Решение № 196098 от 29.12.2020, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 196098 гр. София , 29.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

ИВАН А. СТОИЛОВ като разгледа докладваното от ИВАН А. СТОИЛОВ Административно наказателно дело № 20201110212206 по описа за 2020 година производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С НП № 22-006924/25.08.2020г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда”-София, на „ОЛИМП – Ю.В. – ИМОТИТЕ В СОФИЯ” ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 202822701, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Магнаурска школа №13, ет.4, офис 7, представлявано от Юлиана Веселинова Андреева-Иванова, за това, че „ОЛИМП – Ю.В. – ИМОТИТЕ В СОФИЯ” ЕООД, в качеството си на работодател, не бил изпълнил даденото с протокол за извършена проверка № ПР201086 от 29.04.2020г. предписание под №1: “Работодателят да изплати уговорените трудови възнаграждения на персонала за извършената работа през м.февруари 2020г., в т.ч. на П. А., М. С., М. К. и още 16 лица по приложена ведомост, съгласно чл.128 т.2 от КТ”. Срокът за изпълнение на предписанието е бил 20.05.2020г. Нарушението било извършено на 21.05.2020г. в предприятието на работодателя и констатирано на 29.06.2020г. при преглед на изискани и представени документи в Дирекция “Инспекция по труда”-София. С горното била нарушена разпоредбата на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда (КТ), поради което и на основание чл.416 ал.5, вр.чл.415 ал.1 от КТ, на „ОЛИМП – Ю.В. – ИМОТИТЕ В СОФИЯ” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Постановлението е обжалвано в срок от „ОЛИМП – Ю.В. – ИМОТИТЕ В СОФИЯ” ЕООД, чрез юрисконсулта на дружеството, като в жалбата се моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с.з. се изтъква, че НП било издадено при съществено нарушение на правото на защита, тъй като не била дадена ясна правна 1 квалификация на нарушението. Същата не само била изменена, в сравнение с тази по АУАН (по чл.128 т.2 от КТ), но реално била дадена за първи път едва с НП (по чл.415 ал.1 от КТ).

В АУАН въобще не била посочена датата на нарушението, което имало значение за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Излагат се и аргументи за маловажност на случая и прекомерно завишен размер на имуществената санкция. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административно наказващият орган изпраща представител, който моли издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като изтъква, че допуснатите в АУАН нередовности били отстранени от АНО по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН. АУАН бил издаден в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а размерът на имуществената санкция бил справедлив. Моли се и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на процедурата по издаването на АУАН и НП по ЗАНН. Аргументите на въззивната инстанция са следните:

В АУАН 22-006924/30.086.2020г. е посочено, че дружеството „ОЛИМП – Ю.В. – ИМОТИТЕ В СОФИЯ” ЕООД е осъществило нарушение на чл.128 т.2 от КТ („Работодателят е длъжен в установените срокове:… 2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа“), а в атакуваното НП нарушението е квалифицирано по чл.415 ал.1 от КТ („Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.»). Касае се за сериозно и съществено разминаване в правната квалификация между АУАН и НП, което несъмнено рефлектира негативно и върху правото на защита.

Въззивната инстанция не счита, че се касае за нередовност в акта, която може да бъде отстранена по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН. Доколкото в ЗАНН няма дефиниция за „нередовност“ по смисъла на чл.53 ал.2, критерият това дали посочената нередовност се отразява на правото на защита или не следва да бъде търсен в НПК, чиито правила са приложими по настоящото въззивно производство по смисъла на чл.84 от ЗАНН. В тази връзка, нередовността на акта не трябва да надхвърля критериите на „очевидна фактическа грешка“ по чл.248а от НПК и отстраняването й да е възможно без да се засегне правото на защита. Поради тези съображения, нередовността на акта, отстранима от АНО по чл.53 ал.2 от ЗАНН, определено трябва да е от такова естество, че да не оставя съмнение или двусмисленост по отношение на основните съставомерни обстоятелства около твърдяното нарушение, сред които приоритетно са субекта на извършеното нарушение, обстоятелствата около извършване на нарушението и правната квалификация на нарушението. В случая, нееднозначното и противоречиво посочване на нарушената правна разпоредба (визираща различни по характер задължения на работодателя, намиращи се на различно систематично място в КТ) определено надхвърля характеристиките на очевидната фактическа грешка и 2

