Решение № 67 от 17.04.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Г.О., 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо П. Попов при участието на секретаря Цветомира В. Николова като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно наказателно дело № 20244120200044 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ц. С. Ц. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул.

„***” № 7, ет. 4, ап. 7, обжалва чрез своя процесуален представител адв. И. Б.

Б. от ВТАК, със съдебен адрес гр. В.Т., ул. „***“ № 15, издаденото срещу него Наказателно постановление № 23-0268-001617/15.12.2023 г. на И. Т. Н. – началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О.. Адв. Б. счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Според него в случая административнонаказващият орган е наложил наказание съгласно правна норма, в която не е включено възприетото нарушение. Посочената санкционираща норма на чл. 179, ал. 2 във вр. с, ал. 1, т. 5 от ЗДвП съдържала в себе си изчерпателно посочени нарушения, при които можело да бъде наложено наказание, като нарушението на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП не било сред тях. Освен това защитникът посочва, че при прочит на описателната част на процесното наказателно постановление се стига до извод, че движещият се зад жалбоподателя автомобил е предприел забраненото от хоризонталната маркировка изпреварване поради неубеждаването на първия, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Това противоречало на правната и на житейската логика, тъй като липсата на убеденост във водача не можела да доведе останалите водачи до заключението, че следва да го изпреварят неправилно. Адв. Б. отбелязва и че НП е с дата от 15.12.2023 г., 1 а в него като доказателство е посочено становище от 18.12.2023 г., което будело съмнения за антидатиране на наказателното постановление, а датата на издаване била съществен реквизит на НП, посочен в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН. По изложените подробно в жалбата съображения защитникът моли съда да отмени като незаконосъобразно наказателното постановление.

Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Ц. Ц. не се явява. Представлява се от упълномощения си защитник адв. И. Б. от ВТАК. Адв. Б. заема становище, че от събрания по делото доказателствен материал се установява по несъмнен начин, че твърденията за наличие на непрекъсната осова линия на мястото на ПТП не отговарят на фактите. Пред настоящата съдебна инстанция защитникът от името на своя подзащитен заяви, че поддържа изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на НП. Моли съда да се произнесе с решение, с което обжалваното НП да бъде отменено, а в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О., редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.12.2023 г. е съставен АУАН серия GA № 949371 против Ц. С. Ц., ЕГН **********, за това, че на 04.12.2023 г. в 15,20 часа в община С., на път VTR 2287 при км 1 +000, управлява товарен автомобил „Дачия“ с рег. № ***, собственост на „Електроразпределение Север“ АД с Булстат 104518621 и адрес гр. В., бул. „***“ № 258, В. Тауърс – Е, като при предприемане на маневра завИ.е наляво за включване в друг път не се убеждава, че няма да създаде опасност за движещите се автомобили след него, вследствие на което движещия се зад него лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ***, собственост и управляван от Х.И.Х. с ЕГН **********, предприема изпреварване при наличието на непрекъсната осова линия, блъска го в предна лява врата и реализира ПТП с материални щети.

Актът е предявен на водача Ц. С. Ц. в момента на съставянето му и 2 същият го е подписал без възражения. Такива са депозирани в законоустановения срок. В тях той отбелязва, че с оглед изричната забрана за пресичане на непрекъсната осова линия не е имал основание да очаква, че водачът на движещия се след него в същата посока автомобил ще предприеме изпреварване. Подал е светлинен сигнал преди започване на маневрата и е започнал същата преди другият автомобил да бъде видим, тъй като кръстовището е близо до завой. Наказващия орган отговаря със становище, в което приема, че извършването на нарушението от страна на Ц. Ц. е безспорно.

На 15.12.2023 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от свидетеля С. Т. К. Акт за установяване на административно нарушение, Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О. И. Т. Н. издал обжалваното Наказателно постановление № 23-0268-001617, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл.

179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Ц. е наложено наказание глоба в размер на 200,00 лева.

Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 08.01.2024 г. В законоустановения срок Ц. е депозирал жалба срещу него чрез административнонаказващия орган до Районен съд – Г.О..

Съдът служебно е изискал и приложил по делото от Община С. схема на вертикалната сигнализация и хоризонтална маркировка на общински път VTR 2287 при км 1+000 и 300 метра преди и след участъка, актуална към 04.12.2023 г. От същата е видно, че в посока Б. на км 1 +000 няма налично кръстовище, където е възможно да е извършена описаната в АУАН и НП маневра завой на ляво. Такова кръстовище има съгласно схемата между км 1 +100 и 1 +200.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани като свидетели актосъставителят на АУАН серия GA № 949371/04.12.2023 г. – С. Т. К. и свидетелят по акта Д. Н. Д.. Служителите на РУ – С. (тогава Участък С. към РУ – Г.О.) в своите показания потвърдиха, че на 04.12.2023 г. са получили сигнал за възникнало ПТП на път VTR 2287. На място установили два автомобила – „Дачия“ и „Фолксваген“. От обясненията на водачите се изяснило, че жалбоподателят Ц. е трябвало да извършва ремонт на електропреносната мрежа (имало паднал стълб) и се е налагало да завие 3 наляво по земен път, но там маркировката била непрекъсната. В същото време водачът на „Фолксваген“-а предприема изпреварване, също неправилно, и се получава сблъсък между двата автомобила. Ударът бил в преден десен фар на „Фолксваген“-а и в лява врата на „Дачия“-та като вследствие на него лек автомобил „Фолксваген“ продължил движението си и се ударил в стълб.

По повод разминаването в описаното в АУАН относно мястото на инцидента и пътната маркировка и в приложената от Община С. схема на пътя, актосъставителят заявява, че там на място не е имало как да се засече километър. Станало е около 1-ви км, затова е описал в акта км 1 +000.

Свидетелят обяснява, че идвайки от С. имало ляв завой към този път като от завоя пътната маркировка е тип М1. Уточнява, че на пътя е правен ремонт и има нова пътна маркировка, но към датата на нарушението линията била непрекъсната и той пише това, което вижда, няма скица на пътя.

Горната фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите С. Т. К. и Д. Н. Д., както и от приетите по делото писмени доказателства.

След като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, което има правен интерес от обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица и в рамките на определената им компетентност (заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министър Бойко Рашков – л. 14). При издаването им обаче са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на обжалваното НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Описанието на нарушението в обстоятелствената част на НП е абсолютно неясно и нарушава правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото не може да разбере в какво точно нарушение е обвинено. В същото е описано, че „…управлява товарен автомобил … като при предприемане на маневра завИ.е наляво за включване в друг път не се убеждава, че няма да създаде опасност за движещите се 4 автомобили след него, вследствие на което движещия се зад него лек автомобил … предприема изпреварване при наличието на непрекъсната осова линия, блъска го в предна лява врата и реализира ПТП с материални щети“.

От така даденото описание изобщо не става ясно не само за какво нарушение е санкциониран жалбоподателя, но и кой всъщност е извършителят на нарушение.

В настоящият случай не са правени измервания на мястото на инцидента, които да установят точното разположение на автомобилите на пътното платно в момента на удара и след него, спирачния път, скоростта, с която са се движели превозните средства, точно описание на щетите. От всички събрани по делото доказателства не може да се направи еднозначен и обоснован извод, че Ц. С. Ц. е предприел въпросната маневра, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, тоест че е извършил вмененото му нарушение на ЗДвП и по тази причина е допуснал ПТП.

Освен това настоящата съдебна инстанция констатира, че събраните служебно писмени доказателства изграждат фактическа обстановка по казуса, значително различаваща се от тази, описана в обжалваното наказателно постановление и в показанията на разпитаните свидетели, а именно че нарушението е извършено при км 1+000 и че процесният участък от пътя е с двупосочно движение с по една пътна лента във всяка посока, маркирано с хоризонтална маркировка тим М1, забраняваща изпреварването. Както вече бе отбелязано, от приложената схема на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация на общински път VTR 2287 при км 1 +000 и 300 метра преди и след участъка, актуална към 04.12.2023 г. е видно, че в посока Б. (свидетелите са категорични, че жалбоподателят се е движел в тази посока, въпреки че това не е посочено нито в АУАН, нито в НП) на км 1 +000 няма налично кръстовище, където е възможно да е извършена описаната в АУАН и НП маневра завой наляво. Такова кръстовище има съгласно схемата единствено между км 1+100 и 1 +200. Всички останали кръстовища в приложената схема се намират вдясно по посока на движение на автомобила на жалбоподателя. Следователно от съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства не може да се направи еднозначен извод, че Ц. е предприел неразрешена маневра завой наляво за навлизане в друг път на 5 пътен участък, където това е забранено, като именно това нарушение на правилата за движение по пътищата да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат – ПТП с материални щети.

Следва да се посочи също, че р азпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, посочена като нарушена, съдържа общите правила за извършване на маневри.

Тези правила регламентират определени задължения за водачите на пътни превозни средства, изискващи активно поведение от тяхна страна преди да предприемат маневра. Всяка една маневра трябва да бъде предшествана от внимателна оценка на пътната ситуация (място, време, разположение на пътните превозни средства, пешеходци и др.), за да се извърши без да се застрашат другите участници в движението. Без съответните измервания и експертно становище, съдът няма как да прецени дали водачът е изпълнил това си задължение и най-вече да се прецени дали (дори ако е предпиел въпросната маневра завой наляво за навлизане в друг път) жалбоподателят е имал обективната, техническа възможност да възприеме (включително и чрез огледалата за обратно виждане) лекият автомобил „Фолксваген“, за да избегне настъпването на ПТП.

От съществено значение в административнонаказателното произоводство е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в АУАН и в НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за безспорно доказано.