Решение № 323 от 29.10.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Нови пазар, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря ГАЛИНА Н. С.А като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Гражданско дело № 20253620100485 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Ж. С. Т., ЕГН **********, с адрес в град К., улица *** срещу „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление град Хасково, улица „Лозарска“ № 12, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.1 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски паричен заем № *** от *** г., а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл.1.5. от договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 700 лева.

В исковата молба се поддържа, че процесният договор за кредит е нищожен, тъй като не е конкретизирано кои компоненти са включени в ГПР и не е разписана методиката за формирането му. Таксата за експресно разглеждане има неравноправен характер и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника без реално да е извършена конкретна услуга. Таксата представлява скрит разход по договора и е следвало да бъде включена в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по кредита. Липсва еквивалентност между таксата и услугата, за която е уговорена. Клаузата противоречи и на забраната по чл.10а, ал.2 от ЗПК за уговаряне на такси, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая нищожността на клаузата влече недействителност на целия договор, доколкото не може да бъде заместена от повелителна правна норма, а договорът не би бил сключен без недействителните му части. Прави се искане за прогласяване нищожността на договора за кредит, а евентуално на клаузата за такса за експресно 1 разглеждане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че договорът е сключен по специален ред, уреден в ЗПФУР, след изпращане на Стандартен европейски формуляр, в който е посочена и дължимата сума, в случай, че бъде избрана услуга по експресно разглеждане на заявката за заем. Потребителят е избрал тази услуга и тя е реално предоставена, като договорът е сключен в рамките на 1 работен час. Счита, че ГПР е ясно и точно посочен с цифрово изражение, както в СЕФ, така и в договора за кредит, като в чл.3 са обективирани всички допускания, използвани при изчислението му.

Заплащането на таксата за експресно разглеждане не е свързано с усвояването на паричната сума, нито е възнаградителна лихва. Тази такса е избираема опция за всеки заемополучател, който желае молбата му за кредит да бъде разгледана приоритетно, т.е. в рамките на много кратки срокове. Тази възможност може да бъде избрана индивидуално от всеки един потребител.

Налице е и възможност потребителят да не избере опцията за експресно разглеждане. Таксата не е задължително условие за сключване на договора, нито за разглеждане на искането. Тя не е обвързана със задълженията по договора за кредит. Същата представлява допълнителна услуга, която е допустима по смисъла на чл.10а от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение, възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. В този смисъл клаузата на т. 1.5. от договора се явява именно допълнителна услуга, от която заемателят доброволно е пожелал да се възползва, поради което не е неравноправна.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.1 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК в тежест на ищеца е да докаже твърденията си за несъответствие между уговорения и действителния ГПР. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора, включително изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на останалите такси и разходи в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба, а индивидуално уговаряне на неравноправните клаузи, в случай, че се установи, че такива са налице.

С представения и приет по делото Договор за потребителски паричен заем № *** от *** год. ответникът се е задължил да предостави на ищеца сумата от 700 лева срещу задължението му да я върне на 10 месечни анюитетни вноски в размер на 154 лева, съгласно погасителен план, ведно с указана възнаградителна лихва от 2,50 % и при ГПР 47,610 %. Общата сума дължима от потребителя по договора за кредит е в размер на 834,49 лева, с включени главница и възнаградителна лихва и съответно с включена такса експресно разглеждане – 1 540 лева. Наред с това е уговорена между двете страни и допълнителна услуга „такса експресно разглеждане“ срещу 2 възнаграждение от 700 лева. Заплащането й е разсрочено и погасяването съвпада с това на погасителната вноска по кредита и техният общ размер възлиза на 154 лева на месец. Съгласно чл.1.5 от договора за кредит срещу закупената допълнителна услуга потребителят получава експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителския кредит.

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит, същият не е обезпечен с ипотека, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, действащ към момента на сключване на сделката.

