Решение № 26 от 14.02.2022, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. ***, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Виолета К. Апостолова при участието на секретаря М.И.Д. като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Административно наказателно дело № 20212310200495 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.Г.Г. от гр. *** против Наказателно постановление № 21 – 0261 – 000273 от 17.09.2021 година на Началник РУ - ***, с което на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение по чл.103 от ЗДвП.

В депозираната жалба против НП жалбоподателят оспорва изложената в акта фактическа обстановка, като твърди, че не е извършил нарушението, за което е наказан.

Заявява също, че издаденото против него НП е незаконосъобразно и на процесуално основание, тъй като при съставянето на АУАН и издаването на НП са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в разпоредбите на чл. 42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Твърди и че не е спазен спора по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и че последният не е съставен в присъствието на нарушителя. Желае се отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но неговият процесуален представител заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания, като се излагат и допълнителни такива за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна - ОД на МВР ***, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

РП – ***, редовно призована, не взема становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.

1

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 23.08.2020 година свидетелите Г. Б. Г. и П.В.И.., двамата на длъжност „инспектор“ в Сектор „Контрол и правоприлагане“ *** към Национално ТОЛ управление при А „ПИ“, работили съвместно в състав на мобилен екип, като изпълнявали служебните си задължения в района на км. 287+300 от път I–7 /отбивка за Кириловска чешма/ и осъществявали контрол по изпълнение на задълженията на водачите на МПС по чл.139, ал.6 от ЗДвП за заплащане на винетна такса.

Около 16.20 часа двамата видели от служебен лаптоп сигнал от камера, разположена на км.305 по този път, до село Гранитово, че джип „Ленд Ровър“ с англ. регистрация № ***, с множество предишни засечени нарушения, се движи без заплатена пътна такса. Тъй като до този момент този автомобил не е доС.Г.л до местоС.ката им на път I-7 на км.287, те решили да се придвижат до разклона за гр.***, кръстовище на път І-7 с ул. „Ал.

Стамболийски“. ДоС.Г.йки до това място, двамата свидетели спрели служебния си автомобил на обезопасено място така, че да могат да спрат лекия автомобил за проверка.

Когато двамата свидетели видели приближаването на процесния автомобил, който се движел в посока към гр. *** в колона, с високо вдигната стоп палка, св. Г. му подал сигнал да спре.

Водачът не се подчинил на подадения сигнал за спиране и след като преминал покрай екипа на А „ПИ“ продължил движението си по пътя в посока гр. ***.

След като видели, че водачът не спира, а продължил движението си в посока към град ***, двамата свидетели потеглили веднага с техния автомобил след него. След известно време успели да го изпреварят с включен светлинен сигнал и в движение през прозореца отново бил подаден сигнал със стоп палка на водача да отбие и да спре, но при първа възможност /отбивка/ водачът завил надясно по черен път и продължил. Свидетелите не го последвали със служебния си автомобил, тъй като пътят бил лош, но подали сигнал на ЕЕН 112 и съобщили за констатираното нарушение – водачът не спрял на подаден сигнал от контролен орган и с оглед установяване самоличността на този водач.

След това св. Г. изготвил докладна записка относно възпрепятстване от ФЛ осъществяването на проверка от длъжностни лица съгласно чл. 167а, ал.2, т.1 от ЗДвП до Началник Сектор „Контрол и правоприлагане“ ***, в която изложил описаните по-горе обстоятелства. Същата, ведно с изготвен от Началник Сектор „Контрол и правоприлагане” – гр. *** в Националното ТОЛ управление сигнал за отказ на водач да спре управлявано от него ППС при подаден сигнал за спиране съгласно чл. 167а, ал.2, т.1 от ЗДвП - нарушение по чл.103 от ЗДвП от водач на МПС „Ленд Ровър“ с рег. № *** , били изпратени на Началник РУ – *** по компетентност.

След получаване на материалите в РУ – *** започнала проверка за установява самоличността на водача, управлявал процесния автомобил марка „Ленд Ровър“ с рег. № ***. Изискана била справка за собственика на това МПС. С писмо от 16.10.2020г. на ГД „Национална полиция“ е посочено, че след справка чрез система „***“ е установен 2 собственика на автомобила - С.Г.Г. с адрес във Великобритания.

Било снето обяснение от св. Г.Г. и той посочил, че водача на МПС с рег. № *** е млад мъж с черна коса и тъй като и други негови колеги са засичали същия автомобил в посока на движение с. ***, но водача отново не е спирал на подадени сигнали и избягвал проверките, свидетеля разпитал живущи от района на с.*** и така установил, че водача на този автомобил се казва С. и се занимава със земеделие или животновъдство в с. ***.

След няколко неуспешни опити да бъде призован С.Г. на неговия поС.ен адрес на територията на страната ни, на 10.11.2020 г. той се е явил и дал обяснения във връзка със случая, като посочил, че той е продал преди около две години МПС „Ленд Ровър“ с рег. № *** на Д.Г., но допълнително ще представи документи за тази продажба.

На ***г. въпросният автомобил е бил регистриран в страната ни с рег. № *** като собственост на жалбоподателя С.Г., а на 19.02.2021г. С.Г. отново се е явил в РУ *** и е дал повторно обяснение като е посочил, че не е управлявал автомобила на „въпросната дата“, че тогава е бил на море и не може да посочи на кой е бил предоставен и съответно кой е управлявал автомобила на тази дата, поради което и не може да попълни декларация в тази насока.

