Определение № 821 от 19.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 821 гр. Кюстендил, 17.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500513 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от З. В. Златанова – Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К, ул. К №***, ет.***, ап.***, чрез пълномощника адв. Десислава З. от АК – Кюстендил, същата и съдебен адресат с адрес за призоваване: гр. Кюстендил, ул.

„Гороцветна“ №35, срещу определение №1003 от 19.07.2024 г. по гр.д.№375/2024г. на Районен съд – Кюстендил, в частта, в която съдът е прекратил производството по делото по исковете с правно основани чл.59, ал.2 СК, във вр. чл.8 – 15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003г. на Съвета от 27 ноември 2003г., поради липса на международна компетентност на българския съд, както и в частта, в която е прекратено производството относно искане за връщане на децата – В. Ю.ова Х. и Ю Ю.ов Х., на основание чл.18 от Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане и задържане на деца, ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 21.02.2003г. – ДВ, бр. 20/04.03.2003г., в сила от 01.08.2003г., като делото е изпратено на компетентния да го разгледа съд, на основание чл.22а от Закона за закрила на детето, а именно на Софийски градски съд.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт в обжалваните части. Жалбоподателят поддържа, че според правилата на Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г. спорът следвало да се разгледа от българския съд, където било обичайното местопребиваване на децата. Алтернативно се застъпва виждане, че дори да се приеме за приложим в конкретния казус Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003г., то се позовава на разпоредбата на чл. 12, § 3 предвиждаща, че е налице изключението от правилото на чл. 8, § 1 от Регламента, в случаите 1 когато са налице кумулативно дадените предпоставки на б. "а" и б. "б. " от разпоредбата, а именно, за да възникне компетентността на съда да разгледа спора е необходимо детето да има основна връзка с тази държава-членка и особено по силата на факта, че единият от носителите на родителската отговорност има обичайното си местопребиваване в тази държава-членка, или че детето е гражданин на тази държава - членка и компетентността на съда, пред който е бил предявен искът е във висш интерес на детето. В аналогичен смисъл били и нормите на Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г., като жалбоподателят се позовава на чл.10 и чл.11 от Регламента. Пояснено е, че българският съд има компетентност по въпросите, свързани с родителската отговорност - по иска по чл. 59, ал.2 СК, тъй като са налице предпоставките на чл.10, §1, б.а), т. (i) и (III) от Регламент (ЕС)2017/1111 на Съвета от 25.06.2019 г., а именно изпълнени са следните условия:

Малолетните деца на ищцата имат тясна връзка с Р България, по-специално по силата на факта, че ищцата, като носител на родителската отговорност, има обичайно местопребиваване в Р България и децата са граждани на Р България. Изтъкнато е, че по смисъла на чл.2, т. 11 от Регламент (ЕС)2017/1111 на Съвета от 25.06.2019 г. няма данни по делото за „неправомерно отвеждане или задържане“ на децата, при което се оспорва правилността на решението на районния съд делото в тази му част да бъде изпратено по компетентност на СГС. Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение и продължаване на съдопроизводствените действия от страна на сезирания съд.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу обжалваем акт - определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

По същество въззивният съд намира следното:

Районен съд – Кюстендил е сезиран с искова молба с вх. № 1922/14.02.2024г., подадена от З. В. З. против Ю. Ю. Х. за прекратяване на брака им, сключен на 27.12.2014г., с развод по вина на ответника, съединен с небрачни искове относно възлагане на родителските права спрямо родените от брака им малолетни деца – В. Ю.ова Х. и Ю Ю.ов Х., на ищцата, определяне на режим за контакти с другия родител – ответника, присъждане на издръжка за децата, определяне на местоживеенето на децата по адрес на майка им, произнасяне по отношение на фамилното жилище и брачната фамилия на ищцата след прекратяване на брака.

По искане с правно основание по чл.127, ал.3 ГПК съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание и определил привременни мерки по отношение на децата.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Ю. Ю. Х. е подал отговор на исковата молба, с който прави възражение за недопустимост на иска за развод поради липса на местна подсъдност, доколкото в случая приложимост намирала разпоредбата на чл.3 от Регламент (ЕО) № 2201/2003г. на Съвета от 27 ноември 2003г., която определяла компетентността на съдилищата на държавите-членки с оглед на това, на чия територия съпрузите имат 2 обичайно местопребиваване, са имали обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там, или ответникът има обичайно местопребиваване. В конкретния случай цялото семейство Х. имало последно постоянно местопребиваване на адреса на семейното жилище, находящо се в ФР Германия, с адрес: ул. Х. щ. №***, кв. Ш.****, гр. М..

Направено е и искане от съда да разпореди връщане на децата на основание чл.18 от Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане и задържане на деца, ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 21.02.2003г. – ДВ, бр. 20/04.03.2003г., в сила от 01.08.2003г.

С обжалваното определение отводът за международна неподсъдност на спора на съдилищата в Република България, е уважен досежно иска с правно основание чл.59, ал.2 от СК, като в тази част производството е прекратено поради констатирана липса на международна компетентност на сезирания съд, а относно направеното искане за връщане на децата делото е изпратено по компетентност на СГС.

