Решение № 14183 от 21.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14183 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110165589 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 380315/26.11.2024 г. ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че ответниците М. В. В. и В. К. В., в качеството им на наследници на К. Й. В., са собственици на топлоснабден имот, находящ се в **************, съответно клиенти на топлинна енергия. Поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството, след смъртта на титуляра, легитимирани да отговарят за задълженията съгласно чл.63, ал.1 от ОУ на дружеството, са наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София, като през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо” АД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за 1 топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.

Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на дружеството сумите, както следва: 1/М. В. В. сумата от 893,70 лева, представляваща ¾ части от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; сумата от 168,13 лева, представляваща ¾ части от обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2022 г. до 16.10.2024 г.; сумата от 12,75 лева, представляваща ¾ части от главница за дялово разпределение за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 3,36 лева, представляваща ¾ части от обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 16.10.2024 г.; 2/В. К. В. – сумата от 297,88 лева, представляваща ¼ част от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; сумата от 56,04 лева, представляваща ¼ част от обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2022 г. до 16.10.2024 г.; сумата от 4,25 лева, представляваща ¼ част от главница за дялово разпределение за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 1,11 лева, представляваща ¼ част от обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 16.10.2024 г. Претендира и направените в хода на производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК от особения представител на ответника В. В. не е подаден писмен отговор.

Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника – „Нелбо” АД изразява становище, че начислението на потребеното количество топлинна енергия за отопление и топла вода в процесния недвижим имот са определени съгласно правилата, залегнали в действащите към момента законови нормативи. Представя доказателства за извършени отчети и изготвени изравнителни сметки.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за 2 установено следното от фактическа страна:

По делото е приложена заповед № А-О-08-2361/26.09.1980 г. на Председател на ИК на СОНС, от която се установява, че процесния недвижим имот е предоставен на ответника в настоящото производство М. В. Т. срещу отчужден имот.

По делото е приложено удостоверение за наследници на трето за спора лице – К. Й. В., от което се установява, че същият е починал на 07.08.2019 г., като е оставил двама наследници по закон – съпруга и син /ответници в настоящото производство/.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице след извършване на необходимите проверки е посочило, че в сградата, в която се намира и процесния недвижим имот се потребява ТЕ само за БГВ.

През отчетен период 2021г.-2022 г. ФДР е разпределила ТЕ по реален отчет на водомерите, а за 2022г.-2023 г. в апартамента не е осигурен достъп, поради което потреблението е изчислено по норма за разход за двама обитатели. Вещото лице е констатирало още, че срещу изготвените изравнителни сметки не са подавани възражения. В заключението вещото лице е посочило още, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, дължимата сума за главница за ТЕ възлиза на сумата от 1208,58 лева, в т.ч. сумата от 17,00 лева за дялово разпределение, а обезщетението за забава върху главницата за ТЕ възлиза на сумата от 228,64 лева, в т.ч. сумата от 4,47 лева върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната 3 и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.

Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.

Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/.

В конкретния случай от приложената по делото заповед се установява, че процесния недвижим имот е бил предоставен като обезщетение на ответницата М. В.

В. /с фамилно име пред брака Т./ срещу отчужден имот, т.е. същата се легитимира като единствен собственик. По делото няма доказателства, от които да се обоснове извод, че предоставения като обезщетение недвижим имот е придобит в режим на СИО, съответно след смъртта на съпруга К. Й. В., като собственик по наследство да се легитимира и ответника В. К. В..

Съдът намира, че по делото безспорно се установява, че М. В. В. и М. В. Т. са едно и също лице, но с различна фамилия, тъй като след брака е приела фамилното име на съпруга си.

С оглед предходното, настоящият съд приема, че през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение през исковия период ответникът е бил потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата, но съразмерно на притежаваната от него идеална част в съсобствеността. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява 4 топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.

В случая ответникът не оспорва количеството и стойността на доставената до имота и незаплатена топлинна енергия, които видно от приложените по делото индивидуални справки и издадени фактури възлизат на претендираната от ищеца стойност.

С оглед предходното, въпреки изводите, че единствено ответницата М. В. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, съдът е длъжен да се съобрази с претенцията на ищеца по отношение на този ответник, а именно задължения за ¾ части от стойността на претендираните суми.

Предвид изводите на съда, че исковата претенция за главница за ТЕ е основателна и доказана, следва да бъде разгледано обективираното в писмения отговор възражение за давност.