Решение № 100 от 25.10.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. С., 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно наказателно дело № 20231870200357 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалбата на „Б. К.“ ООД срещу НП № 420005675 от 09.03.2023 г. издадено от директор на РД „АА“ гр. С., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 98, ал. 4, т. 1 от ЗАвПр, за нарушение по чл. 18, ал. 4, изр. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ. С жалбата се твърди, че в АУАН и НП липсват основни реквизит по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, не са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено вмененото нарушение. Твърди се липса на изчерпателно описание на обстоятелствата при които е осъществено твърдяното нарушение, като се отправя искане за отмяна изцяло на атакуваното НП.

В проведеното съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя излага подробни съображения за допуснати процесуални нарушения и за неправилна квалификация на самото деяние.

Ответникът по жалбата, в съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена, излага доводи за правилност и законосъобразност на жалбата, както и формулира претенция за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство в полза на ответника по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната 1 съвкупност, съдът установява следното от фактическа страна:

От разпитания по делегация свидетел В., се установява, че той е съставител на АУАН, който съставил след извършване проверка на дружеството жалбоподател. Дружеството жалбоподател се занимава с извършване на обучения на водачи, които получават удостоверения за квалификация и същите извършват периодични обучения на такива водачи.

Проверката била извършена по документи и при предоставените документи от управителя на дружеството жалбоподател, свидетелят констатирал нарушения, за всички от които съставил актове. Не помни конкретни обстоятелства по нарушението, предмет на атакуваното НП. Установява се от събраните по делото доказателства, че на 06.01.2023 г., свидетелят В. е съставил АУАН срещу „Б. К.“ ООД, за това, че на 26.01.2023 г., при комплексна проверка е установил, че при провеждане на периодично обучение за курс № 260, за придобиване на професионална компетентност, за периода 01.02.2022 г. – 06.02.2022 г., видно от график и регистър на курсистите в курс за придобиване на професионална компетентност за извършване на обществен превоз на пътници и товари, дружеството жалбоподател на 06.02.2022 г. е издало удостоверение за периодично обучение за превоз на пътници № 0167772/06.02.2022 г., като за периода курсиста Р. И. П., с ЕГН: **********, е обучаван 27 часа и 40 минути, вместо необходимите 35 часа, видно от график – разписание на учебните занятия в курс № 260. АУАН е връчен на 27.01.2023 г. на представител на дружеството жалбоподател. С акта се вменява нарушение по чл. 18, ал. 4, изр. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ.

Въз основа на така съставения АУАН, е издадено и обжалваното НП № 42-0005675/09.03.2023 г. издадено от Директора на РД „АА“ С., с което НП е вменено в отговорност на привлеченото лице, това, че при провеждане на периодично обучение на курс № 260 за придобиване на професионална компетентност за периода 01.02.2022 г. – 06.02.2022 г., видно от график и регистър на курсистите в курс за придобиване на професионална компетентност за извършване на обществен превоз на пътници и товари, привлеченото лице на 06.02.2022 г. е издало удостоверение за периодично обучение за превоз на пътници № 0167772 от 06.02.2022 г. като за периода курсиста Р. И. П., с ЕГН: **********, е обучаван 27 часа и 40 минути, вместо необходимите 35 часа, видно от график – разписание на учебните занятия в курс № 260.

2

Така повдигнатото от фактическа страна обвинение е квалифицирано като нарушение по чл. 18, ал. 4, изр. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, за което на основание чл. 98, ал. 4, т. 1 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Подадената жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

С атакуваното НП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., на основание чл. 98, ал. 4, т. 1 от ЗАвПр. Съгласно така цитираната разпоредба, наказва се с глоба или имуществена санкция 3000 лв., лице по чл. 7в, ал. 1, а именно търговец или юридическо лице, с нестопанска цел, професионална гимназия, професионален колеж, средно образователно училище, с професионална паралелка и висше училище, които осъществяват курсове за обучение на водачи, за придобиване на квалификация и за усъвършенстване на познанията им, което лице разпореди или допусне провеждането на обучение за водачи, за придобиване на начална квалификация или за усъвършенстване на познанията им, в нарушение на условията или реда, определени в учебната документация и в Наредбата по чл.

7б, ал. 9 от ЗАвПр, въз основа на която норма е издадена Наредба № 41 от 04.08.2008 г. Видно от така цитираната санкционна разпоредба, наказуемото деяние, съставляващо нарушаване на административна разпоредба е разпореждане или допускане провеждане на обучение на водачи, в нарушение на условията и реда, предвидени за това. Изпълнителното деяние може да има две форми. Първата форма е разпореждане на провеждането на обучение в нарушение на условията и реда за това, а второто изпълнително деяние може да бъде допускане провеждането на обучение в нарушение на условията и реда за това. Посочените две форми на изпълнително деяние са лимитативно изброени и не подлежат на разширително тълкуване. В настоящият случай, от обстоятелствена част на атакуваното НП е видно, че жалбоподателят не е обвинен нито в разпореждане, нито в допускане провеждане на обучение, в нарушение на визирания ред. Административнопривлеченото лице „Б. К.“ ООД е наказано не за разпореждане или допускане на обучение, а за съвсем друго изпълнително деяние, именно: на 06.02.2022 г. издава удостоверение за 3 периодично обучение за превоз на пътници, в нарушение на условията и реда за това, посочени конкретно в НП. Именно, издаването на удостоверение за периодично обучение е изпълнителното деяние, посочено в НП, а в същото време това изпълнително деяние е неправилно квалифицирано и подведено под Нормата на чл. 98, ал. 4, т. 1 от ЗАвПр, предвиждаща административнонаказателна отговорност за разпореждане или допускане провеждането на обучение на водачи в нарушение на условията и реда, определени с Наредбата и учебната документация. Вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушаване на административните правила, съответства на друг санкционен текст от ЗАвПр, а именно чл. 98, ал. 7, т. 5, б. „в“ от ЗАвПр.

Неправилното приложение на санкционната разпоредба не може да бъде поправено с преквалифициране на деянието, във фазата на въззивно съдебно обжалване на НП, с оглед на което, съдът намира, че е налице вътрешна противоречивост в атакуваното НП, която не може да бъде отстранена във фазата на съдебен контрол, на същото НП. Вътрешната противоречивост и пълното несъответствие между словесното описание на нарушението и санкционната норма, която е приложена за определяне на съответното наказание, води до порок в НП, с оглед на който НП следва да бъде изцяло отменено.

По изложените съображения, настоящият състав следва да отмени изцяло атакуваното НП.

При този изход на делото, съдът следва да се произнесе и по искането за присъждане на разноски, за процесуално представителство, реализирани от жалбоподателя. По делото са представени доказателства за сключен договор за правна помощ, по който в брой е заплатена сумата от 2400 лв., за защита по четири посочени дела, едно от които е и настоящото производство, като договореното възнаграждение е по 600 лв., за всяко от делата. Съдът, като съобрази разпоредбата на чл. 18 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че с оглед размера на наложената имуществена санкция от 3000 лв., размерът на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на именно 600 лв. Ето защо и възражението в тази връзка за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е уговорено и заплатено в минималния размер и не подлежи на намаляване.

4

Ето защо, съдът следва да осъди Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация“ да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 600 лв., разноски, за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Мотивиран от изложеното

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло НП № 42-0005675 от 09.03.2023 г. издадено от директор на РД „АА“ гр. С.,

ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация“ да заплати на „Б. К.“ ООД, с ЕИК 202010874, сумата от 600 лв., представляващи разноски, за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд С. - Област.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

5