неправилни са изводите на ревизиращия орган относно изтеглените парични средства от сметките на управляваните и представлявани от него дружества; неоснователно ревизиращия екип като основание за облагане на конкретни суми, сочи неподаването на ГДД по чл.92 за 2018г.; неправилно е прието за 2015г. и 2016г., че са установени данни за изпратени пратки и получени суми от РЛ; счита, че неправилната формулировка на твърдените като получени доходи за 2015г. и 2016г. води до извод за отмяна на РА в тази част. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалвания ревизионен акт. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи.Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.

Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА, която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.

Производството по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000321005275-020-001/15.09.2021г., изменена със ЗВР № Р-03000321005275-020-002/26.01.2022г., издадена от орган по приходите при ТД на НАП – Варна.

Извършената ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад № Р-03000321005275-092-001/28.03.2022г., на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходи, съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди, както и лихвите за забава към тях. Въз основа на него, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт №

Р-03000321005275-091-001/30.05.2022г., с който на Д.П.Д. за ревизираните данъчни периоди са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ, както и лихви за забава.

Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП - гр.Варна, който с Решение № 146/19.08.2022г. го е потвърдил.

По валидността на акта:

При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е била възложена ревизията. Подписан е с квалифицирани електронни подписи, по смисъла на чл.24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§ 2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители и не са оспорени от жалбоподателя. Неоспорена е и компетентността както на органите, участвали в ревизионното производство, така и не тези, подписали РА.

Предвид горното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

В хода на ревизията е установено, че през ревизирания данъчен период Д.П.Д. е местно лице по смисъла на чл.4 ал.1 т.1.

Семейно положение - женен. Има деца под 18г. Същият не е регистриран като едноличен търговец, но за периодите на ревизията има участие в търговски дружества. Установено е, че лицето няма регистрация по ЗДДС. През ревизирания период е в трудовоправни отношения с дружества, както и има подавани декларации, начислени и внасяни задължителни осигурителни вноски, посочени подробно на стр.2-3 от РД.

І. В хода на ревизията е установено, че през 2018г., в периода, през който е едноличен собственик на капитала, ревизираното лице е изтеглило в брой парични средства общо в размер на 103490лв., както следва: от „В. Т.“ ЕООД сумата от 41010лв.; от „Я.“ ЕООД сумата от 21300лв. и от „Л.“ ЕООД сумата от 41 180лв.

При извършените насрещни проверки на тези дружества са установени постъпили парични средства по банковите им сметки, като произходът на разглежданите суми е безспорно установен от органите по приходите. Облагаемият доход е определен на база изтеглените парични средства от ревизираното лице от банковите сметки на дружествата. След анализ на констатираните факти и обстоятелствата, органите по приходите са приели, че представените документи /квитанции към ПКО-стр.55-59/ са новосъздадени за целите на ревизионното производство, в резултат, на което същите не пораждат права за ревизираното лице. Органите по приходите са извършили повторен анализ на всички факти, относно движението на паричните средства в дружествата „В. Т.“ ЕООД, „Я.“ ЕООД и „Л.“ ЕООД, както и дали същите могат да бъдат проследени в счетоводствата им. В тази връзка са анализирани, представените с възражението срещу ревизионният доклад, приемо-предавателни протоколи относно предадени от него документи на новия собственик - В. Д. З. на посочените дружества /стр.7-9 от РА/. Органите по приходите са приели, че тези доказателства не удостоверяват верни факти с оглед даденото от В. Д. З., обяснение /стр. 1176-1177/ в Полицейско управление гр.Вълчи дол и съгласно представена декларация. В нея В.

З., в качеството си на представляващ и управляващ дружествата, декларира следното: не е получавала търговски и други документи в това число счетоводен баланс;не е получавала парични средства собственост на дружествата в брой;не е получавала банкови документи; не знае кои са сметките и какви средства има в тях, няма спесимен на подписа в банките, както и не е извършвала действия с парите по сметките;не е получавала стоки, собственост на дружествата при покупката и не е получавала вещи, имущество на дружествата. След закупуването на дружествата, не е извършвала дейност с тях и не е подавала годишни данъчни декларации. Не е извършвала продажба на стоки чрез Интернет и ЕКОНТ и не е получавала парични преводи и суми в брой, които да са свързани с дружествата.

