Разпореждане № 2726 от 02.07.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2726 гр. Разград, 02.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Частно гражданско дело № 20263330101391 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468***, със седалище и адрес на управление в гр. *****, ул. „******” № *, представлявано от **************** и ****************, подадено от пълномощника Н. А. Г. юрисконсулт, против *********, **********, настоящ адрес: гр.

*************, УЛ.********* **, общ. *******, обл. *********, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 76.48 евро главница за периода 19.03.2024 г.-02.08.2024 г., представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги обща стойност 76.48EUR, за които са издадени следните фактури: 482692***/19.03.2024г, по която дължимата сума е в размер на 6.91EUR, с падеж 03.04.2024г.;

484187***/18.04.2024г, по която дължимата сума е в размер на 16.36EUR, с падеж 03.05.2024г; 485665***/20.05.2024г, по която дължимата сума е в размер на 16.36EUR, с падеж 04.06.2024г; 487238***/19.06.2024г, по която дължимата сума е в размер на 21.07EUR, с падеж 04.07.2024г.;

488710***/18.07.2024г, по която дължимата сума е в размер на 15.78EUR, с падеж 02.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.06.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; 273.39 евро неустойка, начислена съобразно чл.54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната по следните счетоводни документи: 655686***/14.08.2024г., представляваща неустойка отстъпки от закупено устройство, по която дължимата сума е в размер на 13.59EUR, с падеж 14.08.2024г.; 655686***/14.08.2024г, представляваща неустойка 3 месечни такси, по която дължимата сума е в размер на 13.43EUR, с падеж 14.08.2024г; 655686***/14.08.2024г, представляваща неустойка отстъпки от цена на услуги, по която дължимата сума е в размер на 39.19EUR, с падеж 14.08.2024г.; 903547***/14.08.2024г, представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 46.02EUR, с падеж 28.09.2024г; 903547***/14.08.2024г, представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 71.58EUR, с падеж 28.09.2024г; 903547***/14.08.2024г, представляваща неустойка за невърнато 1 оборудване, по която дължимата сума е в размер на 51.13EUR, с падеж 28.09.2024г.; 655686***/14.08.2024г, представляваща неустойка 3 месечни такси, по която дължимата сума е в размер на 4.73EUR, с падеж 14.08.2024г;

655686***/14.08.2024г, представляваща неустойка 3 месечни такси, по която дължимата сума е в размер на 33.72EUR, с падеж 14.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.06.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; 64.93 евро представляващи мораторна лихва, начислена за периода 04.04.2024 г.-28.06.2026 г., както и сторените разноски - платена държавна такса в размер на 1 0 . 8 6 е в р о и 76.69 евро юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за мобилни услуги, приложения към договора, общи условия и др.

Във връзка с дадени от съда указания, е представено уточнение, че мораторната лихва в общ размер на 64.93 EUR е формирана като сбор от следните суми: 15.70 EUR, мораторна лихва върху сумата от 76.48 EUR, претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги. Лихвата е начислена за периода от 04.04.2024 г. до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението по чл.410; 49.23 EUR, мораторна лихва върху сумата от 273.39 EUR, претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор № 506111255. Лихвата е начислена за периода от 15.08.2024 г. до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението по чл.410.

След като се запозна с подаденото заявление, приложенията към същото и постъпилите уточнения и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, съдът прецени, че същото е допустимо, но направените с него искания са частично основателни по следните съображения:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство (чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК). Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, **************., за когото се твърди, че е длъжник в правоотношенията си с „А1 България“ ЕАД, има качеството на потребител. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната 2 преценка следва да се прави към момента на сключване на договора.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесните договори, както и от общите условия към същите, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.

Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три. Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-нататъшно ползване на услугата.

Освен това, процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението (неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски) вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП.

В разпоредбите от договора, в които се посочва начинът за определяне размер на неустойката, включват и посочване на втора неустойка, дължима кумулативно с другите, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната му обща лизингова цена/цена при продажба на изплащане. Тази неустойка е договорена като двукомпонентна и включва както част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, така и част от пазарната цена на крайното устройство. Така формулирана, клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по нейното формиране, които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е. Следва да се отбележи също, че въпросната неустоечна клауза не съдържа ограничение за дължимост 3 на трикратния размер на абонаментните месечни вноски и не е ясно при неизпълнението на кои точно договорни задължения възниква - само при неплащане на абонаментните такси или при неплащане на погасителните вноски за устройството, или и в двата случая. Тя категорично накърнява добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и безспорно се явява нищожна.

С предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано висока (чл. 143, т. 5 от ЗЗП). Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага.

От всичко посочено се налага извод за нищожност на уговорките за заплащане на неустойка и мораторна лихва върху неустойката, поради което не може да породи целените правни последици и съответно съдът не следва да я уважава.

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468***, със седалище и адрес на управление в гр. ******, ул. „*****” № *, представлявано от *************** и ***************, чрез Н. А. Г. - юрисконсулт, против ***** *********** ***********, **********, настоящ адрес: гр. **********, УЛ.*************** **, общ. **********, обл. *********, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 76.48 евро главница за периода 19.03.2024 г.-02.08.2024 г., представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги обща стойност 76.48EUR, за които са издадени следните фактури: 482692***/19.03.2024г, по която дължимата сума е в размер на 6.91EUR, с падеж 03.04.2024г.;

484187***/18.04.2024г, по която дължимата сума е в размер на 16.36EUR, с падеж 03.05.2024г; 485665***/20.05.2024г, по която дължимата сума е в размер на 16.36EUR, с падеж 04.06.2024г; 487238632/19.06.2024г, по която дължимата сума е в размер на 21.07EUR, с падеж 04.07.2024г.;

488710***/18.07.2024г, по която дължимата сума е в размер на 15.78EUR, с падеж 02.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.06.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; 15.70 EUR мораторна лихва върху сумата от 76.48 EUR, претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, начислена за периода 04.04.2024 г.-28.06.2026 г. и за съразмерно уважената част от претенцията направени разноски - платена държавна такса в размер на 5.54 евро и 39.14 евро юрисконсултско възнаграждение