Определение № 81 от 17.02.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 81 гр. В., 17.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500058 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Чл.420 ал.3 ГПК .

С Определение № 439 от 21.11.2025 г. по ч.гр.д. № 20251310100775 по описа на Районен съд – Б. на основание чл. 420 ал. 1 изр.1 ГПК е спряно изпълнението на Заповед изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК Рег. № 530 / 26.09.2025 г. и следващите я : изпълнителен лист - Рег. № 323 / 26.09.2025 г. и Изпълнителен лист Рег. № 93/26.09.2025 г. , издадени по ч.гр. д. № 775/2025 г. на Районен съд-Б. , като по втория изп. лист е образувано и изпълнително дело № 1871/2025 г. на ДСИ при СРС, срещу длъжника "Диджитъл Тъхнолъджи Сентър Комерцбанк АГ"клон София КЧТ ЕИК: 206042556.

Срещу определението е подадена частна жалба вх.№181/13.01.2026 г.от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в несъстоятелност,ЕИК 831184677, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Дебър“ № 17, представлявано от А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно осъществяващи правомощията на синдици, съгласно Решение № 196 от 13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, чрез адвокат Й. Ш., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Дебър“ № 17 .

Поддържа се ,че обжалваното определение е неправилно по следните съображения:

За да приеме, че молбата с вх. № 44478 от 18.11.2025 г. на „Диджитьл 1

Технолъджи Сентър Комерцбанк АГ клон София“ КЧТ по чл. 420, ал. 1 ГПК е основателна, съставът на Районен съд - Б. бил приел на първо място, че същата е допустима, въпреки че е подадена преди да започне да тече срокът за подаването й. Съдът бил посочил, че липсата на проведена изрична процедура по уведомяване на длъжника за издадената заповед, респективно липсата на образувано изпълнително дело въз основа на нея били без значение, тъй като за длъжника бил налице правен интерес от защита единствено като резултат от инцидентното узнаване за издадената заповед.

Този извод на съда бил неправилен.

Твърди се ,че целта на разпоредбата на чл. 420 ГПК била да бъде предвидена възможност за защита на имуществената сфера на длъжника от неправомерно засягане при допусната материално незаконосъобразна принуда, преди установяване със сила на пресъдено нещо на дължимостта на инкорпорираното в заповедта вземане в производството по чл.422 ГПК и именно като гаранция за длъжника, в случай че тази дължимост бъде отхвърлена от съда.

Определението за спиране по чл. 420 ГПК по същността си имало защитна и обезпечителна функция спрямо материално незаконосъобразен изпълнителен процес, при който взискателят ще е получил, а длъжникът ще е претърпял принудително изпълнение за събирането на едно несъществуващо вземане.

От изложеното било видно, че за да е налице правен интерес от искане за спиране на незабавното изпълнение на невлязла в сила заповед по чл. 417 ГПК, следвало да е започнало индивидуално принудително изпълнение, чието спиране е именно резултатът, който молителят търси с молбата по чл. 420 ГПК.

В настоящия случай молбата по чл. 420, ал. 1 вр. ал. 2 ГПК била подадена извън срока по чл. 414, ал. 2 ГПК поради това, че такъв срок изобщо не бил започнал да тече, тъй като изпълнително дело въз основа на издадената заповед не било образувано, респективно не била връчена покана за доброволно изпълнение на молителя.

Поради липса на образувано изпълнително производство въз основа на издадената от Районен съд - Б. заповед молбата по чл.420 ГПК се явявала безпредметна, тъй като за молителя не бил налице правен интерес да иска 2 спиране на изпълнението преди то да е започнало.

Както било посочено в Решение № 118 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 706 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, именно от момента на уведомяването на длъжника, съгласно чл. 418, ал. 5 ГПК, зависели възможностите му да упражни своевременно процесуалните си права на защита срещу издадената заповед за изпълнение (чл. 419, чл. 420, чл. 423 ГПК), а и да изпълни доброволно в двуседмичния срок по чл. 428, ад. 1 ГПК, с което да възпрепятства принудителното изпълнение.

Ето защо се поддържа,че обжалваното определение е неправилно, поради се моли Съдът да съдът да отмени определение № 439 от 21.11.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 20251310100775 по описа на Районен съд – Б. и вместо това да постанови друго определение, с което да остави молбата на „Диджитъл Технолъджи Сентър Комерцбанк АТ клон София“ КЧТ по чл. 420, ал. 1 ГПК без уважение като неоснователна.

Постъпил е отговор по частната жалба вх.№295/16.01.2026 г. от „ДИДЖИТЪЛ ТЕХНОЛЪДЖИ СЕНТЪР КОМЕРЦБАНК АГ клон София, КЧТ,ЕИК 206042556 с адрес на управление: гр. София, п.к 1715, ул. „Самара „ 2 с процесуален представител адвокатско дружество „бнт Нойперт И. и колеги” и по-специално от адвокати С. И. - М. и адвокат Р. Р., и двете от адвокатска колегия - В. ,в който отговор се развиват подробни съображения относно неоснователността на частната жалба.

Окръжен съд – гр. В. в настоящия си състав, след като обсъди съображенията, развити в частната жалба и данните по първоинстанционното дело установи от фактическа страна следното :

По ч.гражданско дело 20251310100775 по описа за 2025 г. на Районен съд-Б. по заявление на "КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА" АД - в несъстоятелност, с ЕИК: 831184677 и седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „ДЕБЪР“ 17, общ. Столична, обл. София (столица), срещу длъжника "Диджитъл Тъхнолъджи Сентър Комерцбанк АГ"- клон София КЧТ ЕИК: 206042556, са издадени : Разпореждане за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК - рег. № 691/ 26.09.2025 г., въз основа на него - и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с Рег. № 530 / 26.09.2025 г., и Изпълнителен лист Рег. № 323 / 26.09.2025 г. в полза на "КОРПОРАТИВНА 3

ТЪРГОВСКА БАНКА" АД - в несъстоятелност, с ЕИК: 831184677, както и Изпълнителен лист Рег. № 93/26.09.2025 г. в полза на бюджета на съдебната власт.

На 17.11.2025 г., в срока по чл.414 ал.2 от ГПК / досежно съобщеното му задължение по образуваното изп. дело пред ДСИ при СРС/ - длъжникът е подал възражение Вх.№ 4445/17.11.2025 г. срещу Заповед Рег. № 530 / 26.09.2025 г. - в цялост / респ. възразявайки срещу вменените му задължения и към "КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА" АД - в несъстоятелност, и към съдебната власт.

На 18.11.2025 г. по делото длъжникът е депозирал и Молба вх.

№4447818.11.2025 г., с която се иска спиране на незабавното изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с Рег. № 530 / 26.09.2025 г, допуснато с Разпореждане рег. № 691/26.09.2025 г., на осн. чл.420 ал.1 от ГПК, отричайки да дължи сумите на заявителя, вкл. и присъдените разноски по делото, като е представил надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите - внесени са две суми по сметка на Районен съдБ., в пълните размери на вземанията на кредитора КТБ АД /н/ и съдебната власт / като разноски по делото - държавна такса/.

На 18.11.2025 г. е подадена и частна въззивна жалба Вх.№ 4474/18.11.2025 г. от заявителя срещу цитираното съдебно разпореждане срещу Разпореждането на съда - в двете му части ( за допускане незабавното изпълнение и за издаване на изп. Листове) както и срещу Заповед с Рег. № 530 / 26.09.2025 г. - досежно разноските, но в жалбата, съдът е открил пропуск липса на доказателства за спазен срок за подаването й и е указал на жалбоподателя - той и заявител по делото (с Разпореждане Рег.№ 1253 /18.11.2025 г.) в определен срок от съобщението да отстрани констатираната нередовност в подадената въззивна частна жалба, с оглед администрирането й.

Съдът, не можейки да прецени от материалите в ел. папка по делото, кога на длъжника са връчени: Заповед Рег. № 530 / 26.09.2025 г. и последвалия Изпълнителен лист Рег. № 323 / 26.09.2025 г. в полза на "КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА" АД - в несъстоятелност, с ЕИК: 831184677, е дал указания на "Диджитъл Тъхнолъджи Сентър Комерцбанк АГ"- клон София с Разпореждане № 1253 / 18.11.2025 г., да докаже кога е сторено това.

4

На 20.11.2025 г. по делото е постъпила молба Вх. № 4534/ 20.11.2025 г., от длъжника, в която се излага твърдение, че Заповед Рег. № 530 / 26.09.2025 г. и Изпълнителен лист - Рег. № 323 / 26.09.2025 г., не са му връчвани от съдебен изпълнител, поради което той не може да представи доказателства за издирвания от съда факт, но същевременно посочва и откъде е получил информация за тези съдебни актове и това го е мотивирало да депозира и възражението си по чл.414 ал.1 от ГПК. Длъжникът в тази молба иска от съда да приеме, че въпросното искане за спиране е в срок и да го уважи, тъй като, въпреки липсата на изрично връчване на горепосочените съдебни актове, е налице узнаване за тях и в защита собствените му интереси, длъжникът е предприел законосъобразното действие - подаване на възражение по чл.414 ал.1 от ГПК.

Районният съд ,запознавайки се отново с всички материали по ч.гр.д. № 775/2025 г. по описа на РС-Б., вкл. всички отбелязвания за извършени действия по ел. път, в ел. папка по него, преценявайки твърденията на длъжника в молбата му от 20.11.2025г., е намерил последните за правилни, а исканията му - за основателни.

Приел е ,че действително са налице изрични доказателства за образувано изпълнително дело, като вид принудително изпълнение, само относно едно от задълженията, възложени на "Диджитъл Тъхнолъджи Сентър Комерцбанк АГ"- клон София КЧТ ЕИК: 206042556 - изп. д. № 1871/2025 г. по описа на ДСИ при СРС, касаещо задължение към съдебната власт, което длъжникът е поканен да изпълни доброволно.

По повод тази покана на ДСИ, длъжникът е поискал и му е разрешен достъп по ел. път материалите по ч.гр.д. № 775/2025 г. на БРС. Тези факти са видни и от проследяване хронологията на извършените действия по делото от страни и съд. Така Районен съд-Б. констатирал, че на 11.11.2025 г. е бил поискан, а от негова страна - разрешен, достъп до делото от упълномощен процесуален представител на "Диджитъл Тъхнолъджи Сентър Комерцбанк АГ"- клон София КЧТ ЕИК: 206042556 - адв. Ст. В., подала заявление за достъп вх. № 4265/11.11.2025 г. Съдът в същия ден е предоставил този достъп.

На 14.11.2025 г. още двама упълномощени представителя са поискали такъв достъп - адв. Ст. И.-М. със заявление вх. № 4398/14.11.2025 и адв. Р. Р. със заявление вх.№ 4400/14.11.2025 г. Съдът на 14.11.2025 г. е уважил и тези две 5 заявления.

Искането за спиране по чл.420 ал.1 от ГПК е депозирано на 18.11.2025 г.

Така, въпреки липсата на провеждане изричната процедура по уведомяване длъжника за издадените Заповед Рег. № 530 / 26.09.2025 г. и следващия Изпълнителен лист - Рег. № 323 / 26.09.2025 г. - а именно от съдебен изпълнител, съгл. чл.418 ал 6 от ГПК, респ. липсата на образувано все още изпълнително дело въз основа на този изменно изп. лист, то безспорно длъжникът по настоящето дело : "Диджитъл Тъхнолъджи Сентър Комерцбанк АГ"- клон София КЧТ ЕИК: 206042556, още на 11.11.2025 г. е узнал за така издадените съдебни книжа, и именно от тогава е възникнал и неговият правен интерес да защити своите права, като възрази срещу тези съдебни актове.

Районен съд-Б. е приел, че няма пречка, въпреки че не е започнал да тече изрично едномесечния срок за длъжника ,да поиска спиране на принудителното изпълнение / срок, съвпадащ с този, за възражение по чл.414 ГПК/, да приеме и възражението му по чл.414 ал.1 от ГПК и искането да спиране по чл.420 ал.1 от ГПК “в срок“, ако то е депозирано в един по-ранен момент, след издаване акта, срещу който може да се брани засегнатото от него лице.Посочил е ,че законът не е поставил като изрично изискване да е образувано изпълнително производство - дело, пред съдебния изпълнител, а възможност да са спре допуснатото с разпореждането незабавно изпълнение, чрез временно спиране действието на Заповедта, обуславяща такова незабавно изпълнение.