Присъда № 1 от 24.01.2025, Районен съд - Сливница

МОТИВИ към Присъда № 1, постановена на 23.01.2025 г. по НОХД № 306/2024 г. по описа на Районен съд - Сливница

Делото е образувано по внесен Обвинителен акт на Районна прокуратура – Костинброд, ТО – Сливница, с който се иска подсъдимият И.К.С. да бъде признат за виновен за това, за това, че на 08.12.2021 г. в диапазона между 01.00 ч. и 02.00 часа в помещение на Център за настаняване от семеен тип, находящ се на административен адрес: гр. Д., ул.

„Х.Б.“ № ***, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 18-годишна възраст- с непълнолетната И.И.П. /родена на 12.08.2005 г./, като я принудил към това със заплашване – чрез упражнявано на предходен етап системно физическо и психическо насилие над жертвата и отправяни закани за физическа саморазправа с нея и с брат й, което насилие е предизвикало у нея силен страх, стрес, тревожност и депресия – престъпление по чл.152, ал.2, т.1, вр. с ал.1, т.2, пр.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК.

В пледоарията си представителят на Районна прокуратура - Костинброд поддържа обвинението си, като предлага на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, изпълнението на което да се отложи по, реда на чл.66 НК, за срок от 3 години.

Повереникът на частния обвинител моли за постановяване на осъдителна присъда, като се присъединява към искането на Прокуратура относно размера на наказанието.

Защитникът на подсъдимия моли за оправдателна присъда или, в случай, че съдът приема, че подсъдимият е виновен, то да му бъде наложено по-леко наказание.

При последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становищата и доводите на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

От разпита на пострадалата И.И.П. /л.115/ се установява, че на 21.08.2017 г., заедно с брат си свидетелят Ц.И.П., били настанени в Център за настаняване на деца от семеен тип в гр. Д. от своя чичо – свидетелят И.С.П. след като починали родителите им. Подсъдимият също бил настанен в този център няколко месеца след пострадалата, заедно със своите две сестри и един брат. Известно време след пристигането си в центъра, подсъдимият започвал да тормози пострадалата, използвал я като слугиня, карал я да прави различни неща за него и ако тя не ги изпълнявала я биел. Биел я и дори и да ги изпълни. Удрял я с шамари, ритници, събарял я на земята и я ритал. Подсъдимият станал тартор на децата в центъра и тормозел пострадалата и нейния брат. Взимал им вещите и парите, които получавали като помощи и стипендии. От средата на 2019 г. от м. 06 подсъдимият започнал да кара брата на пострадалата да я вика да отиде при него на тайни места, където се подигравал с нея сексуално. Изнасилвал я, докато говорил с негови приятели по телефона и я снимал. Това се случвало в неговата стая в центъра. Случвало се е това да става и в присъствието на брата на пострадалата, който бил в една стая с подсъдимия. Тези посегателства се случвали през нощта. Свидетелят Ц.П. идвал в стаята на пострадалата по поръчение на подсъдимия, който я викал при него. Пострадалата се подчинявала, защото изпитвала страх от подсъдимия, че ако не изпълнява каквото й каже, ще набие нея и брат й, което се е случвало. Имало случаи, в които пострадалата не се чувствала добре и не идвала, тогава подсъдимият сам отивал при нея и я викал, като я заплашвал, че ако не отиде с него ще я пребие. За случващото се пострадалата и брат й не споделяли с никой, защото подсъдимият ги заплашвал, че ако кажат на някой ще ги пребие и ще стане много лошо за тях. За случващото се с пострадалата знаел и брата на подсъдимия – К.Р.М., който в един период бил в една стая с подсъдимия и с брата на пострадалата -Ц.И.П., но и той не коментирал случващото се.

1

От безпомощност и безсилие от това, че не може да противодейства на подсъдимия пострадалата се самонаранявала, като имало случаи в които режела леко вените си и правила рани по ръцете си.

Последното сексуално посегателство срещу нея било в началото на месец декември 2021 г., след което и възпитателите разбрали за случващото се и взели мерки.

