Решение № 354 от 28.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Пловдив, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000313 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 35 от 28.01.2016 година, постановено по т. дело № 377/2014 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е осъдено „Фермер 2000“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, Оборище ул. „Бачо Киро“ № 26-28-30, Платиниум Бизнес Център, блок 2, ет.1, ЕИК 123730785, да заплати на Държавен Фонд „Земеделие“ с адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, сума в размер на 203 191, 53 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 18.07.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2009 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният иск в частта над 203 191, 53 лв. до 217 152, 25 лв. като неоснователен и недоказан.

Осъдено е „Фермер 2000“ АД, ЕИК 123730785, да заплати на Държавен Фонд „Земеделие“ сума в размер на 12 799,61 лв., в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение, представляваща разноски съразмерно с уважената част от иска.

1

Осъден е Държавен Фонд „Земеделие“, с адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, да заплати на „Фермер 2000“ АД, ЕИК 123730785, сума в размер на 1374,30 лв., представляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Осъдено е „Алекс Агро“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Айтос, ***, ЕИК 102685988, да заплати на „Фермер 2000“ АД, ЕИК 123730785, сума в размер на 203 191, 53 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит № 159 - ПКТ от 19.05.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2009 г. до окончателно изплащане, както и направените разноски в размер на 12 799.61 лева, СЛЕД представяне на доказателства за извършено плащане от „Фермер 2000” АД, ЕИК 123730785, на Държавен Фонд „Земеделие“ на сума в размер на 203 191, 53 лв., представляваща неизпълнено задължение по чл. 5.7. във връзка с чл. 5.6., б. „б“ от споразумение от 24.02.2005 година, което е обезпечено със запис на заповед от 18.07.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2009 г. до окончателното й изплащане и съдебни разноски в размер на 12 799.61 лева, като е отхвърлен обратният иск в частта над 203 191, 53 лв. до 217 152, 25 лв. като неоснователен и недоказан.

Осъдено е „Алекс Агро“ ЕООД, ЕИК 102685988, да заплати на „Фермер 2000“ АД, ЕИК 123730785 сума в размер на 12 815.57 лева, представляваща разноски съразмерно с уважената част от обратния иск.

Срещу така постановеното решение са подадени две въззивни жалби.

Първата въззивна жалба е подадена от Държавен фонд „Земеделие“ срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният осъдителен иск срещу „Фермер-2000“ ЕООД за разликата над 203191,53 лева до претендираните 217152,25 лева. Оплакванията са за незаконосъобразност и необоснованост на решението в тази част. Поддържа се, че вземането на жалбоподателя е по запис на заповед, издаден като гаранция за изпълнение на отпуснат преференциален инвестиционен кредит от 19.05.2005 година на трето лице, конституирано като помагач в процеса.

Записът на заповед, като абстрактна правна сделка, бил редовен от външна страна и за сума, надвишаваща претендираната от жалбоподателя, поради което искът следвало да бъде уважен изцяло. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново решение по същество, с 2 което да се осъди „Фермер-2000“ АД да заплати на ДФ „Земеделие“ пълният размер на претендираната сума, както и разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част - за присъдената сума в размер на 203 191,53 лева в полза на ДФ „Земеделие“, както и за присъдените разноски от 12 799,61 лева съобразно уважена част от иска, е подадена от „Фермер 2000“ АД. Доводите във въззивната жалба са за недължимост на сумата по записа на заповед поради това, че същият не бил надлежно предявен за плащане на жалбоподателят.

Поддържа се освен това, че записът на заповед не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като той е издаден като обезпечение по каузална сделка – договор за кредит между ДФ „Земеделие“ и третото лице – помагач „Алекс Агро“ ЕООД, по който не била обявена предсрочната изискуемост, нямало данни за изпратени покани за обявяване на предсрочната изискуемост както до „Алекс Агро“ ЕООД, така и до жалбоподателя „Фермер 2000“ АД.

Искането е да се отмени решението на първоинстанцинния съд в обжалваната част и да се постанови ново по същество, с което да се отхвърли предявеният иск. Претендирани са разноски за първоинстанционното и за въззивното производство.

Срещу въззивната жалба на „Фермер 2000“ АД е подаден писмен отговор от ДФ „Земеделие“ с изразено становище за нейната неоснователност, с искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски за въззивното производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице „Алекс Агро“ ЕООД – помагач на страната на „Фермер2000“ ЕАД, не е изразило становище по подадените въззивни жалби.

Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.

Съдът, съобразявайки доводите на страните и доказателства, приема следното: събраните по делото

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са от лица, имащи правен интерес да обжалват, а именно от ищеца срещу отхвърлителната част от първоинстанционното решение, постановено по пъървоначалния иск и от ответника срещу осъдителната му част, като при 3 подаването им е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Преди произнасяне по въведените с въззивните жалби доводи, касаещи законосъобразността на първоинстанционното решение, съдът съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, следва да се произнесе по неговата валидност и допустимост в обжалваната част.