Предвид гореизложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че съдебния акт в обжалваната част по иска с правно основание чл.59, ал.2 СК е неправилен, а относно искането по чл.18 от чл.18 от Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане и задържане на деца съдът е формирал правилен и законосъобразен извод относно компетентния да го разгледа съд.

Към момента на предявяване на исковата молба – 14.02.2024 г., към който се извършва преценката за международна компетентност на сезирания да разгледа спора за изменение на родителската отговорност съд, децата В. Ю.ова Х. и Ю Ю.ов Х. имат местоживеене в Република България. Приложим в настоящата хипотеза е Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца.

В чл. 7—11 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г. са установени правила, по които се извършва преценка за компетентност на съд на дадена държава членка по въпроси, свързани с родителската отговорност. Всички основания за компетентност, уредени в регламента, са формулирани така, че да се прилагат в съответствие с висшия интерес на детето – понятие, тълкувано съобразно чл. 24 от ХОПЕС и Конвенцията на ОНН за правата на детето от 20.11.1989 г.

В чл. 7, § 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111, е уредена т. нар. обща компетентност.

Съгласно това правило съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезиране на съда, като според § 2 на същата разпоредба § 1 се прилага при спазването на условията на чл. 8, 9 и 10. Съгласно § 20 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2019/1111, за да се защити висшият интерес на детето, компетентността следва да се определя преди всичко съгласно критерия за близост.

Следователно компетентен да разгледа спор относно родителска отговорност е съдът 3 на държавата членка по обичайното местопребиваване на детето, освен в случаите, посочени в чл. 8, 9 и 10 от регламента, в които компетентни могат да бъдат съдилищата на държава членка, различна от тази, в която е обичайното местопребиваване на детето, или случаите, когато обичайното местопребиваване на детето не може да бъде установено.

В настоящия случай не са налице обстоятелствата, предвидени в чл. 8 от Регламент /ЕС/2019/1111, които да обуславят запазена компетентност на съда в Република Германия, тъй като разпоредбата се прилага само в случаите, когато се иска изменение на предишно решение относно правото на лични отношения, издадено от съдилищата в държава членка преди отвеждането на детето, какъвто не е настоящият случай.

Доколкото не се касае за неправомерно отвеждане или задържане на детето от една държава членка в друга /макар такива твърдения да са изложени от ответника, но към момента не са безспорно установени/, не е налице основанието за компетентност, предвидено в чл. 9 от Регламент /ЕС/ 2019/1111.

Макар детето да е български гражданин, изключението по чл. 10 от Регламент (ЕС) 2019/1111 е неприложимо, тъй като не е налице една от кумулативно предвидените в нормата предпоставки, а именно: доброволно постигнато между страните съгласие относно компетентността към момента на сезиране на съда.

С оглед гореизложеното, международната компетентност следва да се определи по правилото на чл. 7 от Регламент (ЕС) 2019/1111, т. е. според обичайното местопребиваване на детето към момента на предявяване на исковата претенция.

Обичайно местопребиваване означава мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда. В посочения смисъл е решение на съда на ЕС /ІІІ състав/ от 02.04.2009 г. по дело С-523/07 по преюдициално запитване, където е посочено, че понятието "обичайно местопребиваване" по смисъла на чл. 8, § 1 от Регламента 2201/2003 г. е мястото, свързано с интеграция на детето в социалната и семейна среда. Следователно се обсъжда продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за преместване на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Позицията на съда на ЕС относно "обичайното местопребиваване“ в същата насока е утвърдена и с решение С-497/2010 год.- преюдициално запитване по тълкуването на чл. 8 и чл. 10 от Регламент № 2201/2003 г. на Съвета. В така цитирания акт съдът заявява, че понятието "обичайно местопребиваване" се тълкува като мястото, отразяващо определена интеграция на детето в социална и семейна среда.

В случая, страните по делото не спорят, че от 20.01.2024 г. децата пребивават в Република България на постоянния адрес на тяхната майка З. З.. Причината за преместването са влошените отношения между родителите и отказа на майката да продължат съвместното им съжителство заедно. Макар и за кратък период децата са изградили социална среда – живеят в жилището на тяхната майка, съвместно със своите баба и дядо по майчина линия. Двете деца са с българско гражданство, видно от 4 приложените към молбата удостоверения за раждане. Гражданството на децата предполага лингвистични познания по майчиния им език, но макар и последното да не е безспорно установено в производството, възрастта на децата – съответно на 5 години и на 2 години предполага бърза адаптация към българския език. Децата имат тясна семейна връзка с Р България, доколкото и двамата родители са български граждани. Към момента живеят в дома на тяхната майка, която е подпомагана в отглеждането им от нейните родители. По делото има данни и за социална интеграция на децата в Р България - детето В. Ю.ова Х. е записана в подготвителна група в Шесто ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ гр. Кюстендил за учебната 2024/2025 г., като този факт остава непроменен и към настоящия момент, установимо от служебна бележка, приложена към въззивната частна жалба.