Предвид обстоятелството, че пострадалата е била обект на множество и почти ежедневни сексуални посегателства от страна на подсъдимия в открито съдебно заседание разказва за случай, който не е предмет на обвинителния акт, поради което по реда на чл. 281, ал.5 , вр. с ал.7 НПК са прочетени показанията й дадени на досъдебното производство, находящи се в том 3, л. 15.

От тях се установява, че на дата 08.12.2021 г. между 01.00 часа -02.00 часа сутринта била повикана от подсъдимия чрез нейния брат да отиде в неговата стая. Пострадалата спяла, а брат й я събудил. В стаята на пострадалата, в този момент, била и сестрата на подсъдимия свидетелката Л.К.С., но тя спяла. Тъй като на пострадалата й се спяло не отишла веднага и пак се унесла, но брат й отново дошъл, събудил я й казал, че подсъдимият я вика и ако не отиде ще стане лошо, като не обяснил какво е това лошо, което ще стане.

Пострадалата отишла в стаята на подсъдимия. В нея били освен него и неговия брат – К.М. и брата на пострадалата Ц.П. . Подсъдимият бил легнал на леглото си и гледал телефона си.

Казал й да се седне до него, съблякъл я, като й оставил само сутиена и й казал да легне по гръб. След което започнал да се съвкупява с нея, като проникнал с половия си член във влагалището й. От тези действия леглото скърцало и К.М. се събудил, надигнал се от леглото си и погледнал какво става и след това си легнал. Пострадалата останала в стаята на подсъдимия около час и половина и след това си тръгнала. Не си говорели нищо. Този път той не я е заплашвал и удрял. Половият акт не бил извършен с нейно съгласие, макар и да не се възпротивила, не желаела да прави секс с подсъдимия, но я било страх от него, защото в други случаи, когато отказвала, той я удрял и я заплашвал, че ще я пребие.

След прочитане на показанията й, дадени на досъдебното производство пострадалата потвърждава, че и двата случая за които разказва – този в съдебното заседание и този в прочетените показания са се случили, както и че двата са се случили през месец декември 2021 г. и че не знае за кой конкретно е образувано наказателното производство.

Установява, че след един от двата случаи възпитателите са разбрали за сексуалните посегателствата на подсъдимия спрямо нея и са я разпитали, при което тя си признала и споделила за случващото се помежду им на свидетеля Е.Х. – възпитател в центъра.

Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни и непротиворечащи както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства. Свидетел на случилото се е станал и брата на пострадалата Ц.П., както и брата на подсъдимия - К.М.. От показанията на свидетелите – възпитатели в центъра също се прави извод за достоверността на показанията на пострадалата, доколкото разказват за поведението й когато подсъдимият е бил в центъра и след като е напуснал същия, както и липсата на близост между пострадалата и подсъдимия. Достоверността за случилото се извежда и от приетата по делото комплексна Съдебно психиатрична и психологичната експертиза.

От показанията на свидетеля Ц.И.П. /л.128/ се установява, че заедно със сестра си И.П. са настанени в Центъра за настаняване на деца в гр. Д. от 2017 г., като са били обект на тормоз от по-големите деца, заварени в центъра. Свидетелят искал от чичо си – свидетеля И.С.П. да отведе него и сестра му от центъра. Споделял му, че там ги бият, но след като той говорел с възпитателите не били взети мерки. Не се взимали мерки от страна на възпитателите и когато свидетелят се оплаквал от тормоз и бой от други деца. Подсъдимият заедно с брат си и сестрите си дошъл по-късно в центъра. Същият имал лошо отношение към свидетеля Ц.П. и към неговата сестра. Взимал им парите от помощи, стипендии и които близки им давали. Свидетелят му ги давал, защото подсъдимия го заплашвал, че ще го 2 набие. Случвало се е когато не изпълни нещо, което иска подсъдимият, последният да го бие, което било доста често. Пострадалата и подсъдимият нямали приятелски отношения.