Според нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в §1, т.1 „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тази по допълнителната услуга за експресно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит, доколкото същата е известна към датата на сключване на процесния договор за кредит. Уговорена в размер на 700 лева, съответстващ на този на отпуснатия кредит от 700 лева, откъдето следва, че уговореният в договора ГПР от 47,610 % не съответства на действителния. Действията, предвидени в клаузата за допълнителна услуга за експресно разглеждане, са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с експресното отпускане на сума от конкретния договор за кредит, самата сума е известна при сключването на договора, поради което следва да бъде включена в годишния процент на разходите. В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C 714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Невключването на този разход, когато той е бил известен при сключването на договора за кредит в дължимия ГПР, води до нищожност на целия договор на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Цената на закупената услуга за експресно разглеждане става изискуема при подписване на договора за кредит, а условията по предоставянето им са предвидени в самия договор. Съдът преценява, че тази договорна клауза е нищожна, като противоречаща на закона. Нормата на чл.10а, ал.1 ЗПК предвижда възможност за кредитора да събира такси и комисиони за допълнителни услуги свързани с договора за потребителски кредит.

Процесната уговорка отговаря само формално на тази законова разпоредба, предвид естеството на уговорената услуга. Съдържанието й очевидно касае уговорка за предоставена възможност, а не реално предоставена допълнителна услуга или преференциални условия. Реални ползи или преференции за кредитополучателя няма. Не без значение е и фактът, че уговореното възнаграждение за нея кореспондира на размера на отпуснатата в заем сума и създава предпоставки за неоснователно обогатяване за 3 финансовата институция. По същността си тази възможност реално касае усвояването на кредита. А с чл. 10а, ал. 2 ЗПК е въведена забрана кредиторът да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Уговорката за възнаграждение за такса експресно разглеждане съдът приема, че влиза в противоречие и с добрите нрави, като морални норми, чието нарушаване има за последица приравнена на тази с противоречие на договора със закона. При двустранните договори значителната липса на еквивалентност в насрещните престации може да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД. Длъжникът не извлича полза или изгода, т.е. не получава услуга, а само бъдещ сигурен пасив и потенциална свръхзадлъжнялост, което обезсмисля единственият мотив по сключване на процесния договор, а именно заемателят да си набави средства в спешен порядък за задоволяване на текущи нужди. При това положение съдът не открива никаква разумна и съразмерна икономическа връзка между възнаграждението за тази услуга и кореспондиращата й насрещна престация, т.е. налице е очевидна нееквивалентност в дължимия резултат от противоположните страни по облигационното правоотношение. В заключение, вземането за възнаграждение за този вид услуга произтича от неравноправна и поради това нищожна клауза.

Наред с горното, съдът съобрази и това, че именно посочената клауза, включена в сходен договор между потребител и финансова институция, е била поставена за разглеждане пред съда на Европейския съюз, като е произнесено Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024г., по дело С - 714/22. В т.

1 от цитираното решение по категоричен начин е възприето, че чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител, приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Настоящият случай попада в приложното поле на т.1 от цитираното решение на СЕС. Както се посочи, клаузата за уговаряне на услугата експресно разглеждане има неравноправен характер, тъй като формира сума от 700 лева, която кореспондира с отпуснатата в заем сума по договора за кредит и обосновава извод за явно непропорционален нейн размер спрямо размера на отпуснатия кредит. Нещо повече в т. 2 от цитираното решение на СЕС е прието, че чл. 10, параграф 2, буква ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед така дадения отговор и доколкото сумата от 700 лева за процесната такса не е включена в годишния 4 процент на разходите (в случая е уговорен формално такъв от 47,610 %), защото самата сума от 700 лева за услугата експресно разглеждане представлява 100 % от главницата, следва да се приеме, че неравноправната клауза, влече след себе си и нищожност на договора за потребителски кредит, поради противоречие със закона (чл. 19 ЗПК). Невключването на този разход в ГПР води до нищожност на целия договор и до недължимост на уговорените акцесорни задължения за договорна лихва, лихва за забава и законна лихва.