Съгласно вписаните в Търговските регистри, по партидите на трите дружества, идентични договори за прехвърляне на дружествени дялове, купувачът декларира, че е получил всички активи и пасиви на дружеството; продавачът е предал цялата счетоводна, данъчно- осигурителна, търговска, трудово-правна и договорна документация, фактическата и счетоводна касова наличност по текущия баланс, както и наличната стока на дружеството към съответната дата. Установено е, че към представените договори, не са приложени: описи на наличните стоки, които се предават, предвид обстоятелството, че същите представляват родово-определени вещи и следва да бъдат идентифицирани по вид, количество и стойност; Счетоводен баланс и Оборотна ведомост, банкови документи и други, от които да бъдат идентифицирани и установени количествените параметри на активите и пасивите, в т.ч. паричните средства в брой, които се предават.

В резултат на констатираното в хода на ревизионното производство, органите по приходите са приели, че изтеглените от ревизираното лице парични средства в брой, представляват облагаеми доходи с неустановен произход по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, които не са декларирани чрез подаване на ГДД по реда на чл.50 от ЗДДФЛ за 2018г., в резултат на което няма удържан и/или платен данък. Направен е извод, че след като дози доход не е деклариран чрез подаване на ГДД, то е налице обстоятелство по чл.122 ал.1 т.1 и т.2 от ДОПК.

Жалбоподателят оспорва горните изводи;неправилно ревизиращият орган приема, че е следвало да бъдат подадени декларации по чл.50, тъй като за РЛ не са налице облагаеми доходи; неправилни са изводите на ревизиращия орган относно изтеглените парични средства от сметките на управляваните и представлявани от него дружества; неоснователно ревизиращия екип като основание за облагане на конкретни суми, сочи неподаването на ГДД по чл.92 за 2018г.;

Съдът намира жалбата в тази част за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Между страните няма спор, че процесните суми са изтеглени от банковите сметки на „В. Т.“ ЕООД, „Я.“ ЕООД и „Л.“ ЕООД. В заключението си вещото лице, по съдебно счетоводната експертиза също е установило, че от сметките на тези фирми са изтеглени посочените суми след запознаване с материалите по делото в това число с банковите извлечения от разплащателните им сметки. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено внесените суми в касите на посочените дружество от Д.Д. през 2018г. съвпадат с изтеглените суми от разплащателните им сметки. Следователно не може да се направи извод, че тези суми са доход на жалбоподателя и поради това не подлежат на облагане.

ІІ. По отношение направени парични преводи от банковите сметки на „В. Т.“ ЕООД, „Я.“ ЕООД и „Л.“ ЕООД по личната сметка на ревизираното лице при „Първа инвестиционна банка“ АД с основание „ дивидент“.

Въз основа на анализа на установените факти и обстоятелства, органите по приходите са приели, че за ревизираното лице не е доказано наличие на основание - „дивидент“, за да бъдат извършени преводи на парични средства през 2018г. от сметките на трите дружества по личната сметка на лицето. Органите по приходите не са приели за верни и основателни, изложените от него доводи във възражението срещу РД, ведно с представени доказателства, че получените преводи по неговата банкова сметка ***. Излагат мотиви, че ревизираното лице не е предоставило данни, относно начина на определяне на размера на ликвидационния дял, независимо от еднолично взетото решение по представените протоколи за изплащането на наличната към момента печалба от дейността на дружествата по междинен отчет. Не е предоставена счетоводна отчетност, както и междинен отчет за определяне на имущественото състояние, върху което лицето би имало право на ликвидационен дял. Такива доказателства не са представени и за трите дружества. След като липсват доказателства, относно основанието и характера на получените недекларирани доходи - с неустановен произход, органите по приходите са заключили, че няма основание да се приеме, че същите попадат в обхвата на необлагаемите доходи по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ. Налице са облагаеми доходи с неустановен произход по смисъла на чл.12, вр. с чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.