Решение № 158 от 12.10.2021, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Административно наказателно дело 829/2021
- Вид
- Решение № 158
- Подписан
- 12.10.2021
- В сила
- 12.11.2021
- Състав
- Николай Иванов Кирков
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185,ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 158 гр. Ямбол, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ в публично заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Николай Ив. Кирков при участието на секретаря В. Г. Г. като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно наказателно дело № 20212330200829 по описа за 2021 година за да се признесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по жалба на „*** „ЕООД гр.Ямбол ,Е**** против наказателно постановление № 581591-F-610435/ 29.06.2021, издадено от началник отдел „Оперативни дейности -Бургас, с което на дружеството за нарушение на чл.33,ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006г на МФ, на основание чл.185,ал.2 ,изр. 2 ,вр.чл.185,ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба. Релевира доводи, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, а именно противоречие между посочената за нарушена правна норма и приложената санкционна разпоредба.
Алтернативно се прави искане наложената санкция да се да се намали в предвидения минимален размер.Претендират се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна , чрез процесуалният си представител, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено оспореното наказателно постановление и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
1
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 19.04.2021г. в 12.19 часа служители на ТД на НАП-Бургас извършили проверка в търговски обект –„Траурна агенция“, находяща се в****, стопанисвана от дружеството – жалбоподател.Първоначално свид. Г. извършила контролна покупка, която била регистрирана и отчетена ,чрез фискалното устройство.След това инспекторите пристъпили към засичане на касовата наличност, като за целта бил изведен дневен отчет от фискалното устройство.От него се установило ,че разчетената касова наличност в ФУ е в размер на 57 лв.“, а служебно въведени и служебно изведени суми във ФУ са в размер на „0,00“ лева“ .В хода на проверката се извършило и преброяване на паричните средства и се установило ,че те са в размер на 751,86 лв.Причината за разликата в паричните средства свид. Н.Б. – служител в погребалното бюро обяснила ,че се дължи на предоставени от клиенти пари за заплащане на ритуал и др. в гробищен парк.Бил съставен и протокол за извършена проверка.
На 28.04.2021г. в присъствието на законния представител на дружеството свид.Г. съставила АУАН за нарушение на чл.33,ал.1 от Наредба Н 18/2006г. на МФ., в който било посочено ,че неотразената във фискалното устройство сума е в значителен размер, като посоченото нарушение е свързано с неотразяване на приходи, доколкото разликата се явява положителна и сочи за очевидни постъпления в касата, които не са регистрирани.
Акта бил подписан от законния представител на дружеството със възражения ,че сумата в касата са лични средства,оставени за оборотни разходи.
В последствие на 29.06.2021г. при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели, като и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Решаващият състав намира ,че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.Налице е противоречие между фактическото описание на нарушението и неговата юридическа квалификация и приложената санкционна разпоредба.В хода на административно наказателното производство и актосъставителят и АНО са приели ,че дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.33,ал.1 от Наредба № Н-18 2 на Министерство на финансите. Тази разпоредба касае случаите, извън продажбите, като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Същевременно обаче както актосъставителя ,така и наказващия орган са приели ,че в следствие на установеното нарушение е настъпило неотразяване на приходи,т.е. посочената сума е в резултат на продажби, които не са отчетени, доколкото дружеството може да реализира приходи единствено от продажба на стоки и услуги.
В случая посочената правна квалификация категорично не съответства на описателната част на нарушението , като по този начин се е получило противоречие между обстоятелствената част на акта за установяване на административното нарушение и на наказателното постановление.Същото е недопустимо, тъй като води до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, което винаги е съществено нарушение на процесуалните правила и води до отмяна на наказателното постановление.
На следващо място според настоящия съдебен състав с оглед на описанието на нарушението неправилно е посочена и санкционната норма на чл.185,ал.2,изр. 2 ,вр. ал.1 от ЗДДС.Същата сочи ,че извън вън случаите по, ал. 1 (лице, което не издаде документ по чл. 118, ал.
1 ЗДДС) на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по, ал. 1. След като самият наказващ орган е преценил ,че разликата в касовата наличност се дължи на продажби, което е довело до неотразяване на приходи е следвало да бъде приложена в случея санкционната разпоредба на чл.185,ал.2 ,изр. първо ,съгласно която имуществената санкция за юридически лица и еднолични търговци е в размер от 3000 лв. до 10 000 лв.
Следователно е налице неправилно приложение на материалния закон, свързано с налагане на санкция ,несъответстваща на извършеното нарушение което ,води до незаконосъобразност на НП.
П о тези съображения съдът намира, че жалбата е основателна и атакуваното НП, като неправилно, следва да се отмени.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. се явява основателно .
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт ,както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа издал отменения акт.
За това съдът като съобрази и чл.18,ал.4 от Наредбата № 1 от 09. 07.2004г. за минималните 3 размери на адвокатските възнаграждения,предвиждащ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението да е 300 лв.прие ,че сумата следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 581591-F-610435/ 29.06.2021, издадено от началник отдел „Оперативни дейности -Бургас, с което на „***„ЕООД гр.Ямбол ,**** за нарушение на чл.33,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ, на основание чл.185,ал.2 ,изр.
2 ,вр.чл.185,ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА НАП-София да заплати на ****„ЕООД гр.Ямбол ,****сумата от 300 лв.
,представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4