Държал се лошо с нея, удрял я с юмруци и шамари по цялото тяло. Повишавал й тон. Това се случвало когато му каже нещо на криво или не направи нещо, което той иска. Пострадалата не търсела неговото внимание, не й е бил приятен. Искала по-скоро да си тръгне от центъра, да го няма. Свидетелят и пострадалата се страхували от подсъдимия, притеснявали се от присъствието му. Този страх датирал от 2018 г. Свидетелят и подсъдимият живеели в една стая в центъра. Докато били в една стая често подсъдимият карал свидетеля да ходи до стаята на пострадалата и да я вика да отиде при него. Когато тя не идвала подсъдимият карал свидетеля да отиде пак да я вика и че ако не дойде ще й счупи главата. Тогава тя отивала. В стаята подсъдимия и пострадалата правили секс. Подсъдимият карал пострадалата да се „надупи“, да „му го лапне“. Тя издавала стонове. Това се случвало 5-6 пъти месечно.

Случило се и малко преди подсъдимия да бъде изведен от центъра. Свидетелят се опитвал да я защити, но при всеки опит отнасял бой от подсъдимия. Последният карал свидетеля да удря сестра си, карал ги да се бият. След като подсъдимият напуснал центъра, пострадалата се успокоила и вече не била уплашена.

Действително този свидетел е брат на пострадалата, но съдът кредитира показанията му като логични, последователни и непротиворечиви както с показанията на пострадалата, така и в отделни части се подкрепят от показанията на други разпитани в производството свидетели. С показанията на свидетеля К.М. е налице припокриване в частта, че са възприели процесния акт на съвкупление между пострадалата и подсъдимия, доколкото са били в една стая с последния, както и че подсъдимият е тормозил свидетеля П. и че е взимал парите на децата от дома. С показанията на възпитателите се покриват обстоятелствата за липса на близост между пострадалата и подсъдимия, чувство на страх у пострадалата от подсъдимия и последвалото спокойствие и отпускане на пострадалата и нейния брат след напускането на подсъдимия.

В съдебно заседание свидетелят К.М. /л.133/ - брат на подсъдимия установява, че заедно с последния и сестрите си е бил настанен в център за деца в гр. Д., в който била и пострадалата. В центъра бил в една стая с подсъдимия. Не знае дали подсъдимият и пострадалата са имали интимни отношения и не е виждал последната да идва в стаята им, както и да се е страхувала от подсъдимия. За конкретната вече твърди, че не е видял нищо, на сутринта възпитателите го разпитвали какво се е случило. Подсъдимият останал в дома до навършаване на 18 г., след което го напуснал, не е бил местен в друг дом.

Доколкото показанията на свидетеля К.М., дадени в съдебно заседание противоречат на тези, дадени на досъдебното производство, със съгласието на всички страни са прочетени последните, находящи се в том 3, л.141.

От тези показания се установява, че през месец декември 2021 г. докато спял в леглото си в стаята, в която живеел заедно с подсъдимия и свидетеля Ц.П., свидетеля М. чул шум от шумолене и пъшкане и се събудил. Било след полунощ. Видял в леглото на подсъдимия, че се намира пострадалата, която била присвита, а върху нея бил подсъдимия.

И двамата били голи и правели секс. Подсъдимият видял свидетеля, че гледа и му казал да се обръща на другата страна и да заспива, което свидетеля направил. Чул когато пострадалата си тръгнала от стаята. Тя не коментирала със свидетеля случилото се, нито пък той с нея. Единствено подсъдимият му казал на следващия ден да не казва на никой за случило се. За този случай се разбрало в центъра и след това подсъдимия бил преместен в друг център в Първомай. Установява, че подсъдимият тормозел свидетеля Ц.П., удрял го, карал го да му носи нещата.

Съдът кредитира показанията, дадени от този свидетел на досъдебното производство, доколкото е разпитван в близък период от случилото се. В съдебно заседание същият беше притеснен, разстрои се, разплака се заяви, че не иска брат му да влиза в затвора, поради 3 което съдът приема, че показанията му са променени с оглед опит да го подпомогне. Наред с това свидетелят не отрече показанията, които е дал на досъдебното производство, а заяви, че не си спомня и не знае кое е вярно от това което казва на съдебната фаза или на досъдебната фаза.