Решение № 2364 от 08.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2364 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100512019 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 15620/17.08.2025 г., по правено с решение постановено по гр.д. № 58231/2024 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав, е признато за установено по предявения иск от А. Г. А., с ЕГН **********, против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, че Договор за предоставяне на поръчителство № 4489168 от 19.05.2022 г. е нищожен поради заобикаляне на закона, като е отхвърлена исковата претенция за установяване нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство № 4489168 от 19.05.2022 г. поради противоречие със закона, както и иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 139,20 лв., представляваща платена от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху първоначално претендирания размер от 10 лв., като частичен от общата сума от 139,20 лв., считано от предявяване на исковата молба – 02.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, а върху сумата от 129,20 лв., представляваща увеличения размер над първоначално предявения от 10 лв. до пълния размер от 139,20 лв., считано от предявяване на увеличението – 31.03.2025 г. до окончателното плащане на сумата. С решението е оставен без разглеждане предявеният иск за установяване нищожност на договора поради липса на основание.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД, е постъпила въззивна жалба от ищеца в 1 първоинстанционното производство А. Г. А.. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че по делото не било спорно, че ответникът получил от него претендираната сума от 139,2 лв., а отделно от това „Изи Асет мениджмънт“ АД било овластено да приеме да получават плащания вместо гарантиращото дружество. Моли се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск по чл.55,ал.1 ЗЗД за сумата от 139,2 лв. да бъде уважен.

Въззиваемият „Файненшъл България“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че престираната от дружеството-гарант услуга няма как да бъде върната, поради което и не се дължи връщане на нейната стойност.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Третото –лице помагач „Изи Асет мениджмънт“ ЕАД оспорва жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която е признато за установено, че сключеният между ищеца А. Г. А. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № 4489168 от 19.05.2022 г. е нищожен поради заобикаляне на закона е нищожен, т.е. със сила на пресъдено нещо е установена нищожност на съглашението. По иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е сключил с ответника „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция, факта на плащане на претендираната сума на ответника, а в доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума /съответно валидни клаузи в договор за предоставяне на гаранция, въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност/. С оглед обусловеността на иска от изхода на делото по съединения иск, по който е прогласена нищожността на сключения договор за предоставяне на поръчителство, плащанията по договора са извършени при изначална липса на основание и подлежат на връщане /чл.34 и чл.55,ал.1 предл.1 ЗЗД/. Ответникът в отговора на исковата 2 молба /л.36 от делото на СРС/ изрично е признал, че е получил сумата от 139,2 лв. по прогласения за нищожен договор, като това се потвърждава и от представена от него справка /на л.57 от делото/. С оглед изложеното и съдът приема този факта за безспорен, поради което и доколкото сумата е платена при изначална липса на основание, предявеният иск по чл.55,ал.1 предл.1 ЗЗД се явява изцяло основателен за сумата от 71,17 евро /139,2 лв./.

С оглед несъвпадането на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен в цялост.

По разноските:

С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която в полза на ответника са присъдени разноски в размер от 50 лв. на въззивника следва да се присъдят допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер от 252,5 лв. /129,1 евро/. Не следва да се присъжда допълнително адвокатско възнаграждение за производството пред СРС, доколкото определеното по чл.38 ЗА и присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА е достатъчно голямо за всички предявени искове. За въззивното производство на въззивника следва да се присъдят разноски в размер от 25,56 евро за внесена д,т. На процесуалния представител на въззивника адв. Д. М. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 100 евро за въззивното производство.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 15620/17.08.2025 г., постановено по гр.д. № 58231/2024 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от А. Г. А., ЕГН **********, срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 139,20 лв., представляваща платена от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху първоначално претендирания размер от 10 лв., като частичен от общата сума от 139,20 лв., считано от предявяване на исковата молба – 02.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, а върху сумата от 129,20 лв., представляваща увеличения размер над първоначално предявения от 10 лв. до пълния размер от 139,20 лв., считано от предявяване на увеличението – 31.03.2025 г. до окончателното плащане на сумата, както и в частта, в която в полза на „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 са присъдени разноски в размер от 50 лв., и вместо него постановява:

3

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, да заплати на основание чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД на А. Г. А., ЕГН **********, сумата от 71,17 евро, представляваща платена от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху първоначално претендирания размер от 5,11 евро /10 лв./ от предявяване на исковата молба – 02.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и законната лихва върху сумата от 66,06 евро /129,20 лв./, представляваща увеличения размер, считано от предявяване на увеличението – 31.03.2025 г. до окончателното плащане на сумата

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на А. Г. А., ЕГН **********, допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер от 129,1 евро, както и разноски за въззивното производство в размер от 25,56 евро ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, да заплати на основание чл.38 ЗА на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с ЕИК 177492004, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ж.к. ****, представлявано от Д. М. М., адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер от 100 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4