Решение № 3436 от 28.08.2019, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3436

28.08.2019г.

Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд ХV граждански състав

На двадесет и осми август две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание на двадесети август 2019 г. в следния състав:

Председател:ДЕСИСЛАВА

КАЦАРОВА

Секретар:Росица Марджева

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 2343 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр.с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът

С.Г.Д., ЕГН:

********** ***. „М. Х.“ №**, твърди, че със Заповед №******** г. й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ от *****Б. Л. И. на ОУ „Петър Бонев", гр. Перущица, БУЛСТАТ: *********, ул. „Христо Ботев" №7.

Заявява, че е работила като ****

**** **** в същото училище от 22 г. През **** била уволнена от *****Б. Л. на ОУ „Петър Бонев". След решение на съда била възстановена на работа от *******г.

На ******г, при ПТП **************** –

А. Д.

На 04.09.2018г., след лятната ваканция на учениците, тя се явила на работа за началото на новата учебна година. Още при явяването й в училището към нея от страна на *****Б. Л. И., негови *** и *** усетила неприязнено отношение. Ежедневно й се връчвали различии документи, издадени от *****на училището.

Разпореждането било да ги подпише веднага, същото било придружено с обяснението от съответния служител на училището, че трябва да ги подпише, без да й се даде възможност да прочете текста на съответния документ. Въпреки нейната реакция и желанието да се запознава със съдържанието на съответните документи, описани в уволнителната заповед, на нея й било отказвано и поради тази причина тя не ги подписвала. На нея никой не й е връчвал искане за даване на обяснение на основание КТ.

За цитираните в атакуваната заповед дисциплинарни нарушения, твърди, че не ги е извършила, описанието им не отговаря на фактите и обстоятелствата от действителността. Твърди, че с описаните по-горе действия на *****и на служители на училището тя била умишлено тормозена, предизвиквана, обиждана и в крайна сметка смята, че с нея се отнасяли като ненужен техен колега и **** на училището я дискриминирал по всякакъв повод, използвайки властта си и принуждавайки колеги по същия начин да се отнасят с нея.

По повод на тези действия и на това силно негативно и неприязнено отношение към нея, тя се обърнала към Районна прокуратура Пловдив с жалба против тези действия. От прокуратура препратили жалбата към РИО - Пловдив. От там препоръчали двамата с *****на училището да седнат и колегиално да си изяснят има ли проблеми между тях. За съжаление такъв разговор не бил проведен. Вместо това ***** И. внесъл жалба против нея до Районен съд – Пловдив и било образувано ЧНД №***** г. С решение на съда жалбата на *****била отхвърлена.

Атакуваната в настоящото производство заповед й била връчена преди произнасянето на съда по частното дело.

Счита, че ***на училището с тази заповед превишил своите правомощия с издаването й, доказал авторитарния си начин на управление на училището и смята, че е целял преднамерено, за втори път да я уволни.

С оглед изложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени заповедта за дисциплинарно уволнение като незаконосъобразно, ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ да й бъде изплатено обезщетение за времето, през което е останала без работа, смятано от 11.12.2018г. – 11.05.2019 г. В размер на 5794лв. Претендира разноски.

Приложени са доказателства, направени са доказателствени искания.

В дадения му срок ответникът депозира отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, като оспорва и фактическите твърдения в исковата молба. Ищцата твърди, че оспорената от нея Заповед № ********г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „*****", е незаконосъобразна. Във връзка с това претендира сыцата да бъде отменена, тя да бъде възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност и да й бъде изплатено обезщетение за времето, през което е останала без работа- от 11.12.2018г. до 11.05.2019г.

Твърденията на ищцата са изцяло неоснователни, поради което моли съда да ги остави без уважение, а атакуваната от нея Заповед за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово правоотношение, да потвърди като законосъобразна и правилна.

Моли да се има предвид, че в обстоятелствената част на исковата молба не се съдържа нито едно твърдение или възражение, пряко насочено към оспорване на което и да било от конкретните основания за налагане на дисциплинарното наказание на ищцата, нито към опровергаване на изложените в заповедта факти и твърдения за извършени от ищцата конкретни нарушения на трудовата дисциплина. Вместо това, ищцата само бланкетно заявява, че не е извършила описаните в заповедта нарушения, без да навежда нито конкретни доводи, нито конкретни доказателства в подкрепа на това си твърдение, като въвежда в предмета на делото напълно неотносими към конкретните основания за налагане на дисциплинарното й наказание твърдения, нямащи никакво отношение към законосъобразността на атакуваната от нея уволнителна заповед. Заявява, че не отговаря на истината нито едно от твърденията в исковата молба за наличието на специално отношение от страна на *****на ответното училище, негови ****и а*** спрямо ищцата, нито в посочения от нея период - след лятната ваканция на 2018г., нито в който и да било друг период от време. Както *** на училището, така и всички останали работници и служители в образователната институция, са проявявали към ищцата същото лично отношение, което са проявявали и към всеки друг работник или служител.

Отношенията между всички работници и служители, и между тях и ръководството на училището, почиват на принципите на колегиалност и взаимно уважение, в резултат от което в учебното заведение не са налице междуличностни конфликта и неразбирателство, както в личностен, така и в професионален план. Дори и в определени момента да са възниквали в известна степен по-остри противоречия между служители, по определени въпроси от професионален и поведенчески характер, незабавно са били полагани усилия същите да бъдат своевременно разрешавани, за да не прерастват в междуличностни конфликти и да не дават повод за трайно или преднамерено отрицателно отношение към определен работник/служител в училището.

