Решение № 1598 от 27.10.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1598 гр. Варна, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20213100501170 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по (1) въззивна жалба вх. № 275642/01.03.2021г. от „КНМ Груп“ ЕООД срещу решение № 260412/11.02.2021г., постановено по гр.д. № 8595/2019 г. на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между ищеца „Интейк“ ЕООД и ответниците „КНМ Груп“ ЕООД, „Пи Маркет“ ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, че ищцовото дружество е носител на вземане за сумата от 1 930.59 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-про продажби“ АД фактура № **********/9.11.2011 г. прехвърлено от ответника „КНМ Груп“ ЕООД на „Интейк“ ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014 г. за което има издаден изпълнителен лист, на осн. чл.124 от ГПК, и (2) въззивна жалба с вх. № 275645 от 01.03.2021 г. на „Пи Маркет“ ЕООД срещу същото решение.

В жалбата на въззивника „КНМ ГРУП“ ЕООД се излага, че решението е недопустимо, евентуално неправилно. Твърденията за недопустимост се обосновават с наличие на изявление за разваляне на договора, от който ищецът черпи правата си; предявеният иск е неуреден от процесуалния закон; наличие на сила на пресъдено нещо; липса на правен интерес, както и че ищецът не можел да защити интереса си с установителен иск. Твърденията за неоснователност на исковата претенция са за неправилност и необоснованост на изводите на съда по отношение на извършеното 1 уведомяване и развалянето на договора за цесия. Сочи, че уведомяването по см. на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено само с оглед охрана правата и интересите на задълженото лице, респ. съобщаването не представлява по своето правно естество действие, с което настъпва транслативният ефект на сделката. В този смисъл, цедираното вземане преминава в патримониума на новия си носител към момента на постигане на съгласие между страните по цесионния договор, т.е. със самото му сключване /консенсуален договор/, а не и от момента, в който бъде изпратено уведомление до длъжника или от момента, в който той получи такова. Твърди, че е налице валидно разваляне на договора за цесия по отношение на ищеца, а при разваляне облигационната връзка между цедента и цесионера отпада с обратно действие – арг. от чл. 88, ал. 1 ЗЗД, а прехвърленото вземане се възстановява в патримониума на цедента. Позовава се и на недействителност на процесния договор за цесия от дата 23.10.2014 год. на основание чл. 40 ЗЗД. Моли съда да обезсили, евентуално да отмени решението.

В жалбата на въззивника „Пи Маркет“ ЕООД се излага, че решението е недопустимо, евентуално неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че обжалваният акт съставлява повторно присъждане на материалното право по вече издаден изпълнителен лист, съгласно влязъл в сила друг акт на същия съд, който разпростира задължителната си сила и върху ищеца. Поддържа възражение, че искът се основава на извънсъдебно развален от цедента „КНМ Груп“ ЕООД договор. Сочи, че искът срещу жалбоподателя е бил недопустим за разглеждане при условията на обективно съединяване по реда на чл. 215 от ГПК. Недопустимо било и установяването по съдебен ред на „титулярство на вземането“, доколкото това обстоятелство не може да бъде разглеждано като отделен елемент от фактическия състав на едно възникнало и съществуващо облигационно правоотношение. По основателността на иска сочи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 181 от ГПК, доколкото датата на договора на „Пи Маркет“ ЕООД следва да е достоверна за него, тъй като същото не е от кръга на третите лица по смисъла на чл. 181 от ГПК. Оспорва позоваването на исковия съд на съобщението за цесията до длъжника като счита, че даже и в хипотезата на неуведомяване същата поражда действие между страните. Настоява за обезсилване на решението като постановено по недопустим иск, а в условие на евентуалност за отмяната му с постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл. 263 ГПК и по двете въззивни жалба, въззиваемата страна „Интейк” ЕООД, ЕИК 203211061 депозира писмени отговори, в които развива доводи за тяхната неоснователност.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците „КНМ Груп“ ЕООД и „Пи Маркет“ ЕООД адв. Д.Я. поддържа доводите за недопустимост на първоинстанционното решение и за първи път в хода на съдебното производство се позовава на факта, че процесното вземане е платено в процесното изпълнително дело. В тази връзка представя като доказателство удостоверение изх. № 5099/24.02.2020г. по изп.д. № 221/2019г.

2 по описа на ЧСИ Станимира Данова и Протокол за извършено погасяване по изп.д. № 221/2019г. по описа на ЧСИ Станимира Данова. Заявява, че не е имало пречки тези доказателства да се представят и по-рано.

Процесуалният представител на въззивника поддържа, че с определение на Окръжен съд – Варна по ч.т.д. № 1817/2020г. въпросът за допустимостта на иска е решен и се противопоставя на приемането на доказателствата с оглед настъпила процесуална преклузия.

Представените от въззивниците доказателства са допуснати и приети от съда като имащи отношение към допустимостта на предявения иск.

