Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260078 от 27.04.2022, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 420/2020
Вид
Решение № 260078
Подписан
27.04.2022
В сила
27.04.2022
Състав
РОСИЦА СТОЯНОВА СТОЕВА, АНИТА ХРИСТОВА ВЕЛЕВА, КАЛИНА ГЕОРГИЕВА ПЕЙЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.195, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.143, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р Е Ш Е Н И Е

№260078/ 27.4.2022 г. 27.04.2022 г. гр.Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

І-ви въззивен граждански състав

На 05 април 2022 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. АНИТА ВЕЛЕВА секретар П.Узунова като разгледа докладваното от съдия Р.Стоева възз.гр.дело №420 по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Главна дирекция

"Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т.С. против Решение №273/12.06.2020 г., постановено по гр.д.№4539/2019 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил

Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР-гр.София да заплати на С.М.С. сумата от 1480,38 лева, представляваща неплатено възнаграждение за положен извънреден труд, трансформиран в нощен за периода от 27.12.2016 г. до 27.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 27.12.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 180,08 лева, представляваща лихва за забава за периода от падежа на всяко плащане до 27.12.2019 г., както и на основание чл.78 от ГПК сумата 240 лева - разноски по делото, както и ГД "ПБЗН" е осъдена да заплати д.т. в размер на 109,22 лв. и 150 лв. разноски за вещо лице по сметката на ЯРС.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че видът и условията за заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР са предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като при проследяване на нормативната история на закона от 2006 г. се налага извода, че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма.

Аналогична на КТ била уредбата само по Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата като несъответна на ЗМВР, била поправена с наредбите от 2015г. и 2016г.

Въззивникът изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за държавните служители от МВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната. Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на работното време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният съд е приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто предмет се разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три категории нощен труд - по график в рамките на месечната норма, по график над месечната норма и по заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други. Предвид изложеното и по подробни съображения посочени в жалбата, моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново от окръжния съд, с което предявените искове бъдат отхвърлени, като бъдат присъдени и разноските пред двете съдебни инстанции по същество. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Въззиваемият не е депозирал отговор на жалбата.

В с.з., въззивникът не изпраща представител. В писмено становище поддържа жалбата.

Въззиваемият, не се явява в с.з. и не изпраща представител. Постъпила е писмена защита от пълномощника му адв.В.М., с която заявява доводи по същество и моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да се потвърди.

Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция по приложен списък.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Не е налице спор между страните, че през процесния период - 27.12.2016 г. до

27.12.2019 г., страните са били обвързани от служебно правоотношение. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЯРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 27.12.2016 г. до 27.12.2019 г., ищецът е полагал труд на 24 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., като ищецът е положил 204 дежурства с продължителност 24 часа, включващи и времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., като общият брой на часовете извънреден труд, положен от ищеца, включващ и часовете ношен труд, трансформиран в дневен с коефицент 1.143, за периода е 236 часа, паричната равностойност на положения извънреден труд за периода е в размер на общо 1796,83 лв., изплатеното възнаграждение по перо „извънреден труд-дежурства, при сумарно изчисляване на работното време“ е в размер на 316,45 лв., а неизплатеното възнаграждение за извънреден труд, представляващ часове нощен труд, трансформиран в дневен с коефицент 1,143, за периода 27.12.2016 г.-27.12.2019 г., е за 244 часа, и е в размер на 1480,38 лв. Обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 180,08 лв.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

Решението е правилно. Същото е подробно мотивирано, като изложените от първостепенния съд мотиви се споделят изцяло от настоящия съдебен състав - чл.272 ГПК. Съображенията са следните:

Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба, заявеният и поддържан петитум в производството пред районния съд са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР - ред.ДВ бр.81/2016 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД.

Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл.143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР).

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР - ред.ДВ бр.81/2016 г.). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР - ред.ДВ бр.81/2016 г.).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР - ред.ДВ бр.81/2016 г.). Издадените от Министъра на вътрешните работи и действали Наредби, в рамките на процесния период, които са относими към спора са, както следва: Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С §4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с §4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба

№8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба

№8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).