Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 104 от 22.12.2023, Районен съд - Луковит

Съд
Районен съд - Луковит
Дело
Гражданско дело 608/2023
Вид
Решение № 104
Подписан
22.12.2023
В сила
24.01.2024
Състав
МАРИО ДИМИТРОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.29,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за закрила на детето
  • чл.4,ал.1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.8,т.1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.10,ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13, ал. 2, т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.18,ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.3,т.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.3,т.5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5,ал.1,т.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5,ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9,ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.24,ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
  • чл.106,ал.5 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Луковит, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря МАРИАНА ХР. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20234320100608 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.18,в-ка с чл.8,т.1 и чл.4,ал.1 от Закона за защита от домашното насилие/ЗЗДН/.

Образувано е по молба на Б. Ц. В. от село хЛов.обл. с искане за издаване на заповед за незабавна защита срещу ответника Ц. П. В. от град София-нейна майка.

Молителката излага,че е 17-годишна,осиновена е от ответницата с решение от 07.08.2018г на ОС-хОсиновяването е пълно.През м.юни 2023гмайка и подала пред ОСЛовеч искова молба с правно основание чл.106,ал.5,в-ка с ал.1,т.2 от СК,тоест желае осиновяването да бъде прекратено.От този момент тя спряла да се прибира в жилището им в село Пеитревене,където живее с баба си и дядо си,неглижирала я, спряла да говори с нея,все едно не съществува,напълно спряла да и дава пари за храна и издръжка.

На дата 06.11.2023г в ОС-Ловеч се провело първо заседание по гр.д. №291/2023г,в което заседание молителката била изслушана,в присъствието на майка и и нейните адвокати.По време на делото майка и пред всички присъстващи многократно заявила,че не я интересува и повее не желае да живее с молителката.

Нещата в къщи се влошили,още повече след делото в град Ловеч.Още същата вечер майка и се прибрала в къщата в село Петревене и започнала да се кара с молителката,защото е лъгала в съдебно заседание,измисляла си неверни неща,разигравала филми и други такива определения.За пореден път казала,че няма да и дава пари за храна и ще забрани и на баба и да и дава такива.

1

Най-лошото станало на 08.11.2023 година,след обяд около 16.10ч. Прибрала се от училище в домът им в село хкакто обикновено след училище си сипала една паничка от яденето,което баба и х В. била сготвила и започнала да се храни.Била изяла само 2 лъжици,когато майка и започнала да се кара с нея и да я вдига от масата.За да не се кара с нея си взела храната и тръгнала да се прибира в нейната стая.Тогава майка и казала,че няма право да си взима храна,ще забрани на баба и да и дава пари за закуска и майка и няма да и дава.

За да несе кара с нея оставила храната и се прибрала в стаята си,така останала гладна до следващия ден-09.11.2023г,когато в училище,класната и ръководителка Т. Д. и купила храна и и дала да се нахрани.

Изпитва заплаха за здравето си,тъй като системно не се дохранва,направо гладува.Не разполага с никакви финансови средства за издръжка и храна.До 08.11.2023г пари за закуска в училище и давала баба и,след като майка и забранила да и дава пари,сега и тя не и дава.Живее в постоянен психически и емоционален тормоз,упражняван върху нея от страна на майка и,чрез караници,обидни думи,насочени към молителката,обвинения за неща,които не е извършила и казала.

Моли да се издаде заповед за защита и налагане на спешни мерки по чл.5,ал.1,т.1 и 3 от ЗЗДН,както и на основание чл.18,ал.1 от ЗЗДН издаване на заповед за незабавна защита.

Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Ответникът се явява в съдебно заседание,по същество на делото заявява,че твърденията в молбата не са верни,не е докосвала нито доближавала молителката,тя си лъже,иска си пари,манипулира хората,възползва се,това си е вродено нея.Пълномощникът и адвокат Лилова също изразява становище за неоснователност на молбата за защита.

Съгласно разпореждане на съда №1038/10.11.2023г,в предвид и нормата на чл.15 от ЗЗДт,за делото е уведомена Дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/-Луковит.

От ДСП-Луковит е приложена Заповед №ЗД/Д-ОВ-ЛТ-003/20.11.2023г на Директора на дирекцията,,сотблелязване за влизане в сила на заповедта на 21.11.2023 година,съгласно която:Детето Б. Ц. В. е настанено в преходно жилище в град Ловеч,до произнисане от съда с решение по чл.28 от ЗЗДт.В мотивите за издаване на заповедта е отразено,че на 08.11.2023г майката на молителката-ответницата по делото ,е посетила ДСП-Луковит,като е изразила желание за спешно извеждане на молителката от домът на нейните баба и дядо ,тъй като се притеснява за здравето и животът им.Също така,че на 13.11.2023г в ОЗД при ДСП-Луковит е постъпила жалба от х/вуйчо на молителката/в която също е изразено желание за извеждане на молителката от семейната среда.Отбелязано е,че бабата и дядото на молителката са подписали декларации по чл.24,ал.3 от ППЗЗД,че не желаят да полагат грижи за молителката.

Молбата за защита от домашно насилие е подадена от правоимащо лице по чл.8,ал.1,т.1,в-ка с чл.3,т.5 от ЗЗДН,в предвидения в закона срок съгласно чл.10,ал.1 от ЗЗДН ,в предвидената от закона форма,придружена е от необходимите доказателства,както и е 2 подадена за защита срещу лице по чл.3,т.4 от ЗЗДН,поради което съдът приема,че същата е процесуално допустима.