На 08.03.2021г. е била изпратена покана до С.Г. да се яви на 22.03.2021г. в РУ *** за съставяне на АУАН за извършено от него нарушение по чл. 103 от ЗДвП на 23.08.2020г. в 16.20 часа на път І-7, км.296 /околовръстен път на гр. ***, к-ще с ул. „Ал. Стамболийски“/ с л.а. „Ленд Ровър“ с рег. № *** . Тази покана е получена лично от С.Г. на 16.03.21г., видно от разписката към самата покана и от докладната записка от ПИ при РУ *** относно връчването й.

На посочената в поканата дата – 22.03.21г. С.Г. не се явил в РУ ***, поради което в негово отсъствие и в присъствието на свидетелите Г.Г. и П.И., св.Г.Б. на длъжност „полицейски инспектор“ в РУ ***, съставил против С.Г.Г. акт за установяване на административно нарушение с бл. № 724644 за това, че на 23.08.2020г. около 16.20 часа по път I – 7, км. 296 на кръстовище с ул. „Ал. Стамболийски“ – изход от гр. *** към гр.

Тополовград, управлявал лек автомобил „Ленд Ровър“ с рег.*** и при подаден сигнал за спиране от контролен орган на НТУ, не спрял на посоченото от представителя на службата за контрол място и продължил движението си по пътя. Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.103 от ЗДвП. АУАН бил изпратен за предявяване и връчване на нарушителя. На 02.08.2021г. така съставеният АУАН е бил предявен на С.Г., при което той отказал да го подпише и вписал, че ще представи възражения в писмен вид. На нарушителя е връчено копие от АУАН на 02.08.2021г.

В тридневният срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН пред АНО е постъпило възражение от С.Г., в което сочи, че връченият му екземпляр от АУАН е абсолютно нечетлив и не може да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил. Желае да му бъде връчено четливо копие на АУАН. Такова е било изпратено на Г. и получено от него на 16.08.21г. На 17.08.21г. Г. е подал възражение до Началника на РУ *** против съставеният АУАН, в което сочи, че на 23.08.2020г. не е управлявал л.а. „Ленд Ровър“ рег. № *** около 16.20 часа 3 в гр. ***, както и че от внасянето му в България, вкл. и през целия месец август 2020г. той е бил предоставил личния си автомобил на трето лице за ползване и управление - на Д.А.Г. от гр. *** и л.а. се е намирал в базата на Г. в с. ***. Заявява, че не е наясно дали лично Г. или някой от неговите близки и познати е управлявал автомобила на 23.08.2020г. Предвид на изложеното заявява, че не следва да носи адм.наказателна отговорност за чужди действия и поведение.

Въз основа на съставения акт и на останалите материали по административнонаказателната преписка, приемайки, че направеното възражение от нарушителя е неоснователно, на 17.09.2021 година Началникът на РУ – *** е издал обжалваното наказателно постановление № 21 – 0261 – 000273, с което наложил на С.Г.Г. на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение по чл.103 от ЗДвП, като фактическото описание на нарушението е идентично с това в АУАН.

Наказателното постановление е връчено на наказаното лице на 25.10.2021 година, видно от разписката, приложена към него, след като Г. е бил търсен преди това за връчването му, но не е бил открит.

Жалбата против наказателното постановление е депозирана пред ЕРС на 13.10.2021г. /изпратена по пощата на 11.10.21г./, а след надлежното връчване на НП на 25.10.21г., същата жалба отново е подадена в съда с твърдение, че жалбоподателят е узнал за издаденото НП преди подаването на първата жалба, но тъй като липсвали надлежни доказателства за връчването му до този момент, било извършено такова на 25.10.21г. – след подаването на жалбата в съда и образуването на настоящото АНД.

От показанията на разпитаната по искане на жалбоподателя като свидетел Н.К.

/негова майка/, се установи, че С.Г. е внесъл през 2019г. процесния автомобил марка „Ленд Ровър“ с рег. № *** от Англия с цел да го продаде на Д.Г., който е животновъд и земеделец и има база в с. *** и че именно на него го предал веднага след идването в Република България, но не са оформили веднага документите по прехвърлянето на МПС. По-късно Д.

Г. бил задържан в Република Турция и така автомобилът останал в базата на Г. в с. *** и се ползвал от негови работници. Св. К. сочи, че синът й С.Г. в периода 2019-2020г. не се е занимавал с животновъдство и земеделие и че е живее поС.но във Великобритания.

От приложените към АНП Заповеди № 8121з – 515 от 14.05.2018 година и № 8121з825 от 19.07.2019г., двете издадени от Министъра на МВР, се установява материалната компетентност на определени служители на ОД на МВР и СДВР, между които и заемащият длъжността полицейски инспектор в ОП - св. Г.Б. да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП и на Началникът на РУ- *** да издава наказателни постановления въз основа на тези актове в рамките на обслужваната територия.

Горната фактическа обстановка се установява от приложената по делото административно-наказателна преписка и от показанията на тримата разпитани в хода на съдебното дирене свидетели - актосъставителят Г.Б. и свидетелите по установяване на 4 нарушението Г.Г. и П.И.. Последните двама изразяват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки от тях действия, респ. бездействия на водача на процесното МПС на 23.08.2020г., а показанията на актосъставителя - за действията, респ. бездействията на жалбоподателят в хода на проверката по установяване на извършителя на нарушението, съставянето на АУАН и издаването на НП. Освен това, няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, поради което съдът ги кредитира.

От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление и в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН предвид данните за връчване на НП.