Решение № 508 от 16.06.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Сливен, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20222230104069 по описа за 2022 година

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл.

415 ал.1 т.2 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 18.03.2019 г., ищцата Д. Й. П. е сключила с „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359876883936.

Същата не е изпълнила задълженията си по договора, вследствие на което той бил прекратен едностранно от „Йеттел България“ ЕАД на 19.12.2019 г., като към 25.12.2019 година е имала задължения за преходни периоди в размер на 230.12 лв. Като последица от посоченото неизпълнение били начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 67.47 лева, представляващи три месечни такси.

Процесните клаузи, в които е заложено правото на кредитора на неустойка, били обективирани в т. 11 от договора за мобилни. Те предвиждали, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение, потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при 1 предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Задълженията за предходен период в общ размер на 230.12 лв. били обединени във Фактури с №№ 7293027942/25.08.2019 г., **********/25.09.2019 г. и 7295798932/25.10.2019 г., като във всяка фактура подробно било посочено как е формирана дължимата сума. Сочи се, че общата сума по цитираните фактури е в размер на 239.70 лв., като от тази сума е приспадната сума в размер на 9.58 лева, която сума била предплатена от длъжника при подписване на договорите, надплатена е в предходни периоди или е частично плащане след издаване на фактурите. Вследствие на това, към настоящия момент длъжникът има задължение за предходен период в размер на 230.12 лв., формирано както следва:

176.14 лв. дължими за период 25.07-24.08.2019 г., потребление на мобилни услуги по договор за 359876883936 от 18.03.2019 г.;

26.99 лв. дължими за период 25.08-24.09.2019 г., потребление на мобилни услуги по договор за 359876883936 от 18.03.2019 г.

26.99 лв. дължими за период 25.09-24.10.2019 г., потребление на мобилни услуги по договор за 359876883936 от 18.03.2019 г.

Към настоящия момент длъжникът има задължение към „Йетгел България“ ЕАД в общ размер на 297.59 лв., което е формирано като сбор от задължения по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359876883936 от 18.03.2019 г., от които.

230.12. лева, дължими за абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359876883936 от 18.03.2019 г. За период 25.07-24.10.2019 г.

67.47 лева неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359876883936 от 18.03.2019 г., представляващи три месечни такси.

Всички непогасени и изискуеми задължения на ищцата в размер на 297.59 лева, са обединени във Фактура № 7298427945/25.12.2019 г. със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й.

Към настоящия момент посочената сума не била заплатена от длъжника.

Предвид възникналото задължение ищцовото дружество е предприело действия за събиране на дължимите суми, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по повод на нея е било образувано ЧГД № 1651/2022 г. по описа на РС Сливен. По посоченото дело е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск.

Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславя правния интерес на ищцовото дружество от подаването на настоящата искова молба.

2

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Д. Й. П. дължи на „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), сумата в размер на 297.59 лв. (двеста деветдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки), от които: 176.14 лв. дължими за период 25.07-24.08.2019 г., от които 176.14 лв. абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359876883936 от 18.03.2019 г.; 26.99 лв. дължими за период 25.08-24.09.2019 г., от които 26.99 лв. абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359876883936 от 18.03.2019 г.;

26.99 лв., дължими за периода 25.09-24 10.2019 г., от които 26.99 лв. абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359876883936 от 18.03.2019 г.; 67.47 лева неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359876883936 от 18.03 2019 г., представляващи три месечни такси, както и дължима законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен представител, който счита исковата молба за допустима.

По отношение на първата искова претенция за главница, сочи, че ще вземе отношение в хода по същество. По отношение на втората искова претенция за дължимата неустойка, счита същата за неоснователна, тъй като клаузата в договора за мобилни услуги отнасяща се до дължимата се неустойка при предсрочното му прекратяване по вина на потребителя, била неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, предвид което счита, че същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В с.з. ищцовото дружество редовно призовано не изпраща представител. Депозирана е молба от процесуален представител, в която моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Няма искания за нови доказателства. Моли съда да постанови решение с което да уважи исковете. Претендира разноските по делото, вкл. и за адв. възнаграждение.

В с.з. ответникът Д. Й. П., редовно призована, се представлява от назначения й особен представител, който поддържа отговора на исковата молба. По отношение на претенцията за главница, предоставя на съда да прецени доколко е основателна, а по отношение на претенцията за неустойка счита, че същата е неоснователна и като така моли да бъде отхвърлена по съображенията, които е изложил.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 18.03.2019 г. между ищцата Д. Й. П. и „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) е сключен договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359876883936.

Задълженията са обективирани във Фактури с №№ 7293027942/25.08.2019 г., **********/25.09.2019 г. и 7295798932/25.10.2019 г., като към настоящия момент 3 дължимите сами са в размер на 230.12 лв., формирано както следва:

176.14 лв. дължими за период 25.07-24.08.2019 г., потребление на мобилни услуги по договор за 359876883936 от 18.03.2019 г.;

26.99 лв. дължими за период 25.08-24.09.2019 г., потребление на мобилни услуги по договор за 359876883936 от 18.03.2019 г.

26.99 лв. дължими за период 25.09-24.10.2019 г., потребление на мобилни услуги по договор за 359876883936 от 18.03.2019 г.

Предвид възникналото задължение ищцовото дружество е предприело действия за събиране на дължимите суми, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по повод на нея е било образувано ЧГД № 1651/2022 г. по описа на РС Сливен. По посоченото дело е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.

Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По предявеният установителен иск с пр. осн. чл. 422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи 176.14 лв. абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359876883936 от 18.03.2019 г.; 26.99 лв. дължими за период 25.08-24.09.2019 г., от които 26.99 лв. абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359876883936 от 18.03.2019 г.; 26.99 лв., дължими за периода 25.09-24 10.2019 г., от които 26.99 лв. абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359876883936 от 18.03.2019 г.

Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като ищецът не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

В случая, предмет на предявения установителен иск е вземане, произтичащо от сключени между страните договор за предоставяне на мобилни услуги.

Представените и приети по делото писмени документи – договори и фактури за начислени стойности на ползвани и незаплатени мобилни услуги – разговори, текстови 4 съобщения действително установяват налични облигационни отношения между страните за исковия период от време и доколкото ответника не доказа за този период плащане по фактурите , съдът приема, че сумата е дължима. Ето защо предявеният установителен иск по отношение на тези суми основателен и доказан в пълния му предявен размер.

По предявеният установителен иск за признаване за установено, че ответника дължи неустойка в размер на 67.47 лева за предсрочно прекратяване на договора.

В случая ответникът притежава качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Според чл. 143 от ЗЗП "неравноправна клауза" в договор сключен с потребител е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като се изброяват примерно такива в точка 1-19. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. В случая, с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ищеца – търговец, то ответника не е имал възможност да изрази волята си и съгласието си по отношение на клаузата за неустойката, поради което и може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза. В настоящия случай процесната клауза за неустойка осъществява съставите на чл. 143, т. 5, т. 6 и т. 14 от ЗЗП, тъй като налага на потребителя изпълнение да заплати абонаментните такси до края на действието на договора, без доставчикът на практика да предоставя услугите по него, тъй като е прекратил едностранно същия. Така мобилния оператор получава имуществена облага от насрещната страна – потребител в размер, какъвто би получила ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя своята насрещна престация във формата на мобилни услуги. С това уговорената в Договора неустойка излиза много извън типичната си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, което води до значително неравновесие между правата и задълженията на мобилния оператор и на абоната, създавайки условия за нарушаване на принципа на справедливост. При това положение клаузата на основание чл.