Решение № 284 от 25.07.2016, Районен съд - Карлово

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………… гр. К., 25.07.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав на двадесет и първи юни две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ПОПОВА

Секретар: А.Г. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

173 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 127, ал.2 от СК.

Производството е по иск с правно основание член 127, ал.2 от СК вр. с чл. 59 и чл. 143, ал. 1 и 2 от СК.

ИЩЕЦЪТ Х.Г.Д. с ЕГН ********** *** лично и в качеството на майка и законен представител на малолетната С.М.С., родена на ***г. с ЕГН ********** твърди, че с ответника М.С.М. нямали сключен граждански брак, живеели на семейни начала в дома му в село М., община П.Б. от 2009г. и от съжителството си имали родена дъщеря С.М.С., родена на ***г. с ЕГН ********** - малолетна, видно от Акт за раждане № *****. Преди да се роди дъщеря им отношенията между двамата били нормални, но впоследствие започнали проблемите. След раждането на С. се установило, че тя има вродено заболяване с диагноза: ** *******, видно от епикриза от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД П., Клиника по неврохирургия с И.З. № 8241/ 104 и се наложила операция, когато детето било на три месеца. След още три месеца се наложила втора операция на С., видно от епикриза от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД П., Клиника по неврохирургия с И.З. № 29475/ 424 с диагноза: ***************, които две операции ищцата заплатила с помощта на майка си. Ответникът казал, че няма парични средства за тях. След време била възстановена част от сумата, която ответникът прибрал и използвал само за себе си. Заявил, че средствата са му нужни за закупуване на кола и други нужди, без да се интересува от интересите на детето си. През времето, когато ищцата ходела по болнични заведения и търсела помощ и начин да лекува детето, бащата не се интересувал и не полагал грижи за дъщеря си. Ищцата правела всичко сама и с помощта на майка си. По време на съжителството си с ответника имали многократни спорове относно неговото отношение към детето. Ответникът я тормозел и взема парите от майчинството, помощите и детските, и ги използвал да се черпят с негов приятел, докато тя се тормозела как да лекува детето си и да направи най-доброто за подобряване неговото здравословно състояние. Многократно се прибирала с детето в К. при майка си, но ответникът идвал и се молел да се върне като обещавал, че ще се поправи. Бездушното отношение на ответника не се издържало и след Великден през 2012г., ищцата взела дъщеря си и заживели в жилището на майка й в град К.. От раждане на дъщеря им до момента само тя се грижела за нея и за специалните медицински грижи от които се нуждае. В момента живеела в град К. на ул. „*** ***“ № 38 в жилището на нейната майка и работела на постоянна работа във фирма „С.“ ЕООД гр. П., разполагала с финансови средства да се грижи за дъщеря си. Ответникът живеел в село М., община П.Б. и не се интересувал от съдбата на дъщеря им, не полага никакви грижи за нейното отглеждане и възпитание, не плащал никаква издръжка, необходима за най-елементарните и нужди. Освен това живеел с друга жена на семейни начала и напълно се дезинтересирал от тях. Ищцата разполагала с финансови възможности и жилище и имала прекрасни възможности за упражняване на родителските права върху С.. Ответникът също трябвало да поеме част от разходите по отглеждането й. той работел и разполагал с финансови средства като можел да заплаща издръжка в размер на 130 лева без това да му създава особени трудности. Предвид обстоятелството и, че от раждането на дъщеря им ответника не се интересувал от състоянието й, не полагал грижи за отглеждането й и не е давал парични средства за детето, следвало да бъде осъден да заплати издръжка и за минало време за период от една година назад от датата на подаването на исковата молба 19.02.2016г. в размер на 130 лева месечно.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да й предостави упражняването на родителските права върху детето С.М.С., родена на ***г. с ЕГН ********** и да определи местоживеене на детето с нея, да определи на бащата режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния ден и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката. Да осъди ответника да и заплаща като на майка и законен представител месечна издръжка в размер на 130 лева, считано от предявяване на иска – 19.02.2016г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Да заплати издръжка за минало време в размер на 130 лева месечно за периода от 19.02.2015г. до предявяване на иска.

ОТВЕТНИКЪТ М.С.М. с ЕГН ********** *** оспорва исковете изцяло. Твърди, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината. Не било вярно, че не проявява интерес към дъщеря им С. и не полага грижи за отглеждането й. Действително, след раждането й се оказало, че детето има заболяване и се наложило лечение. Но не отговаряло на истината, че не се грижил за детето, като ищцата и нейната майка заплатили операцията. Дори в селото, в което живеел хората събирали пари за да им помогнат. Не отговаряло на истината и че след като била възстановена част от сумата за лечението, взел парите и си купил кола. Действително с парите купили кола, защото операциите на детето минали, но я избрали и купили заедно с ищцата. Тя нямала нищо против това, макар че след като се разделили заедно с баща й и сестра й ходели в неговото село да вдигат скандали и да искат колата. Неверни били твърденията, че не проявявал интерес и грижи за детето ни. Докато живеели заедно участвал активно в отглеждането на дъщеря им, а след като се разделили редовно ходел да я вижда. При всяко посещение купувал дрешки и други неща, необходими за едно дете. Винаги, когато имал възможност я вземал при него. За последен път детето взел детето през месец януари тази година. От както се е родило детето винаги помагал с каквото мога за отглеждането й. След като майка й решила да го напусне, я виждал по-рядко по тази причина, но не се дезинтересирал от детето и винаги когато можел ходел да го види и му купувал неща, които смятал, че са необходими.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.

ПО ДЕЛОТО е приет за съвместно разглеждане насрещен иск, предявен от М.С.М. против Х.Г.Д..

ИЩЕЦЪТ по насрещния иск твърди, че през

2012г. Х.Д. напуснала семейното им жилище, находящо се в с М., обл. С.З. и се прибрала заедно с дъщеря им С. ***, където живеела в жилището на майка си.

Напуснала го по нейно желание, като взела и детето със себе си. От тогава до сега тя се опитвала да създава проблеми като затруднява срещите с дъщеря му.

Дъщеря им имала вродено заболяване и се нуждаела от доста грижи. Въпреки това, ищецът редовно посещавал детето си и винаги му купувал дрехи и други нужни за израстването му неща. Ответницата живеела в жилището на майка си, там нямало всички необходими удобства, които са нужни за нормалното израстване на детето.

Ищецът живеел в самостоятелно жилище, работел на постоянен трудов договор, редовна смяна и получавал добро за страната ни трудово възнаграждение. Счита, че за детето ще е много по-добре да живее с него. Можел да му осигури много по-добри битови условия, разполагал и с достатъчно финансови възможности за да задоволява нуждите му. Работата на редовна смяна давала възможност да отделя нужното време за детето. Действително в момента живеел с друга жена. Тя познавала детето и винаги, когато го вземал при себе си се отнасяла добре, помагала на ищеца в грижите за С., нямало проблем да са двете заедно. Жената, с която живеел обичала детето му и щяла да му помага в грижите за него. В разходите по отглеждането на детето следвало да участва и неговата майка. Същата работела, била в трудоспособна възраст и имала финансова възможност да заплаща издръжка за отглеждането на дъщеря им в размер на минималния определен от закона размер, без това да й създава финансови затруднения.

МОЛИ съда да постанови решение, с което с което да му предостави упражняването на родителските права върху детето С.М.С., родена на ***г. с ЕГН ********** и да определи местоживеене на детето с негоя, да определи на майката подходящ режим на лични контакти с детето. Да осъди ответницата да му заплаща като на баща и законен представител месечна издръжка в минималния предвиден в закона размер, считано от предявяване на иска – 04.07.2016г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОТВЕТНИЦАТА по насрещния иск го оспорва.

Твърди, че обстоятелствата, на които той се основава не отговарят на истината.

Напуснала семейното жилище в с. М., обл. С.З. заедно с дъщеря си защото не намирала никаква подкрепа от ищеца и била подложена на тормоз от него. Подкрепа и помощ намирала само при майка си в град К. и поради тази причина нееднократно се прибирала да живее с детето си при нея. Ищецът я тормозел системно физически и психически. Нееднократно й нанасял побой в пияно състояние в присъствието на детето. Побоя след Великден 2012г. бил най-тежък. Като се прибра вкъщи пиян, М. започнал да й иска пари от парите на детето, за да си купува цигари и алкохол и да ходи по заведения, да пие с приятели, твърдял, че му трябват за да отиде на работа. Тогава започнал да ответницата удря много жестоко и побоят преминал в душене. С много молби от успяла да избяга в другата къща - пристройка при баща му, който я спасил като ударил сина си, за да се осъзнае какво прави. Ответницата се обадила на сестра си, която отишла с микробус, с който ищцата се прибрала в град К.. Не отговаряло на истината твърдението, че създавам проблеми и затруднения на ищеца да вижда или взема С..

Твърди, че сама му казвала да идва, но той не проявявал интерес тъй като живеел с друга жена, която имала свои деца. В случаите, когато я вземал, ищецът не обръщал внимание на детето, а поведението на жена му било укоримо, дори нечовешко. Когато през 2015г. ищецът пожелал да вземе С. за рождения й ден на 30.10, детето споделило, че новата жена я бие и се страхува да отиде при баща си. Ответницата потърсила ищеца по телефона за информация, но той отрекъл подобно поведение от страна на жена си. Не отговаряло на истината твърдението на ищеца, че редовно посещава дъщеря си и и носи подаръци и дрешки. Донесъл едно яке и една кукла през 2015г., за разлика от баща си, който отишъл да види внучката си за новата 2014-2015г. и занесъл подаръци и дрешки. Не отговаря на истината твърдението на ищеца относно съгласието й за закупуване на кола. Ответницата била в болница в гр. К. и направила аборт в деня, когато я накарал да изтегли възстановените пари от операцията на С.. Тези пари били преведени по сметката на вуйчото на ответницата и след като ги изтеглила, М. ги взел и купил кола по свой избор и на свое име. Ответницата била категорично против, той като ищецът нямал шофьорска книжка и имал множество нарушения по ЗДвП. Вярно било, че жителите на М. събирали пари, за да им помагат за С., но парите не били използвани за нея, а ищецът си купил мотор, който управлявал без да има съответното свидетелство за правоуправление.

Не отговаряло на истината твърдението на ищеца, че може да осигури по-добри условия за живот и да задоволи нуждите на С., тъй като тя посещавала специализирано учебно заведение според нейните потребности на 5 км от град К., в съседния гр. С., като всяка сутрин идвал специализиран превоз да я вземе от вкъщи и вечер я връщал, а в с. М. и в близост до него няма такова учебно заведение. Най-близкото такова било в гр. К. на 30 км. Не отговаряло на истината твърдението на ответника, че през месец януари тази година С. е била при него в с. М.. След като получил нейната исковата молба по настоящото дело, ищецът отправил заплахи на 09.03.2016г. сутринта по телефона с думите: „Какво правиш, какви се тези неща, защо си подала молбата в съда, какви са тези призовки, внимавай, че ще ти се случи нещо лошо. След това затворил телефона, без ответницата да може да каже нищо. Тъй като се уплашила за живота и здравето си, и за тези на дъщеря си и майка си, подала жалба в Районна Прокуратура К. с вх. № 281000-3376/2016г., по която била извършена предварителна проверка. Вследствие на проверката били предприети превантивни мерки на основание чл. 65 ал.2 от ЗМВР. Предвид гореизложеното счита, че ищецът няма необходимия родителски капацитет, осъждан е за престъпления, няма необходимите битови условия, не може да задоволи адекватно нуждата от специализирано учебно заведение. Не на последно място привързаността на С. към ответницата и евентуалното й преместване, нямало да й повлияе добре.