В молбата са изложени данни за трайно установено домашно насилие,във формата на психическо и икономическо такова,извършвано от ответницата,което не е прекратено към момента на подаване на молбата.В молбата за защита,независимо,че са описани и конкретни случаи на дата 06.11.2023г и на 08.11.2023г,се излага,че след м.юни 2023г и подаване на исковата молба по гр.д. №291/2023г по описа на ОС-Ловеч,майка и спряла да се прибира в семейното жилище в село хспряла да се интересува от молителката,неглижирала я,спряла да и дава пари за храна и издръжка.

При тази хипотеза и както приема в трайната си практика ВКС/по този въпрос в.ж.

Опр. №27/11.01.2011г, по гр.дело №584/2010г. ІV г.о. и др./ в случаите, когато в молбата са изнесени данни за постоянен ежедневен физически или психически тормоз или постоянно, ежедневно повтарящо се ограничаване на личните права на лица, намиращи се в родствена връзка с извършителя, молбата за защита е в срок, независимо, че не са посочени конкретните дати, на които са извършени неправомерните действия. Молбата следва да се счита в срок и когато се твърди трайно установено домашно насилие, изразяващо се в ограничаване на личните права, което не е прекратено и към момента на подаване на молбата.

В предвид горното,дори да не е посочена конкретна дата на извършване на насилието/а такава в молбата е посочена-както се посочи на 06.11.2023г и на 08.11.2023г./,то молбата за защита е допустима,а разгледана по същество съдът намира молбата за основателна,поради следните съображения:

От представените по делото писмени и гласни доказателства-показанията на свидетелите х се установява следната фактическа обстановка:

Молителката Б. Ц. В. е родена на 14.10.2006г в град Луковит,Лов.обл.,като за нейна майка в съставеното удостоверение за раждане е вписана ответницата Ц. П. В..

Данни в цитираното удостоверение са вписани след влизане в сила на Решение №261/07.08.2018г,постановено по гр.д. №383 по описа на ОС-хза 2018г,съгласно което е допуснато извършване на пълно осиновяване на молителката от ответницата,постановено е промяна имената на молителката ,които бъдат вписани в новия акт за раждане на същата.

След осиновяването на молителката и до извеждането и със Заповедта на Директора на ДСП-Луковит от 20.11.2023 година,същата живяла в жилище в село хЛов.обл.,със своите баба и дядо по майчина линия х В. и хв.Според показанията на св.В.,майката/ответницата живяла с молителката само два месеца и нещо.През този период и към момента на приключване на устните състезания по делото,майката на молителката,ответницата В.,живее и работи в град София.В жилището в село Петревене си издава през уикенда.Непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на молителката Б. В. били поети от бабата-свидетелката х В.,като майката осигурявала финансовите средства за издръжката на детето до определен момент преди образуване на настоящето дело.В 3 показанията си/стр.6 от протокол от съдебно заседание,проведено на 30.11.2023г./св.В. заявява: „…Сигурно има два,три месеца,не мога да кажа точно…оттогава аз и давам пари за закуска най-редовно..“,преди това..“..имаше момент когато спря майка и да и дава пари за издръжка…“. Този посочен от свидетелката период,съвпада с из291/2023г по описа на изложените в молбата за защита данни,за влошаване на отношенията между страните и неглижиране на молителката от страна на ответницата,след м.юни 2023 година и подаване на исковата молба,предмет на разглеждане по гр.дело №291/2023г по описа на ОС-Ловеч.

За влошаване на отношенията между молителката и ответницата от една страна,а от друга и между молителката и родствениците на ответницата-бабата и вуйчото,данни се съдържат както в техните показания-на св.х В. и х,така и са отразени в заповедта за извеждане на детето от семейното жилище в село хЛов.обл.

Такива данни се съдържат и в протокола от проведеното на 06.11.2023г заседание по гр.д.№291/2023г по описа на ОС-Ловеч,в което ответницата е заявила,че всичко е приключено между тях.

Показанията на свидетелката Т. х Д. също подкрепят част от изложените в исковата молба факти,а именно за неглижиране от страна на ответницата на молителката и неосигуряване на средства за нейната издръжка.Сочените от свидетелката дати,когато молителката и е споделила за отношението на майката към нея и осигуряване именно от тази свидетелка на парични средства за прехраната на молителката,съвпадат с тези по молбата за защита или поне едната дата-ден преди депозиране на молбата-08.11.2023 година.

При съвкупният анализ на горните доказателства/писмени и гласни/,както и данните от декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН, които съдът приема,че не са оборени от ответника, съдът приема,че ответницата Ц. В.,в периода след м.юни 2023 година извършва трайно домашно насилие-във формата на психическо и икономическо такова, срещу молителката и това насилие не е прекратено към момента на подаване на молбата за защита.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката х В. и х,в частта,в които същите излагат факти за поведение на молителката,което е провокирало влошаване на отношенията от една страна между нея и ответницата и от друга между молителката и нейната баба и вуйчо.Тези свидетели са в най-близка родствена връзка с молителката и в предвид данните,че ответницата е предявила молбата с основание чл.106,ал.5 от СК,то същите са безспорно заинтересовани от благоприятен за нея изход както по делото пред ОСЛовеч,така и по настоящето дело.

Ето защо съдът приема,че тези гласни доказателства не оборват доказатествената сила на декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение 4 и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответницата при направеното оспорване, че е извършила акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила.

По изложените съображения досежно достоверността на показанията на свидетелите В. и х съдът приема,че ответницата не е провела никакво оборване на обстоятелствата посочени в декларацията. В конкретният случай представената от молителя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдържа достатъчно данни, че е налице домашно насилие по см. на чл.2 от закона. В нея са посочени конкретни фактически действия / системно упражнявано на закани за преустановяване на издръжката на молителката и реално настъпване на този факт 2,3 месеци преди образуване на настоящето дело/. Действията на ответницата представляват домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.