Решение № 1146 от 02.08.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1146 гр. Плевен, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20234430101669 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод на предявени от Л. Н.

И. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника ОБЩИНА П., представлявано от *** Г.С. да заплати на ищеца сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за причинените й болки, паника и стрес в следствие на инцидент от 02.03.2023г. в гр.П., при който била нападната и нахапана от безстопанствено куче на ул. ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждане до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 02.03.2023 г. около 12,30 часа на ул. ***, вървейки по тротоара безстопанствено куче / със синя марка на едното ухо/, при разминаване с жена, вървяща срещу нея, й се нахвърлило /кучето/, като я захапало за левия хълбок. Сочи, че след около половин час посетила ортопедичен кабинет в УМБАЛ „***“, където й направили инжекция с противотетаничен анатоксин ТАТ и обработка на раната. Твърди, че съгласно алгоритъма на ухапването била насочена към противобесен кабинет, където й изработили схема на ваксини против бяс. Излага, че в резултат на случилото се изпитва болка в областта на ухапването. Сочи, че изпитва болка и при движение / ходене, сядане, лягане, ставане/. Твърди, че сънят й се разстроил като трудно спяла. Навежда доводи, че когато върви по улицата и кучетата са много се страхува и ги заобикаля, като по този начин губи време, за да стигне до работа. Излага, че в момента изживява посттравматично стресово разстройство. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му 1 присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищцата моли съда да уважи предявения иск и да й присъди разноски.

В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор на ИМ. Счита, че предявения иск е недопустим, а ако съдът приеме същият за допустим, то се явява неоснователен и недоказан, заведен срещу ненадлежна страна.

Излага, че срещу ответника не може да бъде ангажирана като страна по делото отговорност, той като не е доказано по категоричен начин, че кучето, причинило неимуществените вреди на ищеца е безстопанствено. Навежда доводи, че съгласно чл.13, ал.1 от Наредба №12 за овладяване популацията на безстопанствените кучета „При нападение от куче, с нанесени телесни повреди на човек или животно, пострадалият човек или собственикът на пострадалото животно, подава незабавно (не по- късно от 24 часа от нападението) писмен сигнал до Община П., придружен с медицинско свидетелство, като при устен сигнал и сигнал по телефон, същият се протоколира от приелия го служител, като в него се посочват имената на подаващото сигнала лице, адрес и телефон за обратна връзка. Сочи, че в този случай пострадалото лице следва да представи медицинските документи в срок от 3 дни от подаване на оплакването, като анонимни сигнали не се регистрират и не подлежат на проверка. Твърди, че от направената в Община П. проверка е установено, че сигнал относно наличието на агресивно куче и настъпил инцидент с такова на територията на бившата автогара Север не е подаден. Счита, че със забавянето от страна на пострадалия да уведоми Община П., за наличие на злонравно животно на територията на детската площадка, след настъпване на същия, прегражда възможността на Общината да реагира, да индивидуализира въпросното животно, да провери то безстопанствено ли е действително и да предприеме всички последващи действия. Твърди, че, за да се ангажира отговорността на Община П. е необходимо да се докаже по безспорен начин, че въпросното куче е било безстопанствено, което обаче в настоящия случай не е доказано. Излага се, че безстопанствените кучета на територията на Община П., съгласно законовите разпоредби, се обезпаразитяват, кастрират, маркират и евентуално връщат в естествената им среда. Сочи се, че за въпросното куче, ухапало ищеца не се посочват категорични данни да е имало съответната маркировка, нямало индивидуализиращи признаци, което би обозначило неговата бездомност /безстопанственост/ и съответно би ангажирало отговорността на Община П..

Твърди, че обстоятелството, че на пострадалото лице не е известен собственика на животното, извършило ухапване, не следвало да е основание за отправяне на претенцията към Община П.. Ако съдът приеме, че исковата молба е допустима, но счита същата за прекомерно завишена, като оспорва изцяло претендираното обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 2500,00лв, представляващи претърпени болки и страдания, психически стрес. Излага, че към исковата молба липсват каквито и да е доказателства за медицински прегледи, лечение, възстановителни периоди и 2 т.н., поради което и твърденията на ищцата за наличие на неимуществени вреди били недоказани. Сочи, че няма детайлно и конкретно описание на естеството на травмата, механизма на получаването й и съответно не става ясно какви точно са претърпените болки и страдание, както и евентуална нетрудоспособност и нейното продължително времетраене.Претендира присъждането на разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приобщеното по делото Медицинско направление, издадено на името на ищцата, че същата на 02.03.2023 г. е насочена към противобесен кабинет за поставяне на инжекции по схема, поради ухапване от улично куче, тъй като е получила ракъсно – контузна рана в левия хълбок, която е обработена хирургично с ТАП.

Представена като доказателство по делото е и рецепта за закупени от ищцата лекарства на 07.03.2023 г.

Изслушано по делото е и Заключението по допуснатата СМЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните по делото. От същата се установява, че: на ищцата е причинена разкъсна рана от ухапване, която може да се получи по време и начин, както се съобщава; че след обработката на раната и поставянето на притотетаничен серум и след посещение на противобесен специалист са назначени задължителни поставяния на противобясна ваксина на пет пъти по схема; че самите инжекции са болезнени; че от причиненото ухапване ищцата е имала изразени болки и страдания поне една седмица с постепенно затихване около месец – два; че е възможно болката вече да е отзвучала, но попродължително е било страданието – преживеният страх, заради което са изписани и успокояващи медикаменти /деаксит и атаракс/; че неприятните преживявания от инцидента са по – продължителни – възможно месеци.