Първоинстанционното решение е валидно, но същото е недопустимо по следните съображения:

Решението на първоинстанционния съд е постановено на 28.01.2016 година, двете въззивни жалби срещу него са подадени съответно на 19.02.2016 година от ДФ „Земеделие“ и на 02.03.2016 година от „Фермер2000“ АД.

От тяхното подаване до настоящия момент е изминал дълъг период от време от почти 10 години, през който са настъпили нови факти, които следва да бъдат съобразени от съда, съгласно изричната разпоредба на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Тя задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Те са следните:

С решение № 243 от 02.02.2017 година, постановено по т. дело № 6854/2016 година по описа на СГС, т.о., е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на „Фермер-2000“ ЕАД. Това решение е обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството под номер 20170206141625. С последващо вписване № 20170622155541 дружеството е обявено в несъстоятелност.

Откриването на производството по несъстоятелност е станало в хода на висящото производство по настоящото дело – след постановяване на първоинстанционното решение по главния иск, но преди влизането му в сила поради обжалването му и в двете части, съответно от ищеца в отхвърлителната и от ответника – в осъдителната част.

От справката в ТРРЮЛНЦ, както и от изрично изразеното от ДФ „Земеделие“ становище в писмена молба вх. № 7793/26.09.2025 година в изпълнение на указанията на въззивния съд е видно, че ищецът ДФ „Земеделие“ не е предявил вземанията, предмет на осъдителния иск срещу „Фермер – 2000“ ЕАД в производството по несъстоятелност на това дружество в качеството си на кредитор.

Непредявяването на вземанията, предмет на осъдителния иск, в производството по несъстоятелност на ответника в предвидените за това 4 срокове и ред по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, е основанието да се приеме недопустимост на иска, респ. да се обезсили първоинстанционното решение и да се прекрати производството по делото. Става дума за заварено исково производство по смисъла на чл. 637, ал. 1 от ТЗ с ответник търговско дружество с открито производство по несъстоятелност, а впоследствие и обявено в несъстоятелност.

След откриване на производството по несъстоятелност развитието на висящото исково производство срещу длъжника следва да бъде спряно и вземанията - предмет на иска, следва да бъдат предявени в производството по несъстоятелност по съответния ред и в съответните срокове, което е свързано с придобиване от ищеца на качеството кредитор в несъстоятелността. Завареното исково производство след откриване на производството по несъстоятелност би могло да се развие само като обслужващо производството по несъстоятелност, а решението по него е с установително действие в отношенията между длъжника, синдика и кредиторите на несъстоятелността, съгласно разпоредбата на чл. 637, ал. 4 от ТЗ. При непредявяване на вземането в производството по несъстоятелност в сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, пред каквато хипотеза сме изправени в случая, исковото производство следва да се прекрати, тъй като липсва правен интерес от продължаването му. Поради непредявяване на вземането кредиторът не може да се удовлетвори в производството по несъстоятелност, а чл. 739, ал. 1 от ТЗ предвижда, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Това обуславя извод за липса на правен интерес от постановяване на съдебно решение по предявения иск с посоченото по-горе установително действие съгласно чл. 637, ал. 4 от ТЗ. Поради това искът е недопустим, а производството по делото следва да бъде прекратено. Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 637, ал. 6 от ТЗ, сочеща, че липсва право на иск относно вземанията на кредиторите след откриване на производството по несъстоятелност, освен ако исковото производство не може да послужи за нуждите на производството по несъстоятелност, за каквато хипотеза не става дума в случая.

По тези съображения въззивният съд намира, че следва да обезсили първоинстанционното решение по първоначалния иск и да прекрати производството по делото поради неговата недопустимост.

5

Първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и в частта, касаеща предявения обратен иск.

Срещу решението по обратния иск не е подадена въззивна жалба. Това обаче не е пречка за въззивния съд да приеме неговата недопустимост.

Обратният иск има за предмет регресното притезание на ответника „Фермер2000“ ЕАД/н./ срещу подпомагащата страна „Алекс Агро“ ЕООД – дружество, което е в производство по ликвидация, вписана в ТРРЮЛНЦ по партидата му под № 20170509140247, след прекратяването му с решение № 81 от 15.03.2017 година, постановено по т. дело № 496/2016 година по описа на ОС – Бургас. За регресното притезание правото, предмет на първоначалния иск, е преюдициално. От това следват и особеностите на обратния иск, свързани с предявяването му като евентуален, ако бъде уважен първоначалният иск срещу ответника. При отхвърляне на първоначалния иск, респ. при прекратяване на производството по него, за каквато хипотеза става дума в случая, съдът не следва да се произнася по обратния иск, тъй като условието за произнасяне по него, а именно уважаването на първоначалния иск, не се е сбъднало. Поради това постановеното от първоинстанционния съд решение по обратния иск също следва да бъде обезсилено, след обезсилване на решението по първоначалния иск и прекратяване на производството по него.

С оглед изхода на спора е неоснователно искането на жалбоподателя ДФ „Земеделие“, формулирано в молба вх. № 9668/18.11.2025 година, за присъждане на разноски, включително държавна такса по въззивната жалба и юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 35 от 28.01.2016 година, постановено по т. дело № 377/2014 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, по предявения първоначален иск, с което: