Решение № 5074 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5074 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.Р.С, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110127256 по описа за 2025 година

Предявени са конститутивни искове за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 460/17.03.2025г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап” при ответника – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, осъдителен иск за сумата от 13 134,06 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 18.03.2025 г. до 18.09.2025 г. в резултат от незаконното уволнение, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане–чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, ал.1 КТ.

Твърди се в исковата молба, че по силата на трудов договор от 09.09.2024 г. ищцата е работила при ответника на длъжност „Учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап ”. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 460/17.03.2025г., считано от 18.03.2025г. на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ. Ищцата поддържа, че прекратяването на трудовото му правоотношение е незаконосъобразно поради следните съображения: Сочи, че трудов договор от 09.09.2024г. е бил сключен със срок за изпитване от шест месеца, който е изтекъл на 09.03.2025 г. Намира, че прекратяването на правоотношението със заповед № 460/17.03.2025г. е незаконосъобразно, тъй като е настъпило след изтичане срока за изпитване. Претендира отмяна на уволнението като незаконно, възстановяване на заеманата до уволнението длъжност, както и присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 13 134,06 лв.

Ответникът Н. Ф.-С. Г. е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба чрез процесуалния си представител адв. Нейкова, с който оспорва предявените искове.

Намира заповедта за уволнение за законосъобразна. Поддържа, че при прекратяване на правоотношението на осн. чл. 71, ал. 1 КТ не е необходимо заповедта да бъде мотивирана.

Сочи, че съгласно чл. 70, ал. 4 КТ в срока за изпитването не се включва времето, през което 1 работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Твърди, че през периода на действие на договора ищцата е ползвала общо 7 работни дни отпуск, съответно счита срока за изтекъл на 18.03.2025 г. Сочи, че договорът е прекратен на 17.03.2025 г. с получаване на заповедта съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235 от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По силата на трудов договор № 28 от 09.09.2024 г. Н. Ф.-С. Г. е възложила като работодател, а ищцата е приела да изпълнява длъжността учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап, за пълно работно време от 8 часа. Договорът е сключен със срок за изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя.

Със заповед № 460 от 17.03.2025 г., връчена на същата дата, трудовият договор е прекратен на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 18.03.2025 г. Според ищцата тази заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена след изтичане на шестмесечния срок за изпитване. Работодателят обаче се позовава на обстоятелството, че по време на срока за изпитване ищцата е била в законоустановен отпуск общо седем работни дни и това време съгласно чл.70, ал.4 от КТ не се включва в срока за изпитване. За установяване на това обстоятелство е представил заявление от 25.10.2024 г. на ищцата с искане да и бъде разрешено да ползва платен годишен отпуск от един работен ден-на 31 октомври 2024 г., заповед № 137 от 25.10.2024 г. на директора на Г.та, с която на ищцата се разрешава да ползва този ден отпуск, заявление от 02.12.2024 г. на ищцата с искане да ползва шест работни дни отпуск, считано от 23.12.2024 г. до 03.01.2025 г. и заповед № 223 от 03.12.2024 г. на директора на Г.та, с която се разрешава на ищцата да ползва този отпуск в размер на шест работни дни. Заявленията носят подписа на ищцата, а заповедите-подписа на директора и печата на НФСГ. Представителят на ищцата е оспорил автентичността, съдържанието и датите на тези документи. След представянето на оригиналите на документите е посочил, че в първоначално представения по делото документ от 02.12.2024 г. няма цифра 8, а в представения оригинал долната цифра е осем, което според него е добавка, вероятно извършена след подаване на отговора на исковата молба. След извършеното оспорване на документите съдът е открил производство по чл.193 от ГПК и е дал указания на ищцата, че е в нейна тежест е да установи неистинността на подписите. Ищцата обаче не е ангажирала никакви доказателства в този смисъл, поради което съдът приема, че оспорването не е доказано. Исканията за предоставяне на отпуск са подписани от нея на посочените дати, а заповедите са издадени със съответното съдържание и на посочените в тях дати, подписани са от директора на Г.та и са подпечатани с печата на НФСГ. Цифрата 8, която се съдържа в оригинала на заявлението на ищцата от 02.12.2024 г. няма никакво отношение към спора, защото е положена на мястото, което се попълва от завеждащия административната служба 2 и служи за посочване колко дни неизползван отпуск остават. Следователно, няма значение за истинността на заявлението на ищцата, което се съдържа в горната част на документа и носи нейния подпис. Заповедта на Министъра на образованието и науката от 03.12.2025 г. е за определяне на тази дата за неучебен ден за всички ученици, а не за неработен и неприсъствен ден за учителите, поради което не променя факта, че на тази дата ищцата е ползвала отпуск. В уведомление № 180 от 05.01.2025 г. са посочени брой на дните, които ищцата има право да ползва- през 2025 г. 48 и през 2023 г.-10 дни. Противно на твърдението на ищцата, това уведомление не съдържа признание, че ползваните от ищцата дни отпуск са пет, а не седем, тъй като размерът на ползвания отпуск се определя от заповедта на работодателя/чл.172, вр. чл.173, ал. 1 от КТ/, а не от последващи уведомления, справки и други подобни. Ползването на седем дни отпуск се потвърждава включително и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

По тези съображения съдът приема, че в срока за изпитване ищцата е била в законоустановен отпуск и не е изпълнявала работата, за която е сключен договорът, в продължение на седем дни. Съгласно чл.70, ал.5 от КТ това време не се включва в срока за изпитване, поради което заповедта за прекратяване на трудовия договор на основание чл.71, т.1 от КТ е законосъобразна, без да е необходимо в нея да се сочат други мотиви. Ето защо предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

На основание чл.78 ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК с оглед изхода на делото, ищцата следва да заплати на ответника 2 887,20 лв./1476,20 евро/ възнаграждение за един адвокат. Размерът на това възнаграждение не може да бъде намалено, тъй като съответства на правната и фактическа сложност на спора, обусловена от оспорването на документите, установяващи ползването на отпуск от страна на ищцата.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на съда депозит за изготвена ССчЕ – 350 лв./178,95 евро/.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. В., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. ..., чрез адвокат Г. Д. от САК, кантора-гр. ..., срещу Н. Ф.-С. Г. с БУЛСТАТ:...3 и с адрес: гр. ..., представлявана от директора Мая И. Гешева, искове, както следва:

-с правно основание чл.344 ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно на извършеното със заповед № 460/17.03.2025г. прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71 ал.1 от КТ;

3

– с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап” при ответника;

– с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, ал.1 КТ осъдителен иск за сумата от 13 134,06 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 18.03.2025 г. до 18.09.2025 г. в резултат от незаконното уволнение, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 13.05.2025г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА М. И. В., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. ..., чрез адвокат Г. Д. от САК, кантора-гр. ..., да заплати на Н. Ф.-С. Г. с БУЛСТАТ:...3 и с адрес: гр. ..., представлявана от директора Мая И. Гешева, на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноските по делото в размер на 1476,20/хиляда четиристотин седемдесет и шест евро и двадесет евроцента/ евро.

ОСЪЖДА М. И. В., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. ..., чрез адвокат Г. Д. от САК, кантора-гр. ..., на основание чл.78 ал.6 от ГПК да заплати в полза на С.Р.С сумата от 178,95 евро, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при С.Р.С: _______________________

4