Всъщност, в рамките на образователната институция по-скоро е налице основание други работници/служители да се чувстват засегнати от отрицателно отношение от страна на ищцата към тях, а не обратното. За това свидетелства доклад от ***на Комисията по етика в учебното заведение /вх. № ********/, и приложения към нея Протокол № ******г., от които е видно, че на ******г. Комисията е разгледала пет броя жалби против ищцата от страна на други работници/служители, въз основа на което е приела, че същата с поведението си е нарушила чл. 35 и чл. 41 от Етичния кодекс, третиращи дължимото й поведение като ***** и колега. Ако в исковата си молба ищцата има предвид тези жалби като проява на лично отношение към нея, очевидно е, че това не са прояви на преднамерено лично отношение към нея от страна на колегите й, тъй като жалбите са законова форма за повдигане на определени въпроси към ръководството или към колегиални органи на учебното заведение, които при разглеждането им са се оказали и основателни.

Всъщност, твърдението на ищцата за наличието на „специално отношение" към нея по никакъв начин не кореспондира с предмета на делото и по никакъв начин не следва въобще да бъде коментирано в настоящия казус, тъй като нито ищцата твърди, нито пък се установява от съдържанието на оспорената от нея заповед, така описаното от нея отношение на *****или на други служители на училището да е дало основание за налагане на дисциплинарното наказание „******", дори и такова отношение да е било налице. В уволнителната заповед са описани конкретни действия и/или бездействия на ищцата, които по обективното си съдържание покриват хипотези на дисциплинарни нарушения, даващи основание за налагане на дисциплинарно наказание, което пък при съвкупната преценка на тежестта им е определено именно в наложения със заповедта вид - „**********".

Всички те представляват обективни нарушения на трудовата дисциплина, които произтичат пряко от поведението на ищцата, а не от поведението или отношението на други работници/служители, или пък на *****на училището към нея.

Напълно неверни и неотносими към спора са и твърденията на ищцата за „ежедневното връчване на документи, издадени от *****на училището", както и твърдяното от нея „разпореждане веднага да ги подпише", „без да й се дава възможност да прочете текста на съответния документ", поради което тя твърди че не ги е подписвала. В процеса на възлагане и изпълнение на задълженията на ищцата като **** **** **** в ответното учебно заведение, действително се налага ежедневно да й бъдат предоставяни документи, работни материали, учебни планове, заповеди за възлагане и/или уточнение на конкретни задължения, свързани с изпълнение на работата й и т.н. Това обаче представлява част от ежедневните служебни взаимоотношения между работниците/служителите, от една страна, и ръководството на учебното заведение, от друга, без чието извършване е невъзможно да се осъществи въобще учебният процес. Ищцата действително отказвала да получава каквито и да било документи, от когото и да било в училището, дори и от свои колеги, с което нееднократно е създавала изключителни затруднения при администрирането и на учебния процес. Тя е заявявала отказите за получаване на документи преди въобще да й бъде обяснено какъв документ и по какъв повод й се връчва, дори и тогава, когато е ставало въпрос за документ, пряко касаещ осъществяваната от нея педагогическа дейност и работа с децата. Ищцата никога не е заявявала желание първо да прочете документите и тогава да ги подпише, а напротив-директно е заявявала, че няма да получи никакви документи, нито преди, нито след запознаване с тяхното съдържание.

В подкрепа на казаното, с отговора на исковата молба представя писмени документи, от които е видно, че ищцата е отказала да получи и подпише дори и справката за прието уведомление до НАП по чл. 62, ал. 5 от КТ за възстановяването й на работа след отмяна на предходната й заповед за дисциплинарно уволнение, както и на декларацията, че са й предоставени за запознаване правилника за вътрешния трудов ред, правилника за устройството и дейността на училището и Етичния кодекс на училищната общност. Същото се случва и с длъжностната й характеристика, със Заповед № ********., регламентираща задълженията на *****ите по време на свободните им часове, както и със Заповед № ************ г. относно начина на провеждане на свободни часове в училището.

Предвид на това, моли съда да приеме, че неполучаването на документи от страна на ищцата, включително и тези, описани в уволнителната заповед, съставени и връчени й във връзка с налагането на дисциплинарното наказание, не е резултат от целенасочени действия на ръководството или персонала на училището, а е резултат от трайното и последователно поведение на ищцата, изразяващо се в постоянни безмотивни откази да получи каквито и да било документи, предоставяни й в рамките на осъществяваната от нея дейност в училището. Въпреки безмотивните й откази да получава документи, почти във всички случаи на откази, документите, предназначени за нея, са й били прочитали на глас, поради което дори и при условията на отказ да ги получи, ищцата е била запозната с тяхното съдържание и е имала възможност да изрази становище или да оспори тяхното съдържание, ако не е била съгласна с него.

Категорично невярно е и твърдението на ищцата, че е била „умишлено тормозена, предизвиквана, обиждана...", както и че с нея са се отнасяли „като ненужен техен колега", а *** я е „дискриминирал по всякакъв повод, използвайки властта си и принуждавайки колеги по същия начин да се отнасят с нея".

*** на училището с никакви свои действия или бездействия не е проявявал каквито и да било форми на тормоз, предизвикване или обида спрямо ищцата. Всичките му действия са били извършвани изцяло на професионална и колегиална основа, всяко негово действие спрямо ищцата е било в рамките на професионалните му задължения като *** на учебно заведение, а всичко, което е изисквал като поведение от страна на ищцата, е било в качеството й на ***** и лице, отговорно за здравето, живота и образованието на децата, за които тя е била призвана да се грижи и да обучава. Отношението на *****към ищцата е било еднакво с това към останалите работници и служители в училището, а по какви критерии ищцата е възприела наличието на „специално" отношение към нея, е въпрос, който вероятно намира оправдан отговор само във възприятията на ищцата, тъй като не намира опора в нито един писмен документ.

Разпечатката съдържа 40 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3dcab816-d761-4660-bc3a-812651e37166