В проведеното по делото о.с.з. ВЛ обяснява, че в първите дни болките е възможно да са по – големи, като неприятните преживявания от инцидента е възможно да продължат около два – три месеца.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите А.Е.И. и Н.А.Д..

Свидетелят А.Е.И., син на ищцата сочи, че живее заедно заедно с майка си, която му споделила, че на 02.03.2023 г., на площад ***, излизайки от работа паркирала личния си автомобил, в района на ресторант *** и, завивайки в района на магазин *** била нахапана от безстопанствено куче с марка на ухото, средно като големина, светло- кафяво. Разказва, че след като видяла, че ухапването, което било високо на крака й кърви се обадила на него, който звъннал на баща си. Сочи, че баща му завел майка му на лекар, който обработил раната и поставил серия от инжекции. Обяснява, че раната 3 била около два – три сантиметра. Твърди, че болките на майка му продължили няколко дни, като пояснява, че острата фаза била около седмица.

Навежда доводи, че през това време майка му не могла да се обслужва и предвижва сама. Излага, че психическото състояние на майка му не било добро, тъй като не спяла, оплаквала се от безсъние, страхувала се от излизане и не ходила да пазарува на мястото, където била ухапана. Сочи, че преди майка му не се страхувала от кучета, но че сега я е страх, като ги заобикаля отдалече и не излиза да пазарува. Разказва, че освен изписаните инжекции майка му започнала да приема и успокоителни за нервите и съня.

Свидетелката Н.А.Д. сочи, че работи заедно с ищцата. Твърди, че в процесния ден тя минала покрай нейното работно място, след като й била обработена раната и й показала направлението за противобесен кабинет и й споделила случката. Твърди, че била притеснена за това, че ухапването било на хълбока. Разказва, че в следващите дни ищцата споделила, че е притеснена от инцидента и не може да спи, за което и посетила лекар. Сочи и, че ищцата имала проблеми като ставала и сядала и, че я боляло, като болката отивала и по левия крак надолу. Обяснява, че й споделила, че кучето, което я е захапало, е имало синя марка на ухото и се била се разминала с жена, която е вървяла по централна улица. Твърди, че ищцата имала проблеми с раната до края на април. Излага, че не е излизала в болничен, но че ухапването й пречило на работата, тъй като всеки неврологичен преглед изисквал ставане и това й създавало проблем. Сочи, че е ставала свидетел на факта, че след ухапването ищцата се страхувала от кучета, което преди не било така.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За доказване на основателността на исковата си претенция и за да получи защита увреденото лице, респективно за да бъде ангажирана деликатната отговорност на причинителя /причинителите/, възникнала, поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, е необходимо едновременно да са налице следните предпоставки:

Първо, наличието на деяние, което се изразява в някакво действие или бездействие. Съдът приема, с оглед на обсъдените по-горе доказателства, че този елемент от ФС е налице - под формата на бездействие. Съгласно Закона за защита на животните, Закона за ветиринарномедицинската дейност и Наредба №6 за регистрация и отглеждане на кучета на териоторията на Община П., ответникът е задължен да контролира, ограничава и овладява популацията на бездомните кучета на територията на общината. Въпреки разпределената доказателствена тежест с определението по чл.140 от ГПК, ответникът не е оборил твърдението на ищцата, че кучето е безстопанствено, като не е ангажирал доказателства за надлежна регистрация на кучето, съгласно Наредба №6/2011 г. Съдът счита, че доводите на процесуалния представител на ответника в писмените бележки, че ищецът не е доказал ухапването да е причинено от бездомно куче, са неоснователни, доколкото 4 именно в негова тежест е било да установи, че кучето има регистрация, респективно собственик, поради което и наведените възражения в тази насока са неоснователни. Съгласно чл.11 от цитираната Наредба №6 контролът на същата наредба се осъществява от *** на Община П. или упълномощени от него лица. Съгласно чл.11, ал.2 от Наредбата е регламентирано, че този контрол се извършва чрез проверка по постъпили жалби, молби, сигнали, но и чрез периодични проверки, което означава, че същите освен проверовъчен характер следва да имат за поставена една превантивна цел, а именно: извършване на съответна рутинна проверка за това има ли на територията на общината и конкретно на територията на града свободно движещи се безстопанствени кучета, колко на брой са, движат ли се на глутници и къде, представляват ли опасност за населението, представляват ли такива кучета опасност за физическата безопасност на гражданите на ответната община и не на последно място - представляват ли опасност и за тяхното здравословно състояние и т.н. Съгласно чл.11, ал.3 на Наредба №6 за регистрацията и отглеждането на кучата на територията на община П. е регламентирано, че до края на месец февруари *** на Община П. или оправомощен от него заместник-кмет, информират Общински съвет относно осъществявания контрол по тази Наредба до края на предходната година. Ответникът не е представил доказателства в тази насока. Съгласно чл.40 и сл. от Закона за защита на животните е предвидено приемане на програми от общинските съвети за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждане на средства за изпълнението им; изграждане от органите на местната власт на приюти за безстопанствени животни и т.н. Въпреки че не е представена по делото, на съда е служебно известно, че в Община П. има приета Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Община П.. Случилият се с ищцата инцидент обаче сочи на неизпълнение на задълженията на Общината за осъществяване на адекватен надзор върху безстопанствените кучета на нейната територия.