Определение № 82 от 27.04.2022, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Бургас, 26.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно частно търговско дело № 20222001000052 по описа за 2022 година

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „К.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1202, район О., бул. „С. № 188, вх.Б, ап.офис 20, представлявано от С. К. – управител, с адрес за връчване:

София 1000, ул. „Д.“ № 1, ет.5, офис 9 - адв. Вл. М., против Определение № 261677/ 1.11.2021 г., постановено по т.д. № 73/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба се поддържа, че този съдебен акт е неправилен и се въвежда искане за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Излагат се съображения, че по силата на Договор за прехвърляне на вземане от 15.11.2021 г., частният жалбоподател е придобил качеството на кредитор на „С. С.“ ЕООД (н.), което е породило необходимата активна процесуална легитимация да поддържа установителния иск, по който прекратеното производство е било образувано.

Апелативен съд Бургас, след като се запозна с частната жалба, писмените доказателства, обстоятелствата по делото и съобрази закона, за да се произнесе, намира за установено следното:

Производството по т.д. № 73/ 2020 г. по описа на Окръжен съд 1

Бургас е образувано по искова молба на „К.“ ЕООД, с правно основание чл.694, ал.3 ТЗ и искане за приемане за установено, че не съществуват индивидуализираните в молбата вземания на „Д. п. г. ООД към „С. С.“ ЕООД (н.), т.е. частният жалбоподател – предявил вземания в несъстоятелността на последното дружество, е повдигнал спор относно съществуване вземането на друг кредитор. Вземанията, предявени от ищеца „К.“ ЕООД, не са били приети в несъстоятелността – включени са били в списъка на неприетите вземания, и той е контестирал това решение в рамките на развиващото се, успоредно с настоящото, т.д. № 79/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас.

Горепосоченото дело е приключило с Решение № 165 от 14.05.2021 г., за отхвърляне на предявения установителен иск, потвърдено с Решение № 53 от 4.10.2021 г. на Апелативен съд Бургас. С горното, спорът относно качеството на кредитор на „К.“ ЕООД в несъстоятелността на „С. С.“ ЕООД (н.), с вземанията, предмет на исковата молба по т.д. № 79/ 2020 г. е разрешен с окончателност.

Поддържа се от жалбоподателя, че по силата на договор за цесия от 15.11.2021 г., представен с частната жалба, той е придобил вземане срещу несъстоятелния длъжник, с предходен титуляр „С. П.“ ЕООД, представляващо разноски по решение по арбитражно дело, постановено на 4.11.2019 г., спорът относно валидността на същото, в осъдителната му част, е разрешен с неподлежащо на обжалване Решение № 49 от 21.04.2021 г. на ВКС. Поради горното, се претендира да се приеме, че жалбоподателят се легитимира като кредитор в несъстоятелността и изводът за противното на съда от първа инстанция е неправилен.

Настоящият апелативен състав отбелязва, че транслативният ефект на договора за прехвърляне на вземане е настъпил на датата на сключването му – 15.11.2021 г. и от този момент вземането е преминало от патримониума на цедента в този на цесионера, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, по изрично закрепената договорна воля – чл.2 от съглашението, възпроизвеждаща нормата на закона – чл.99, ал.2 ЗЗД. Новият кредитор встъпва в несъстоятелността на мястото на стария такъв, като я заварва в състоянието, в което производството се намира, без да може ретроактивно да интервенира спрямо процесуални възможности, които е следвало да бъдат упражнени в определен преклузивен срок. Правото да се 2 оспори вземане на друг кредитор не се „възкресява“ с прехвърлянето на вземането на нов носител. Обратното би означавало да се допусне ненамираща нормативна опора привилегия на нов кредитор да заобиколи преклузията на права в несъстоятелността, като оспори приети до момента вземания, относно които е нямало подадено възражение.

Качеството кредитор в несъстоятелността не е абстрактно понятие, то е неразривно свързано с конкретното вземане, което се претендира. В хипотеза, каквато е настоящата, когато първоначалният носител на вземането не е упражнил правомощието си да възрази в законния срок относно правата на друг кредитор, възможността титуляр на това вземане да оспори списъка и оттам да упражни отрицателния установителен иск е изчерпана. Новият носител е обвързан от това правно положение, без да може фактът на придобиване на вземането да се зачете като новонастъпил в рамките на процеса правнорелевантен факт, както се поддържа в жалбата, по изложените съображения относно свързаността на качеството – кредитор с конкретното вземане, за което правото на оспорване е изчерпано.

Всичко гореизложено обосновава извода, че производството по установителния иск подлежи на прекратяване, поради липса на положителна процесуална предпоставка за неговото развитие и изводът на съда от първа инстанция в този аспект следва да бъде подкрепен. Частната жалба се явява неоснователна и следва се остави без уважение.

Налице са предпоставките за потвърждаване на постановения атакуван съдебен акт на първоинстанционния съд.

Водим от изложените съображения, Апелативен съд Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261677/ 1.11.2021 г., постановено по т.д. № 73/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4