Решение № 191 от 24.09.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. С., 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.П.Р. при участието на секретаря А.Е.А като разгледа докладваното от Н.П.Р. Гражданско дело № 20264150100223 по описа за 2026 година

Искове по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „***” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „**” 52-54, с ЕИК: ***, твърди, че по подадено от него заявление било образувало ч.гр.д. № 5101/2025 г., по описа на Районен съд – С., по реда на чл. 417 от ГПК срещу Е. Ц. Б., като с издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист образували изпълнително дело № 898/2025 г. по описа на ЧСИ С.К. Сочи, че с разпореждане на съда им било указано, чемогат да предявят иск за установяване вземането си. Твърди, че на 15.05.2024 г.„***” ЕАД сключил Договор за потребителски кредит № *** (Приложение № 2) с ответника Е. Ц.

Б. с ЕГН **********. На основание така сключения Договор, „***" ЕАД е предоставил сума в размер на 13003.52 лева / 6648.59 € - 10100.00 лева /5164.05 €, която е преведена по сметка на Кредитополучателя и 2903.52 лева/1484.55 € към Застрахователя за избраната Застраховка. Съгласно чл. 7, ал.2 от Договора средствата по кредита се превеждали от Кредитора по банкова сметка на Кредитополучателя. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 18456.26 лв./ 9436.54 €, която сума е разсрочена на 48 погасителни месечни – 47 вноски в размер на 384.51 лв./ 1

196.60 €, ведно с последна изравнителна вноска в размер на 384.29 лв. / 196.48 €. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 18.37 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Навежда твърдение, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 15.02.2024 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 15.12.2024 г., 15.01.2025 г., 15.02.2025 г. Считано от 21.05.2025 г. била настъпила предсрочна изискуемост на задължението съгласно чл.16.2. от Договора. Посочва, че в Договора била уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (основание чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски кредит). Въпреки това ответникът бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит сочели за съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща единствено и само на адреса за контакт, посочен в договора. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за това в писмен вид. Така уведомлението за предсрочна изискуемост било адресирано именно до адреса на кредитополучателя, посочен в договора и получено от ответника.

Твърди, че към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, задължението на Е. Ц. Б. по Договора, било в размер на 13293.09 лв./ 6796.65 € ( 12047.54 лв. / 6159.81€ за главница и 1063.71 лева / 543.87€ за договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал.

4 от Договора за потребителски кредит, ответникът ни дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 12.06.2025 г. е било в размер на 181.84 лв./ 92.97 €. Искането е да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца „***” ЕАД сумата в общ размер 13293.09 лв./ 6796.65 € от които: 12047.54 лв. / 6159.81€ за главница, 1063.71 лева / 543.87€ за договорна лихва за периода от 15.12.2024 г. до 21.05.2025 г., 181.84 лв./ 92.97 € за обезщетение за забава за периода от 15.12.2024 г. до 12.06.2025 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (25.06.2025 г.) до окончателното изплащане на 2 задължението. Претендира разноски за исковото и заповедно производство. В хода по същество ищецът не се явява и не взема становище. В писмен молба поддържа исковата молба и моли исковете да бъдат уважени. На основание чл.238 ал.1 от ГПК прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Претендира разноски.

Ответникът Е. Ц. Б., в едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК не е подал писмен отговор, не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не е правила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Съдът като прецени, че са налице предпоставките на чл.239 от ГПК, намери че са налице основания за постановяването му. На страните са указани последиците от неспазване на сроковете по размяна на книжата. Исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства.

Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение № ***/26.06.2025 г. по ч.гр.д. 223/2026 г. на СвРС - Е. Ц. Б. с ЕГН ********** следва да заплати на кредитора „***” ЕАД, ЕИК ***, сумата 12 047,54 лева (дванадесет хиляди четиридесет и седем лева и петдесет и четири стотинки)главница; договорна лихва в размер на 1063,71 лева (хиляда шестдесет и три лева и седемдесет и една стотинки) за периода от 15.12.2024г. до 21.05.2025г.; обезщетение за забава в размер на 181,84 лева (сто осемдесет и едни лева и осемдесет и четири стотинки) за периода от 15.12.2024г. до 12.06.2025г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 24.06.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата 345,86 лева (триста четиридесет и пе лева и осемдесет и шест стотинки)- разноски по делото, от които 265,86 лева - ДТ и 80,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. В едномесечен срок от получаване на съобщението, длъжника е подал възражения, поради което след дадени указания ищецът е подал настоящият установителен иск.