Въззивниците чрез процесуален представител, както и управителят на въззивника „КНМ Груп“ ЕООД, пледират за прекратяване на производството като недопустимо поради липса на абсолютна процесуална предпоставка, а именно правен интерес за ищеца предвид погасяване на вземането. Правят искане за присъждане на разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа, че въпросът за допустимостта на исковата претенция е разрешен с влязло в сила определение и отделно, с оглед твърдението на „Пи Маркет“, че е титуляр на процесното вземане на самостоятелно основание, счита, че има правен интерес да води установителен иск, без значение дали вземането е погасено или не. Претендира присъждане на сторените разноски.

Въззивните жалби са редовни по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадени са в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от активно легитимирани лица срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Необжалвалият другар на въззивниците „Глас голд груп ЕУ“ ЕООД не е упражнил право да се присъедини към жалбите и не изразява становище.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността на обжалваното първоинстанционно решение, по неговата допустимост в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че обжалваното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.

По отношение на допустимостта на първоинстанционното съдебно решение, съставът на въззивния съд намира следното:

3

ВРС е бил сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено в отношенията между ищеца „Интейк“ ЕООД и ответниците „КНМ Груп“ ЕООД, „Пи Маркет“ ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, че ищцовото дружество е носител на вземане за сумата от 1 930,59 лв. представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-про продажби“ АД фактура № **********/9.11.2011г. прехвърлено от ответника „КНМ груп“ ЕООД на „Интейк“ ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014г., за което има издаден изпълнителен лист, на осн. чл.124 от ГПК.

Твърди се, че за вземането по фактурата „КНМ Груп“ ЕООД предявило иск срещу „Енерго-про продажби“ АД, по който било образувано гр.д.№ 9787/2014г. на ВРС, като в хода на делото „КНМ Груп“ ЕООД прехвърлило вземането си на „Интейк“ ЕООД.

Претенцията била уважена и на 03.12.2018 г. в полза на „КНМ Груп“ ЕООД бил издаден изпълнителен лист за събиране на сумата. След приключване на съдебния спор и снабдяването си с изпълнителен лист, вместо да легитимира цесионера с право на принудително изпълнение по прехвърленото вземане, цедентът предоставил титула на ответника „Пи Маркет“ ЕООД, който го използвал като взискател за да образува производството по изпълнително дело 20197180400221. Ищецът заявява, че в качеството му на цедент по договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. „КНМ Груп“ЕООД е уведомил длъжника за цесията в полза на ищеца на 26.10.2014г., а в последствие със спогодба-анекс от 23.12.2014г цедентът е потвърдил, че все още е титуляр на процесното вземане. Като сочи, че уведомяването на длъжника за другата цесия е извършено едва на 20.01.2015г, ищецът счита, че договорът за втората цесия в полза на взискателя „Пи Маркет“ ЕООД е антидатиран за да увреди интереса на първия приобретател, като се удостовери дата на сключване преди датата на цесията, ползваща ищеца. Отделно посочва, че претенции да е придобил същия дълг има и ответникът „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, който също участвал в спогодбата, като посредник между цесионер и цедент и встъпил като солидарен длъжник на всеки от тях.

Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения установителен иск. Преценката дали е налице правен интерес у ищеца, която съдът извършва служебно, е конкретна и се извежда от фактическите твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права и от характера на спорното право. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. При констатация, че той е недопустим, следва да прекрати производството по делото.

Настъпването на обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от предявяване на иска следва да бъде съобразено от съда при условията на чл. 235, ал.3 от ГПК.

По възраженията на ответниците за недопустимост на иска, въведени с отговорите на исковата молба, е налице произнасяне с определение № 2196/30.07.2020 г. по ч.т.д. № 1817/2020г. по описа на ВОС, ТО. Прието е от състава на ВОС, че защитата на ищеца не е 4 ограничена от силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. 9787/14, което действа между ответника („Енерго Про Продажби“ АД) и ищеца („КНМ Груп“ЕООД), но не и между самите претенденти – приобретатели на материалното право и техния праводател.

Предмет на настоящото дело е притежанието на дълг, за който спорят трима цесионери като интересът е обоснован самостоятелно спрямо всеки от посочените от ищеца ответници.

Спорът не е за изпълнението на задължението на цедента по договора му с ищеца, а за прехвърлителния ефект на цесиите, легитимиращи всеки от претендентите. Затова и искане за установяване на титулярство, а не за осъждане на цедента или длъжника, е съответно на изложените в исковата молба спорни обстоятелства.

Предявяването на установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК е допустимо, само когато с установителното решение може да се постигне целения правен резултат и не ще се наложи да се води след това друг иск. Ищецът има възможност за избор на път за защитата на накърненото си субективно материално право, но при спазване на основните принципи на гражданския процес, един от които е принципа на процесуална икономия. Ето защо преобладаваща е съдебната практика, при която е възприето разбирането, че липсва правен интерес от воденето на установителен иск, когато спорното право може да бъде защитено чрез осъдителен или конститутивен иск.

В случая, от представените за първи път пред въззивния съд доказателства се установява, че правото на принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист вече е реализирано в цялост и вземането предмет на спорната цесия е погасено.