Решение № 1068 от 21.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1068 гр. П., 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20251720103349 по описа за 2025 година

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК.

Производството е образувано по искова молба с вх.№ 18272/05.08.2025г., подадена от Е. Е. Н., чрез адв.А.. Ц., против „Водоснабдяване и канализация“ ООД с ЕИК 823073638, с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответното дружество, че ответното дружество е загубило правото на принудително изпълнение за сумата в общ размер на 243,95 лв. от които сумата в размер на 227,94 лв. представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 03.01.2012г. до 27.08.2013г. и сумата в размер на 16,01 лв. представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 07.03.2012г. до 16.09.2013 г. за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.10.2013 г. в производството по ч.гр.д. № 6333 / 2013 г. по описа на РС П., поради погасяването по давност на това право. Претендират разноски.

Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД в срока по чл.131 ГПК, чрез юрк. П. изрично признава предявената искова претенция, поради наличието на настъпила погасителна давност, като излага подробни съображения. Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване погасяване по давност на сумите по Изпълнителен лист от 25.10.2013 г., издаден въз основа на ЗИПЗ № 5308/27.09.2013 г., по ч.гр.д. № 6333/2013 г., по описа на ПРС.

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след 1 приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – по арг. от ал. 2. В това производство е уредена защитата на длъжника след като кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнително основание, като тази защита може да се основава само на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По аналогия нормите се прилагат и по отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение, доколкото разпоредбата на чл.

416 ГПК предвижда, че същите влизат в сила и се ползват със стабилитет (за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). В този смисъл е Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО, в което е прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да намерят приложение и при влязла в сила заповед за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не е проведено.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият приема, че искът е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, при признание на иска съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, като постановява съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, решението при признание на иска не се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието на иска.

В случая е налице признание на иска и не се установява да са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и не е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Предвид горното съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните – признание на иска от страна на ответника и направено от ищеца искане по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, следва да се постанови решение при признание на иска, поради което заявените искови претенции да бъдат уважени, без необходимост от излагане на мотиви по същество на спора.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските не се възлагат върху ответника ако той не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. По приложението на цитираната норма е налице установена трайна съдебна практика на ВКС, с която настоящият състав се изцяло споделя и която приема, че първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК липсва, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца. В настоящата хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото при наличието на изпълнителен лист, предявяването на иск по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист /в какъвто смисъл в случая е било направено възражение за изтекла давност/ е единствената възможност за защита на длъжника. Същият се е възползвал от правото си да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факт, който е настъпил след съдебното му установяване и който е от значение за съществуването му.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 400 лева, от които 50.00 лева – д.т. и 350.00 лева – адв.възнаграждение, съобр. представените по делото доказателства за 2 реалното им реализиране и списък по чл.80 ГПК. От страна на ответника своевременно е релевирано възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което настоящият състав намира за неоснователно. Заплатената сума е съобразена, дори е под предвидения размер в чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, фактическата и правната сложност на делото, броя предявени искове и извършените процесуални действия.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че Е. Е. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П. с ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление гр. П., ****, принудително изпълнение за сумата в общ размер на 243,95 лева, от които сумата в размер на 227,94 лв. представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 03.01.2012г. до 27.08.2013г. и сумата в размер на 16,01 лв. представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 07.03.2012г. до 16.09.2013 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.10.2013 г. в производството по ч.гр.д. № 6333 / 2013 г. по описа на РС П., поради погасяването по давност правото на принудително изпълнение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П. с ЕИК 823073638 да заплати на Е. Е. Н. с ЕГН ********** сумата от 400.00 лева, представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3