„нередовността“ по чл.53 ал.2 от ЗАНН, тъй като засяга най-съществения елемент от твърдяното нарушение – неговата правна квалификация. Още повече, че за двете правни квалификации по АУАН и НП са приложими различни санкционни разпоредби. Посоченото вътрешно противоречие между АУАН и НП съществено засяга правото на защита и най-вече правото на възражение по чл.44 ал.1 от ЗАНН и не може да бъде отстранено от АНО по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН. Реално, едва с НП за първи път се посочва нарушената материална разпоредба, което е недопустимо. В допълнение, следва да се посочи, че самият АНО е взел отношение в НП относно допусната нередовност в АУАН, която е отстранил по реда на чл.53 ал.2 от КТ, но касаеща непосочване в АУАН и НП на датата и мястото на извършване на нарушението. АНО въобще не е взел отношение по „подмяната“ на правната квалификация, като с това си мълчание допълнително е ограничил правото на защита.

На следващо място, в нарушение на чл.42 т.3 от ЗАНН, актосъставителят не е посочил датата и мястото на извършване на нарушението, което самостоятелно е опорочило правото на защита. Дори АНО да се е възползвал от правомощията си по чл.53 ал.2 от ЗАНН в тази насока и да е посочил датата и мястото на нарушението, в съвкупност с горепосоченото вътрешно противоречие в правната квалификация, нарушението по чл.42 т.3 от ЗАНН се „наслагва“ върху извода за драстично нарушено право на защита и възражение по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

На последно място, АНО е допуснал и допълнително вътрешно противоречие между текстовото описание на нарушението и това по АУАН. В НП е посочено, че предписание №1 предвиждало работодателят да изплати „уговорените трудови възнаграждения на персонала за извършената работа през м.февруари 2020г., в т.ч. на П. А., М. С., М. К. и още 16 лица по приложена ведомост“. В текста на АУАН лицето М. С. не фигурира (както не фигурира и в самото предписания №1 от протокол за извършена проверка № ПР201086 от 29.04.2020г.).

Това „дописване“ от страна на АНО, освен че допълнително опорочава правото на защита, противоречи на принципната забрана в НП да се утежнява административно-наказателната отговорност, в сравнение с АУАН.

3.Относно приложението на материалния закон.

Горепосочените съществени процесуални нарушения, в своята съвкупност, са достатъчни основания за отмяна на атакуваното НП, което обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон. Само за пълнота, следва да се посочи, че визираното неизпълнено предписание №1 от протокол за извършена проверка № ПР201086 от 29.04.2020г. се отнася до общо 18 работници и служители, като административнонаказателната отговорност е била ангажирана за неизпълнение на предписанието само по отношение на едно от тези общо 18 лица – М. К.. Тоест, АНО е бил длъжен да прецени и обсъди хипотезата „маловажен случай“, както и обстоятелството, че разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ се прилага при цялостно неизпълнение на даденото предписание.

С оглед отмяната на атакуваното НП, искането на юрисконсулта на наказаното дружество за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно по аргумент на чл.63 ал.5 от ЗАНН, като в полза на дружеството следва да се присъди такова в размер на 80 лева, платими от ИА „Главна инспекция по труда“.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 22-006924/25.08.2020г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда”-София, на „ОЛИМП – Ю.В. – ИМОТИТЕ В СОФИЯ” ЕООД, с ЕИК 3 по БУЛСТАТ 202822701.

ОСЪЖДА ИА „Главна инспекция по труда“, на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН, да заплати на „ОЛИМП – Ю.В. – ИМОТИТЕ В СОФИЯ” ЕООД сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4