Приложени са по делото Договор за потребителски кредит № *** от 15.05.2024 г. сключен с ответника – копие; Заявление - декларация за установяване на договорни отношения- копие; Уведомление за предсрочна изискуемост 9125050900543 – копие; Обратна разписка с бар код *** – копие;

3

Застрахователно удостоверение – копие.

Установява се от същите, че ответницата Е. Ц. Б. е сключила с ищцовото дружеството „***” ЕАД Договор за потребителски кредит № *** от 15.05.2024 г., при следните параметри: сума на кредита: 1010,00 лв., която следвало да върне на 48 месечни вноски, в срок до 15.05.2027 г., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Със заявление – декларация за установяване на договорни отношения, приложено по делото ищеца е заявил желание и дала съгласие да бъдат сключени застраховки, предлагани от кредитора, действащ като застрахователен агент на "Кардиф Животозастраховане, Клон България"КЧТ и "Кардиф Общо застраховане, Клон България", КЧТ и същите обработват личните му данни. В изпълнение на което му била отпусната и сумата в размер на 479,52 лева за плащане на застрахователна премия по застраховка „и застрахователна премия BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)“, и сумата 2424,00 лева застрахователна премия по застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА (bill)“, като така общият размер на кредита възлизал на 13 003,52 лева, при следните условия: годишен лихвен процент – 18,37 % и годишен процент на разходите – 19,97 %. Така общо дължимата сума, която длъжника следвало да върне била в размер на 18 456,26 лева. Договорено било заемът да се върне на 48 равни, месечни, погасителни вноски, 47 от които в размер на 384,29 лева, и една вноски в размер на 384,29 лева, в срок до 15.05.2028 г. Не се спори, че ответникът е усвоил сумите по кредита. Поради неизпълнение на месечните вноски и настъпило просрочие в изплащането на вноски с падеж 15.12.2024 г., 15.01.2025 г., 15.02.2025 г. ня осн. чл 60, ал. 2 ЗКИ ищецът е обявил задължението по кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което ответницата е била уведомена с писмо, видно от приложеното известие за доставяне на 21.05.2025 г. Считано от тогава - 21.05.2025 г. ищецът приема, че е настъпила и предсрочна изискуемост на задължението съгласно чл.16.2. от Договора.

По делото няма представени доказателства за извършени плащания от страна на ответника, след датата на преустановените плащания.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да се уважат в претендирания размер.

4

Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 176,83 €/сто седемдесет и шест евро и 84 цента /, от които 135,93 € за държавна такса и 40,90 € за юрисконсулстско възнаграждение. Ответникът следва да заплати и сторените в исковото производство разноски за ДТ в размер на 135,93 €. Претендирано е юрисконсултско възнаграждание в размер на 153,39 €. На основание чл. 78, ал.

8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017 г. / и чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в размер на 102.26 €, предвид вида и цената на установителния иск, фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото от юрисконсулта процесуалното представителство (подаване на исковата молба и писмено становище без явяване в съдебно заседание), едно открито съдебно заседание в което е разгледано производството, и като съобрази, че по делото са приети само писмени доказателства и не е бил налице спор по релевантните факти, предвид постановяването на решението по реда на чл. 239 от ГПК.

Водим от горното на основание чл.239, ал.1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 24.06.2025 г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК) и към настоящия момент в полза на „***” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „**“ № 52-54, съществува вземане против Е. Ц.

Б. с ЕГН ********** от с. *** общ. С., ул. „***“ № 13, за сумата 6159,81 € /шест хиляди сто петдесет и девет евро и 81 цента/ (12 047,54 лева)- главница; договорна лихва в размер на 543,87 € /петстотин четиридесет и три евро и 87 цента/(1063,71 лева) за периода от 15.12.2024г. до 21.05.2025г.; обезщетение за забава в размер на 92,97 € /деветдесет и две евро и 97 цента/(181,84 лева) за периода от 15.12.2024 г. до 12.06.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 24.06.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д. № 510/2025 г. на СвРС е издадена Заповед за изпълнение № ***/26.06.2025 г.

5

ОСЪЖДА Е. Ц. Б. с ЕГН ********** от с. *** общ. С., ул. „***“ № 13 да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., ул.

„**“ № 52-54 сумата 176,83 €/сто седемдесет и шест евро и 84 цента/, представляваща разноски по заповедното производство и 238,19 € /двеста тридесет и осем евро и 19 цента/-разноски по исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

На основание чл.240 от ГПК в едномесечен срок от връчването на страна, против която е неприсъственото решение може да иска отмяната му от Великотърновски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

6